Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

<< Енциклопедичен речник

СИЛА

Алтернативен линк


СИЛА




Когато човек се пробуди за своя духовен живот, тогава идва истинското познание, истинската мощ и гениалност. Мойсей прояви своята сила на 80 години. До тази възраст той се подготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на Земята.



Силата на човека се състои във вътрешното единство, което той може да създаде в себе си. Към това единство именно той трябва да се стреми. Това единство може да се постигне само чрез приложение на малките величини в живота. Дадете някому едно малко упражнение, но той казва: „Какво ще постигна с това малко упражнение? Какво от това, ако простра ръката си напред или настрана?" Ако писателят вземе перото в ръка и каже, че нищо не може да напише с това малко перце, наистина, той нищо няма да направи. Обаче постоянствали, перото ще изпише цели редове и страници, ще създаде нещо хубаво. Ако писателят иска изведнъж да създаде нещо грандиозно, той нищо няма да напише.



Силата на човека е в неговите добродетели и ако днес хората страдат, това е, че нямат добродетели, а последните са един капитал, около който почват да функционират великите сили на Природата.



Силата е в моя личен живот, когато минавам покрай бубулечката, покрай дърветата, реките и цветята, начинът, по който се държа - това е истината. Когато прегазвам река, никога с обувки не влизам в нея. Първо си измивам краката настрани от реката и после влизам в нея. Когато отивам да си налея или да пия вода от един извор, предварително се измивам, очиствам устата си и тогава пристъпвам към извора. Когато отивам при някое дърво да си почивам, не сядам веднага под него, а първо се разговарям, питам го дали ще мога да седна до него и от коя страна.



Силата на човека седи в неговия ум, а не в неговата воля. Волята е за укрепване на ума, но умът е силата на човека.



Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата.



Казвам: думите, с които си служите, трябва да имат съдържание. Като говориш за търпението, трябва да си представиш една канара, която от хиляди години стои изправена на височината! Гордо гледа. Това е търпението. Един човек, който не може да си представи търпението като една планина, като една скала, която с хиляди години стои, гледа и чака, той не разбира търпението. А пък когато говориш за силата, трябва да имаш предвид Земята, която с милиони години се върти около себе си и около Слънцето, и в пространството и не е спряла нито за миг. Също и Слънцето, каква грамадна е тази негова сила! Силата ще си представиш като нещо, което постоянно действа. Ако така не си я представиш, ти не можеш да имаш понятие за нея.



Казваш: „Аз искам да бъда силен човек". За да бъдеш такъв, трябва да движиш всичко наоколо. Вие често страдате от едно статично положение.



Важна е онази материя, която служи за основа, която образува човешкото естество. Човек трябва да бъде силен, сам да се радва на своята сила, да я съзнава, за да бъде всякога полезен на себе си.



Да носиш много на гърба си, а да имаш малко в стомаха си, това са две различни неща. Ако носиш 100 кг жито на гърба си и 1/2 кг жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих предпочел да дадат всекиму по 1/2 кг жито в стомаха, отколкото по 100 кг на гърба. За предпочитане е 100 г знание в мозъка, отколкото 100 кг товар на гърба. Някой може да има 100 тома книги, но 50-те грама знание в мозъка като потенциална и кинетическа енергия струват повече, отколкото това, което е извън него.



Като дойде някой при мене, няма да му дам хапка, цял самун хляб ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото за другите. Хапката и капката - за мене. Задръжте малкото за себе си, а многото - навън! В малкото е силата.



Всеки човек има стари навици, с които мъчно може да се справи. Например трудно можеш да седиш и пет минути спокоен, без да мръднеш. През това време ще започне да те сърби кракът или ръката. Пет минути да не мръднеш и да седиш спокойно, и умът ти да е концентриран. Всички тия движения да са под контрол. А ти седиш и се почешеш зад ухото, помръднеш устата, вдигнеш си веждата, пипнеш се по главата. Туй показва едно неспокойствие във вас. Като не можеш да решиш един въпрос, мислиш, че като се почешеш, ще го разрешиш. Когато търсиш заровено имане, ровиш, за да го намериш, но не си на мястото, дето е то. Ти ровиш, но не знаеш къде. Багетистите лесно намират вода, понеже навсякъде има. И слепият може да намери вода. Но тури една златна монета някъде, мъчно ще я намериш. Тази златна монета и тя има своя сила. За да я намериш, трябва голямо знание, силно концентриране. Ако обичаш златото, ще го намериш. Силата седи в това, че всяко нещо, за да го намериш, трябва да го обичаш. И в златото има съзнание, не в самото злато, но онези, които са господари на златото. Ако обичаш тези, които са господари на златото, ще се отвори и тяхното сърце.



Има нещо от вложеното в човека, което може днес да стане. Ако търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш с най-силното в теб. Искаш да станеш музикант, музиката трябва да е най-силната ти мисъл и чувство. Художникът трябва да започне със своето най-силно чувство; професорът трябва да започне със своето най-силно чувство; орачът трябва да започне със своето най-силно чувство - всеки трябва да започне с онова, с което е роден, а не с това, което първо желае. Защото, ако започнете с това, което ви е дадено, ще постигнете след време и други ваши желания.



Според мене това, което днес извършвате, то е извършено. Силният човек върши работата днес, а слабият я оставя за в бъдеще.



Може ли младата мома да запази за дълго време хубостта си? Ето едно изкуство. Силен човек е онзи, който може да запази своята хубост и своята будна мисъл завинаги.



Човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.



Силен човек е онзи, който и в ума си не се съблазнява.



Разумен е онзи, който може да укроти неукротимото, силното. Разумен е онзи, който може да укроти гневливия, алчния и да превърне смъртта в живот.



Човек така може да се концентрира, че да не чувства никаква болка. При една голямо концентрация никой не може да ви обере, никакво животно не може да ви нападне.



Смелите хора имат силни трептения. Някой човек може да е слаб телесно, но понеже неговият ум действа, неприятелят му се плаши.



Силният човек не се оплаква. Той носи раните си и върви напред.



Смирението е тониране. Смирението е условие за развиване на ума. Силният човек е кротък и смирен, а не мекушав.



Силният човек не се дразни. Да се обиждаш, е един опасен недъг.



Ако вие мислите, че може да ви обиди някой, вие не сте силен ученик. Ако мислите, че дяволът може да ви оцапа, вие не сте силен ученик. Само отвън може да ви оцапа. Ако мислиш, че някой може да те заблуди, ти не си силен ученик.



Разумният човек е силен. Слабите хора са глупави. Някои искат да ги освобождавам. Как ще ги освобождавам? Умните хора са силни, а глупавите хора се избиват, глупавите се мразят, глупавите вършат всички престъпления. Като казвам, че са глупави, не мислете, че те не знаят какво вършат - знаят го и нарочно го правят. Глупав го наричам, защото онова, което прави, ще се върне върху него. Глупавият човек заробва - но и него заробват; той насилва - но и него насилват. Там е трагедията. Казвате: „Не съм ли аз свободен?" Свобода, която може да ти се вземе, не е още свобода. Знание, което може да ти се вземе, не е още знание. Значи още не си силен - не си от умните хора.



Едно чувство, което не носи в себе си Любов, какво чувство е то? Ако една мисъл не носи в себе си истината, каква мисъл е тя? Ако една сила не носи справедливост в себе си, каква сила е тя? Основата на всяка мисъл е справедливост. Човек не може да бъде силен, ако не е справедлив. Това е закон. Силни хора са само онези, силен човек, силен народ е само онзи, на когото мислите, постъпките и чувствата са уравновесени. Такъв човек има здрав стомах, здрав мозък. Всеки човек, чиито мисли, чувства и постъпки не са уравновесени, и мозъкът, и дробовете, и стомахът не са в хармония, той не е силен човек.



Щом сте слаб, трябва да бъдете умен. Слабост зависи от светлината. Силният каквото иска от вас - услужете му.



Някой път, като се молиш, казваш: „Господи, аз съм много грешен". Но това не е вярно. Ти не го съзнаваш, защото, ако го съзнаваше, нямаше да правиш грехове, а пък след молитвата, ти правиш същите грешки.



Онова, което осъзнаваш веднъж, трябва да имаш сила да не го повтаряш.



Дойде някой при мене, измъчен, изтормозен и казва: „Съгреших". Казвам: „Браво! Ако беше един болен, инвалид, ти не можеше да съгрешиш." „Какво трябва да правя?" „Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти браво." Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: „Защо трябва да греша?" За да познаеш силата си.



За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява. Който поправя грешките си, става два пъти по-силен. Не ги ли оправи, губи силите си.



Всички искат да бъдат богати, всички искат да бъдат учени, всички искат да бъдат силни. Отлично е това, но как се става богат в днешно време? Сега богат лесно не можеш да станеш. И силен не можеш да станеш тъй лесно, ако не разбираш законите, по които да добиеш силата. Мислите ли, че един човек може да стане силен, ако не владее мисълта си, ако не може да владее своите чувства и ако не може да владее своите постъпки? Никога! Ние може да имаме силата на един лъв, на един тигър, на един слон, но той е толкова силен, че служи на човека - впрегнат го на работа. Лъвът, който е толкова силен, седи в менажерията, показват го на хората. Вземете и тигъра. Всички животни човек ги е подчинил. Тогава, ако ние сме по този начин силни, природата може да ни впрегне, какго ние впрягаме животните.



Кой човек е силен? Силно ли е магарето, което господарят всеки ден товари? Не е силно. Силен човек е онзи, когато никой не може да товари.



Товарят ли го другите, той не е силен. Силният човек сам се товари и сам се разтоваря. Силен човек ли е този, когото дяволът товари и разтоваря? Не само че не е силен, но той изпада в положението на магаре, което господарят по своя воля товари и разтоваря. Как може човек да се освободи от товара на дявола? Като изучава и прилага закона на смаляването. Като правя сравнение между магарето, натоварено от господаря си и човек, натоварен от дявола, нямам предвид никого, не искам да обиждам, но вземам натовареното магаре за символ. Някога магарето е имало красива форма, но било недоволно от формата и вида си и пожелало Бог да му даде по-голяма форма и глас, с който да обръща внимание на всички. Формата и гласът на днешното магаре са по негово желание. Като реве, с това магарето иска да каже на хората да бъдат доволни от положението, което им е дадено от Бога. Не са ли доволни, ще носят на гърба си товарите на господарите си и ще бъдат посмешище на хората. Следователно иска ли човек да се освободи от робството на своя господар - дявола, трябва постоянна да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: „Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв."



Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изп-речваш на пътя му, или да се смалиш, или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим, или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък, и с микроскоп да не се вижда.



Силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се и с това заедно се изкушават. Знаете ли каква е диагнозата, по която се познава кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да следе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек.



Позволите ли някой да ви размъти аурата, силата ви е вече парализирана. Ако ви атакуват отвред, вие начертавате около себе си мислено един светъл кръг, после един кръг отпред назад, като стоите неподвижни. Застанете в центъра на тези кръгове, кажете си: „Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят и разпръснат".



Мнозина се представят за силни, без да са такива. Човек трябва да бъде силен, без да говори за силата си. Апостол Павел казва за себе си: „Когато съм слаб, тогава съм силен!" Какво означават тия думи? Това значи: когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане следователно е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на Земята.



Като ви говоря по този начин, аз най-малкото искам да ви убедя да вярвате в моите думи, или да вярвате в това, в което аз вярвам. Защо? Защото това е мое право. Аз не искам да вярвате в моето верую. Второто положение: аз не искам вие да мислите, както аз мисля, защото, както аз мисля, това е само мое право. Аз даже не искам вие да обичате, както аз обичам, защото и това е само мое право. Според мене това са чужди идеи. Аз не искам да убеждавам хората, но имам желание да ви кажа кое е право и да мислите така, както за вас е добре. Вие трябва да обичате така, какго за вас е добре. Вие трябва да употребите вашата сила специално за себе си в даден случай. Там е силата на човека.



Самообладание се изисква, за да владееш това, кето е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате в един свят, отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка!



Целият външен свят е едно предметно учение. Човек не е дошъл на Земята само да яде и да пие. Той е дошъл да се учи как да прилага Божественото учение и как да работи. Казвам: младите трябва да знаят как да ядат, възрастните трябва да придобиват тази храна, а пък старите трябва да я раздават. Всеки стар човек да повика един млад и да каже: „Чинко, едно време аз бях като тебе, но направих много грешки. Искам да те предпазя от тях, понеже те имат лоши последствия." Следователно задръжте в себе си само онези мисли, желания и постъпки, които могат да ви повдигнат. Задръжте в себе си светлината, която ви е потребна, задръжте топлината и силата, които също са ви потребни. Силен човек е онзи, който мисли. Силен човек е онзи, който чувства, силен човек е онзи, който прилага своите мисли и желания. Приложете светлината на Мъдростта и приложете силата на Истината и вие ще бъдете свободни.



Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Лука, 16-ти стих: „Но Исус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие".



Казвате: „Какво представляват децата в живота?" Децата са съединителните нишки в живота. Слабото в природата е съединителна нишка. Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва да знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот. То е съединителната нишка в живота им. Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може да се мисли.



Забележете, децата са много силни. Всички казват, че децата са слаби. Едно криво заключение. Детето заповядва на цялата къща. Всички треперят от него. Как може слабият човек като заплаче, да му помагат всички? Туй дете не е слабо, силно е. Немощно е то по отношение невъзможността си за дадено време да движи своите органи, но вътрешно е много сипно - по импулс, по стремеж е много силно. Но отпосле, като започва да расте, постепенно изгубва своята сила. В първо време баща му не го бие, но като поизрасте, като стане на 5-6 години, баща му го побийва. Докато си дете, всички те обичат. Ти имаш сила, защото Любовта действа върху теб. И затова, когато ние говорим, че трябва да станем деца, то е за да бъдем силни. Туй е първата фаза в живота. Щом сме силни, ще дойде и Любовта, понеже тя ще има с какво да се занимава. Любовта трябва да има какво да обработва. Тя ще вземе силата, която е у нас, ще я обработи и ще я тури в права посока.



Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог така е направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила - Любовта.



Хубаво е великото, но е страшно. Малкото, слабото няма да си позволи да те бие, но голямото, силното и по три пъти на ден може да те бие. И когато някой пита, кой е пътят, по който можем да служим на Бога, отговарям: Любовта е единственият път, по който човек може правилно да служи на Бога. Любовта е единствената Божествена сила, която се занимава с най-мапките величини в света. При това Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание. В малките величини стои развръзката на всички трудни задачи, в тях се крият тайните на живота. Дойде ли Любовта, тя носи в себе си всички изгубени неща.






НАГОРЕ