В хилядите свои беседи Учителят Дънов (Беинса Дуно) говори за всички области на живота и задълбочено изяснява пътя, по който трябва да върви отделният човек, семейството, българският народ, човечеството. Той с изумителна прозорливост предсказва какво ни очаква, ако не обновим мислите, чувствата, желанията си; ако не поправим грешките си.
Основата на неговото учение е добродетелният живот - така, както проповядва Христос.
И мислите, и чувствата, и телата ни трябва да бъдат чисти, а за това е необходимо по-тясно общение с природата. Това е предпоставка за здраве радост и дълголетие.
Този, който се е извисил духовно, може да осмисли правилно и загубите и успехите, и страданията и победите.
Учителят Дънов не създава религия, нито секта, както някои погрешно твърдят, a философско учение, предназначено да подобри живота на хората - както на българите, така и на човечеството. При Него като последователи на учението са идвали хора от различни религии; народности и партии. Учениците на Всемирното бяло братство са били както малообразовани селяни, така и професори, писатели, музиканти, художници...
И днес у нас, а също и в чужбина, последователите на това учение са от различни вероизповедания и с различно социално и обществено положение. Той казва, че както дървото не е само с едно листо, а с много - така и сред хората има различни религии и партии, защото „в разнообразието е красотата”. И всеки да отиде там, където ще намери светлина за себе си. Каква широта и толерантност!
Ако една идеология прави човека все по-добър към всяко същество, той е на прав път. Ако го прави по-лош, той е объркал пътя си.
За Словото Учителят казва, че ще дойде ден, когато то ще се чува по целия свят от различни проповедници, изразено по различен начин. Но принципите - Божествените принципи - са едни и същи.
За да се ръководим неотменно от тези принципи, трябва постепенно да развиваме своите добродетели.
Учителят казва, че щом се наричаш човек, трябва да бъдеш преди всичко съвършено честен. Да бъдеш справедлив, разумен и добър. Повече да даваш и по-малко да искаш за себе си. Човек трябва да пази Божествените закони, а те са написани в самите нас. Преди да каже или направи нещо, той трябва да се запита: „Аз Божията воля ли изпълнявам, или своята воля?”
С голяма любов и чувство за отговорност съставителите Тр. Балдевска и Ан. Кермедчиев са прелиствали и препрочитали стотиците книги, запазили Словото на Великия Мъдрец. Оттам те са извличали казаното за Божествените принципи, закони и методи, за да ни ги поднесат в една книга, която трябва внимателно да четем, като се замисляме над всеки израз.
Аз знам с какво старание и всеотдайност те искаха всичко да бъде точно изразено - дори в буквите и в препинателните знаци.
Може би някои ще прочетат набързо книгата и с това ще приключат. Други ще се спрат на дадени изрази и ще се постараят да ги осмислят за себе си. А трети (дали ще има такива?) ще пожелаят да възприемат всичко написано и да изпълнят целия си живот с него. На такива Учителят ще помага.
Ще помага на всички останали, които имат желанието и стремежа да вървят по пътя на нравствената чистота и добро творчество - всеки според степента на развитието си.
Поетесата Мара Белчева, неразделната спътница на Пенчо Славейков, сравнява неизчерпаемата мъдрост на Учителя Дънов с море, от което всеки може да гребе толкова, колкото е големината на съдинката му. Нека разширим съдинките си, за да гребнем повече.
Мария Старирадева
* * *
Всеки човек трябва да знае за какво е роден и да работи в това направление. Той трябва да работи така, че да се развива всестранно. 55-295
Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества, да растат, да се развиват и усъвършенствуват. 84-145
Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена картина. 26-15
