Вярата в Бога не е статичен въпрос. Вярата в Бога - това е принцип, вярата в Бога е основа за живота. Ти не може да живееш, докато нямаш вяра. Когато говорим за Бога, ние разбираме извора на живота; когато говорим за Бога, ние разбираме извора на мъдростта в живота; когато говорим за Бога, разбираме извора на Любовта в живота - онова, необятното, непонятното за хората. Туй разбираме. Бог не е такъв, какъвто хората си го представят. Във всички векове хората от всички религии без изключение съзнават, че има само едно същество в света, което е начало на всичко.
„Да вярваме в Бога." Много обикновено е това твърдение. Да вярваш в Бога както сега хората вярват, то е сухота, суха работа. „Вярваш ли в Бога?" Вярвам в Бога. Това няма съдържание. Какво значи човек да вярва в Бога? Ти не можеш да вярваш в Бога, докато не Го обичаш. Не се вярва в това, което не се обича. Следователно вярата е един процес инволюционен. Най-първо вярата се събужда в инволюционния процес. Човек, започнал с Любовта, слиза в света на вярата, а след това - в света на надеждата. От възвишения, Божествения свят, от света на Любовта, слиза в света на вярата, в умствения свят, и от умствения свят се качва в духовния свят на надеждата. От духовния пък слиза във физическия свят. Когато говорим, че трябва да вярваме, това значи, че трябва да имаме Любов. Ако вярата не предизвика Любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? Която извиква Любовта. Когато вярата предизвиква Любовта, процесът правилно е започнал. Тогава се задава въпросът: „Как да вярвам?" Там е въпросът. Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта. Вярата се оценява според цената на Любовта. А пък Любовта носи друга една идея в себе си. Тя носи цената на духа. Следователно когато някой ми говори за Любовта, разбирам мощното, силното, великото в света. Това е Бог. Когато говорят за духа, подразбирам не една форма, но пак онова мощното, в което всичко е възможно. Всичко, каквото пожелаеш, можеш да го постигнеш. Това е духът. Тия неща, ако не ги знаете, няма да се ползвате.
Имай в себе си една детинска вяра - Бог е, който царува. Каквото и да стане в света, обръщай ума си към Бога. Боли те нещо, спри се и си кажи: „За добро е това, знам, че е за добро". Някой ще каже: „Но как е за добро?" Ти не знаеш как, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е".
Има нещо велико в света, на което човек трябва да разчита. Мъчнотията е, докато се открие на човека това Велико Начало. Щом се разкрие пред човека великият Божествен Промисъл, той разбира вече стиха от Евангелието: „Нито един косъм не може да падне от главата на човека без Божията воля". Докато дойдеш до това съзнание, всичките ти косми могат да окапят.
Едно верую е право за нас: Божествената светлина, чрез която човешката мисъл се предава. Едно верую е право: въздухът, чрез който се предават човешките мисли. Едно верую е право: водата, чрез която човешките мисли се предават. Едно верую е право: храната, чрез която човешките мисли се предават. Вън от това аз нищо не виждам.
Заболи те кракът. Ти казваш: „Като ми оздравее кракът, ще повярвам в Господа". Колко пъти те е болял кракът и е оздравявал и не си повярвал. Сега ще стане същото. И как ще докажеш, че те боли кракът?
Събраното на едно място богатство хората го крадат, а пък посятото никой не може да открадне. Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Не. Могат да я отбият, но тя пак ще тече, а като е затворена в бутилка, тогава могат да я откраднат. Малкото може да се открадне, но многото - не. Конете могат да се откраднат, но никой не може да открадне земята. Може ли да съществува такъв човек, който може да открадне земята?
Вярвайте в това, което не може да се краде. Любовта не може да се краде, Мъдростта не може да се краде и Истината не може да се краде.
Аз нося това ценното в душата си. Аз искам да вярвате в това, което носите и вие във вашата душа. Между моето верую и вашето не трябва да има никаква разлика. Като излезете на слънце, какво ще видите? Ще видите това, което аз виждам, и ще възприемете светлината, топлината, както аз ги възприемам, с много малка разлика може би. И вие ще ходите като мен. И вие ще махате като мен ръцете си. И вие ще крачите като мен ту с левия крак, ту с десния.
Като четем 91 псалм, какво се казва там? Той не е нещо ново за вас, но искам да ви кажа, че трябва да придобиете вяра в онова, което е вложено у вас; после трябва да вярвате в онова, което е вложено в другите хора - трябва да вярвате един в друг. Не е онова, което те проявяват, но в онова, което е вложено в тях. Сам Бог е вложил нещо в тях. Не да вярвате в онова, което може да хванете по радиото, но в онзи Божествен процес, който работи във всяка душа.
Искам да бъда кратък, искам да говоря неща, които не са в стълкновение с работите, които сега ви занимават. Защото някой път, щом ви се говори, вие влизате в стълкновение със себе си. Старото и новото не трябва да бъдат и не могат да бъдат в стълкновение едно с друго. Който се ражда и който умира, какво имат да делят? Онзи, когото погребват в гробищата, и онзи, който се ражда, трябва ли да се карат? И вие не докарвайте нещата до стълкновение. Старото няма какво да е в стълкновение с новото, което иде. Вие имате едно верую, вярвате в Бога, но конкретно в какво седи вашата вяра? Аз не донякъде, а напълно зная в какво седи вашето верую. Вие в някои неща вярвате повече, отколкото в други. Хубаво, в каквото и да вярва човек, все е хубаво. Обаче в нашата вяра има известни проявления, които са лоши и които опетняват вярата ни. Има неща, в които вярваме, без да искаме. Например здравият не вярва, че ще умре. Но като заболее и като лежи 4-5 месеца, казва: „Мен ми се струваше, че няма да умра, но какго съм отслабнал, често ме спохожда мисълта за смърт". Как е възможно това? Тази мисъл преминава през него понякога, без да има лоши последствия. А друг път, каквото мисли - става, и виждаш, че е умрял.
Ние, съвременните хора, сме се обезверили. Освен че сме изгубили връзката си с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положението да загубим връзка и със самите себе си - и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното: ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам Любов; втората опора - това е вярата, това е самият човек, да вярва в разумното в себе си. Третото аз свързвам с ближния - то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата - това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. А да вярваш в Любовта, това значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието: „Любовта е първият плод, или първото проявление, в което Духът става знаен на всички разумни същества".
Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда. Вашият Баща на небето знае от какво имате нужда. Вярвайте в него и с това, от което имате нужда, Той ще ви помогне." И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия." Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата вяра. С това не искам да ви упреквам, но казвам колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка, колко много се е увеличило у вас съмнението. Питате: „Господ с нас ли ще се занимава?" Това показва, че имате особено мнение. С тебе ли ще се занимава? Щом ти си дошъл в една крайна нужда, когато никой не може да ти помогне, разбира се, че Бог е пръв, който ще ти помогне.
Какво показва безверието? То показва, че онази сила, човешката мисъл, която е текла и е била на разположение на човека, вече се е прекъснала и той няма повече ресурси. Кога се обезверява търговецът? Когато изгуби капитала си, стоката си, здравето си. Ако искаш да закъсаш, обезвери се. Ако искаш човек да станеш, обнадежди се. Положи вярата като основа, върху която можеш да градиш. Човек ако искаш да станеш, трябва да имаш вяра. Някой може да казва, че с вяра не се живее. То е неразбиране на принципа. Напротив, само с вяра се живее.
Има неща, които не могат да се разложат химически. Има хора, които не могат да се обезверят. Кой човек не може да се обезвери? Този, който вярва в Бога, който вярва в ближния си и който вярва в себе си, никоя сила не може да го обезвери. На човек, който не вярва в Бога, намалява вярата му, на който не вярва в ближния си, още повече се намалява, а който престане да вярва и в себе си, е пълен безверник.
Ти вярваш в Бога, но ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? „Трябва да се вярва в Бога." Съгласен съм. Но като имате вяра, трябва да я прилагате. Всеки ден трябва да имате едно приложение.
След време могат да се явят някои противоречия и ти можеш да се откажеш от вярата си. Но как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, трябва да вярваш в друго. Казвате, че в природата има изключения. Не! В природата няма никакви изключения. Изключенията в природата са привидни.
Има злини, които спъват хората. Например обезверяването, мисълта, че всички хора били лоши, онази максима, че човек за човека е вълк. Откъде накъде? Аз казвам: човек за човека е брат! „Човек за човека е вълк" - това е едно ненормално състояние на чувствата, ненормално състояние на ума. Защото за мене и за моя ближен земята е достатъчно широка, за да можем да живеем. И единият, и другият човек имат условия, свое предназначение. Всяко клонче, всяко листо на дървото е необходимо. Ние сме се научили само да рушим. В себе си ние осакатяваме най-хубавите работи. Аз съм срещал хора, които преди години са били много религиозни. След 4-5 години казват: „Аз вече не мога да бъда религиозен, напуснах онези идеи". Срещам друг, който преди години е бил материалист, случило се е някакво нещастие и той станал вярващ. Казвам: и едните, и другите вървите по един неестествен път. Човек трябва да вярва само в това, с което е роден. Той не трябва да вярва в купешки неща. Вярвам в това, което нося в себе си: вярвам в своя ум, сърце, душа, дух.
Отде иде вярата, че един съдия ще бъде по-справедлив от цял народ? Коя вода е по-прясна: в шишето или в извора? В извора е прясната, живата вода. Народната мисъл е жива. Поетът, който твори и излива мисълта си, е малка струя от големия извор. Всеки човек, който се отделя от народа, от Царството, е статична единица.
На какво може човек да се уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от един метър и там ще слушаш тътнежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазгал. Казвате: „Човек трябва да има вяра". Ако имаш вяра и излезеш през това време вън, какво ще стане с тебе? Според мене, ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата „вярващи" ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-си пните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието - до обикновените хора. Това е самата истина. Някои твърдят, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това да се вярва, тя се обоснована на знание. Истинската вяра носи със себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
Ние всинца сме носители на Божественото, което функционира. Онова, което Бог е обещал чрез твоята природа, или което е обещал чрез твоя живот, или чрез твоята душа, или чрез твоя дух, или чрез твоята сила, или чрез твоя ум, или чрез твоето благородно сърце, или чрез твоята воля, то ще бъде - две мнения няма! Няма в историята на човешкия живот случай да не са се изпълнили всички обещания, които са дадени, когато човек е излязъл от Бога. Ако човек обаче не вярва, тогава става едно колебание или едно закъснение.
Та първото нещо: старайте се да си създадете вътрешен устой. Ще кажете: „В мене има всички възможности за един щастлив живот!" Вие ще постъпвате като капитан на един параход. И при най-големите бури в океана той седи на капитанското място, разхожда се и дава директиви на помощниците си. Сега в големите кораби вече не се усеща вълнението, но смисълът е, че каквито и да са преместванията в живота, вие не се спирайте, защото всяко спиране е съмнение - престава да функционира Божият закон. Целият ад може да дойде върху вас, но и при най-големите бури и несгоди вие не се спирайте! Тъй вие ще сполучите много по-лесно, отколкото ако се колебаете. Колебаете ли се - ще дойдат най-големите разочарования, които сега съществуват на земята.
Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тази планина да се премести, ще се премести".
Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите.
Казвам: вие не можете да имате вяра в мене. Вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз вляза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз ще имам вяра във вас, ако вие влезете в мене да живеете и да работите с мен. Щом сте вън от мене, ще имате вярване. Когато казваме „вяра в Бога", разбираме, че Бог живее вътре в нас и заради нас. Каквото искаш, ще ти даде, ако вярваш, че той живее в тебе. Ако мислиш, че той е вън от тебе, няма да ти се обади. Казвам: не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш сърце, имаш душа, те са възможности. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.
Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата не може да е вън от нас. Тя е вътре в нас и докато имаш вяра, ще живееш добре, изгубиш ли я, ти си нещастен човек. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, не знаеш какво да правиш. Дойде ли вярата, идва и светлината и ти вече намираш пътя. Някой казва, че има вяра, но той вярва в болест, затова е болен. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.
Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат.
Има два центъра на земята и на слънцето. Когато човек се отдалечава от центъра на земята, той се приближава кьм центъра на слънцето, и обратно. И вие, ако разбирате тази наука, ще знаете накъде се движите. Понякога чувствате, че сте се отдалечили от вашите идеи. Казвате: „Едно време бях идеалист, сега вече напуснах онзи идеализъм". Когато усилва своето тяло, човек се приближава кьм центъра на земята. Следователно материалните работи не са му ясни и неговите чувства изцяло се ангажират с тях. Щом губите вашия идеал, вие се отдалечавате от центъра на слънцето. Щом вашите идеали се умножават, вие се приближавате кьм центъра на слънцето. Тогава пред вас се разкрива широк простор, една площ с форма на правоъгълник. Какво означават буквите дой, с които означихме триъгълника? Това значи Бог. Правоъгълника го означихме с буквите доой, което значи добро. Значи ти не можеш да познаеш Бога, докато не познаеш доброто. Това е едно динамично състояние. Ти не можеш да служиш на Бога, докато не си заел площта на един квадрат. Триъгълникът е твоето идейно схващане, а за да имаш реално схващане, ти трябва да се движиш в рамките на един квадрат. Ти вече имаш реално положение. Имаш мярка за работа. Тогава думата Бог се превръща на добро. Буквата д показва, че англичаните се отдалечават от Бога, от центъра на слънцето. В началото се отдалечават, но в края на думата имат с1, което показва, че след това пак се приближават. В началото се отдалечават от центъра на слънцето, в края се приближават. Това е динамизъм на линиите. Превръщане става на енергиите. Всяка енергия в даден случай може да се трансформира. При превръщането се получава сгъстяване. Ако не разбирате закона на сгъстяването, ще усетите в себе си едно вътрешно напрежение. Искате да се разширите, но не знаете как да се поставите, не знаете, че вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно вярата е закон за освобождение от ограниченията. Отговорете, какво нещо е вярата? Закон, с който човек се освобождава от неестествените ограничения. „Аз вярвам." За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си вързан, имаш вяра. Умът не ти стига как да го развържеш, значи нямаш вяра. Щом искаш да го скъсаш, ти не си силен, нямаш сила. Но то има възел, ти можеш да го развържеш. Пък и в самия човек има динамична сила. Човекът, както и да го връзват, той е в състояние да се развърже. Природата, като го е пратила в света, го е надарила с всички динамически сили. Ако знае закона на вярата, той всякога ще може да се освободи.
Вие искате да бъдете като Мойсей. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасността да ви изядат крокодилите? Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, вдигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме". Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем", философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите.
