Защо Бог е силен? Защото Той обича всички еднакво и на всички дава. Затова е Господар. Някой иска да бъде като Бога, но не дава. Всеки може да бъде като Бога, но трябва да дава. Ти казваш: „Но отгде ще взема?" Ще намериш.
Вие приличате на богатите - хора, които не само че нищо не правят, но и упрекват слугата, че не е свършил работата. Има ли право господарят да изисква от слугата да свърши неговата работа? А ние ще попитаме: откъде накъде единият да се счита господар, а другият - слуга? Природата винаги става слуга. От самото начало е така. В организирания свят слабият е господар, а силният е слуга. На пръв поглед ви се вижда неестествено как може слаб човек да бъде господар. Представете си, че в един царски дом се роди едно дете. То е още слабо, но му отдават почести само затова, че се е родило в царски дом. Ако беше се родило в циганска колиба, никакви почести нямаше да има. Като мине покрай количката някой войник или офицер, му отдава чест, защото светът е организиран така.
Обикновено ние си губим времето в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш еднахубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: „Спри се!" Тя се спира. Казваш: „Тръгни!" И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля - само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само - нищо повече. Същото е и с музиката - господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняваш, ти не си господар на музиката.
Човек не трябва да бъде роб никому. Не ставайте роби на децата си, нито те да стават ваши роби.
В ума ти се загнезди мисълта, че всички хора са лоши. Какво значи човек да е лош? Не е господар на себе си. Щом не е господар, той е слуга някому. А щом е слуга, господарят може да му заповяда да направи нещо, което не е по негова воля. Хората на земята мислят, че са свободни, а всъщност приличат на впрегнати животни. Един кон тегли една каруца. Как си обяснявате това? На другия ден пак го впрягат. Защо? Защото не е господар. Вие ще кажете, че предназначението на коня е да го впрягат. То е въпрос. Направиш едно престъпление, турят те в затвора - в реда на нещата ли е това? Паднеш от някое високо място, счупиш си крака и не можеш да ходиш. В реда на нещата ли е? Не е. Има много работи в света, които мислим, че са в реда на нещата, а те не са. Ние питаме защо Господ така е създал света? Целият свят е една отлична школа.
Роби сте. Сега какво трябва да се прави? Работата е, че този, който е роб, един ден става господар и мисли, че щом като заповядва на другите роби, той е свободен! Често ми се разправя, че един слуга заповядва на друг слуга какво трябва да прави. То са смешни работи. Заповядва кой човек да погребат, а пък утре и него ще заповядат да го погребат.
Когато има равенство между господар и слуга, стремежите са еднакви. Понякога се разочаровате, не вярвате в нищо. Може ли да има вяра извън страданието и радостта? В какво ще вярвате? Посочете ми нещо извън радост и скръбта. Измислете нещо, което да не включва в себе си радост или скръб. Ако речете „почивка", тя е господар, а работата е слуга. Ако речете „загуба", загубата е господар. Този, който е изгубил или дал нещо, е господар, а този, който е взел, е слуга. Обраният е господар, а който обира, е слугата. Хубаво. Но кажете ми, какъв е този, който прави добро: господар или слуга? И кой от двамата ще направи престъпление, господарят или слугата? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш ли да бъдеш господар, прави добро. Когато се съединят господарят и слугата, те се примиряват. Само тогава може да се примириш в себе си.
Една мома избира момци. Аз считам, че всеки един господар, при когото се представят слуги, за да ги избира, той е на мястото на момата. Кланя му се един слуга. Защото като дойде момъкът, момата е господар. Момците са слуги. Всички се представят да слугуват при нея. Тя погледне отвисоко и казва: „Не може да ми върши работа". Изпраща го. Втори слуга мине, трети и т.н. Но след 10 слуги господарят все ще налети на някого.
Питам: „Как трябва господарят да си избере един добър слуга?" Ако аз съм един господар и при мен дойде слуга, ето как щях да го изпитам. Ще му кажа: „Седни на моето място". И аз ще изляза навън. Ще се дегизирам и ще кажа: „Тук ще дойдат други слуги. Понеже теб те избрах за слуга, искам да избереш 9 добри слуги." И ще го оставя. Все едно, че той ще се жени, а пък аз ще гледам отстрани. И ако той може да избере сполучливо тези 9 слуги, тогаз аз знам, че съм избрал добър слуга. А пък ако той не може да избере другите 9 слуги, той не е добър слуга.
Или другояче казано, на ваш език: ако моят слуга, който ще дойде при мен, не може да обича моята работа, както аз я обичам, да бъде така честен, както аз съм честен, той не е добър слуга. И когато един слуга иска един добър господар и той трябва да спазва същото правило: този господар да влиза в положението на слугата, той да обича работата на слугата, както обича своята работа. Това са правила. Господарят трябва да обича и да се интересува от работата на своя слуга и слугата трябва да се интересува и да обича работата на своя господар. Това е правилният избор. Ако ученикът не се интересува от материята, която учителят му преподава, и ако учителят не се интересува от материята, която ученикът учи, между тях няма правилни отношения.
И ако ние не се интересуваме от това, което Бог е създал, и ако Бог не се интересува от нас, тогаз? Това са общи човешки отношения и тези отношения постоянно трябва да се обновяват. Всякога трябва да има един малък придатък.
При сегашния културен век вземете който и да е възглед за поправянето на човечеството. Възгледи, теории, теории... Може да са прави, но в света съществува един план, по който хората трябва да вървят. Той е задължителен за всички хора без изключение. За цялото органическо царство е наредено планините на кое място да бъдат поставени, реките къде да текат, моретата къде да бъдат, гори къде да има, какви видове животни, какви раси трябва да се явят на земята, колко мъже, колко жени и колко деца трябва да се родят, колко слуги и колко господари всичко това е определено. Ако хората биха следвали този ред на земята, земята щеше да бъде рай, но понеже често господарите се увеличават, а слугите намаляват, то има един недоимък на слугите. Понякога слугите се увеличават, господарите намаляват. Във вашия ум „господар" звучи като нещо страшно. Или пък думата „слуга". Това са почтени служби! Слугата е нещо необходимо в света, той е един човек потребен. И господарят и той е потребен. И двамата са потребни, но всеки на своето място. Господарят на какво трябва да бъде господар, или слугата на какво трябва да бъде слуга? За да бъде господар, човек трябва да бъде един стълб, да подкрепя нещо съществено. Всички господари са стълбове, а слугата трябва да влиза и да излиза и да допринася нещо. Сега това е иносказателно. Вие считате един човек, който е богат и има пари, за щастлив. Но щастието му не седи в яденето, а в изпълнението на неговата длъжност. Ако този господар е поставен не по своята воля, но други разумни същества са го поставили, горко му, ако той не господства какго те искат. Този господар е един слуга.
Питам, кое е по-хубаво: да бъдеш един министър и след като слезеш от власт да те съдят и да те затворят, или да си последен слуга на господаря си и целият дом да изпитва обич кьм тебе? Кое е по-хубаво, да бъдеш един министър и всички вестници да изсипват най-лошите работи върху тебе или да бъдеш слуга и да казват: „Отличен слуга, като него слуга не сме имали". От мое гледище бих избрал слуга да бъда на последното място, не бих избрал първото място на министъра. Може би някои от вас имат друго мнение. Тогава ще имаме две различни опитности: вие ще бъдете в затвора, а аз ще бъда при господаря си; вие ще имате стражари с ножове, а аз ще имам усмивката и погледа на моята господарка, на сина, на дъщерята. На всеки ще ме представят като един от най-добрите слуги. Казвам, ние трябва да имаме тази норма. Много амбициозните хора твърдят: „Човек трябва да се наложи в света". Невъзможно е да се наложиш на хората. Защо? По единствената причина, че природата е господарка на своите дела. Бог, Който е създал света, Той е господар, как ще се наложиш? Малко повече ум трябва да имаш. Ако като българин идеш в Англия и искаш да вземеш първото място на министьр, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да са живели в Англия, за да станеш виден англичанин.
Вместо да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това да работи не само на домакина, но и на цялото село. От министъра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгреши един професор, да стане слуга; като сгреши един учител, да стане слуга; като сгреши един ученик, да стане слуга; като съгреши един религиозен човек, да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: „Аз не изпълних Божия закон и искам да слугувам без пари; цяла година ще ви слугувам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга".
Новата култура изисква от хората да имат една отлична мисъл. Човек трябва да бъде господар на себе си. Аз забелязвам, когато някой се кара, той не може да се въздържи, устните му почват да треперят. Помнете, че човек трябва да стане господар на своите желания. Едно чувство, едно желание не трябва да те изважда от нормалното ти състояние.
Да допуснем, че някой ви каже, че ще заповядвате на целия свят. Възможно ли е това? Разбира се, че не е. Можеш да заповядваш, но как? Всеки един човек е господар. Отвори си устата, поеме въздух и после издишва. Като се храниш, пак си господар. Значи като ядеш, като дишаш, като мислиш, ти си господар. Това е най-същественото. Другите неща са второстепенни. Ако ти можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш правилно, всички други неща лесно стават. Но ако не можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш както трябва, нищо друго няма да направиш добре.
Та първото нещо: станете господари на вашите мисли не изведнъж, а постепенно. Станете господари на вашите чувства не изведнъж, а постепенно. Не съжалявайте за нищо, но постоянно правете по едно малко усилие. Колкото и да е микроскопично това усилие, не се обезсърчавайте. Може да имате на ден хиляда неудачи, те не бива да ви безпокоят. Не съжалявайте за нищо, защото това, което сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигнали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. Един ден и като музикант вие ще вземете участие в това, което другите са постигнали. Понеже днес почти цялото човечество участва в създаването на музиката на бъдещето, един ден и вие ще се ползвате от неговите постижения. Вие можете да се ползвате и от вашата разумност, но един ден ще се ползвате от разумността и на цялото човечество. Вие направете само това, което е ваша длъжност, а другите работи ги оставете на Бога. Той ще ги уреди.
