Страхът е причина за големи злини в живота. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА - 202)
Страхът е общ за всички хора, за всички живи същества. Няма човек в света, който да не изпитва страх... Малко или много, всички хора се страхуват. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 93)
Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 3)
В страха човек се представя нещата такива, каквито не са. (СИЛА И ЖИВОТ II том - изд. Бяло Братство - 2006 г. - 27)
На какво се дължи страхът? То е вродено чувство в човека. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 255)
Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека, като резултат на външните условия, в които той се намира. (ЗА ТОВА СЕ РОДИХ - 307)
Страхът е едно тягостно чувство на душата... Чувство вложено в живия организъм да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живее или в условията, при които съществуваме има известни елементи противни или зловредни на нашия живот. (СИЛА И ЖИВОТ - I серия - изд. 1924 г. - 169)
Страхът е чувство, при което човек губи смелостта, и паметта си. (СВЕТОТО МЯСТО - 63)
Страхът е недъг на чувствата. (ДОПИРНИ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА - 160)
Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание само, но нямате физическа форма, с която да разполагате... В такъв случай, може ли да се роди страхът у вас? (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 3)
Страхът е висшия закон, който управлява животинското царство... Законът в животинското царство гласи: Със силния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при силния, да се разговаряш с него. Стой на височината и оттам се обяснявай. Ако търсиш правото си от силния, никога няма да го намериш. Как постъпва вълкът с овцата? Само при един случай овцата може да се спаси - ако е болна. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 63)
Страхът води началото си от животинското царство, дето то си счита за висше чувство. (ЗА ТОВА СЕ РОДИХ - 307)
За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става тъкмо обратното: Когато се уплаши, краката му се подкосяват... При страха човек не може да бяга. (СЪБУЖДАНЕ - 99)
Страхът е животинско чувство. То е силно развито у животните. Те разчитат на него... Страхът се среща в човека, като остатък от животинското му състояние. Щом се страхува, човек се свързва с животните. (СВЕТОТО МЯСТО - 34)
Чувството на страх е силно развито в човек, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 315)
Страхът е качество само на животинския човек. Следователно, всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. Такъв човек може да свърши три-четири факултета, обаче животинското го управлява. (ООК - Ill г. - 29 лекция - 16)
За да запази животните от опасностите на живота, Природата е вложила страха в тях като предпазно средство. Страхът е вложен и в човека. Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. Като не знаят това, майките се стремят да освободят децата си от страха. Ако детето на някоя майка се страхува, тя го води при баби и лекари, да го лекуват. Обаче, ако съвестта на това дете не е развита, щом се освободи от страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно. Казано е в Писанието: "Страхът от Господа е начало на Мъдростта". Страхът е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхът предпазва детето от погрешки и престъпления. (ДА ВЪЗЛЮБИШ - 73)
Страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността. (СИЛА И ЖИВОТ - I серия - изд. 1924 г. - 169)
Страхът - това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. (СИЛА И ЖИВОТ - I серия - изд. 1924 г. - 169)
Страхът е камшик за упорството на човек. Когато човек е много упорит, трябва да го сплашиш... Като го сплашиш, той омеква. (РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - изд. 2003 г. - 28)
Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклонението на човек. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 93)
Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. (ДВАТА ПЪТЯ - 14)
Било е време, когато страхът - чувство на предпазливост, е било на място, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 5).
Какво означава страхът? Страхът е Сатурнов елемент, т.е. елемент на мъдростта... Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. (МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ - 119)
Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Това значи: без страх никакво знание не може да се придобие. Докато се страхува от невежеството, човек може да придобива знания.. Който не разбира страха о този смисъл, може да си причини големи злини. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА - изд.1935 г. София - 208)
Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основание на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво, е поставена. Понякога да си безстрашен значи да си безсъвестен. Страхливият човек може да бъде съвестен и справедлив. (ЖИВИЯТ ХЛЯБ - 251)
Функционално страхът спада към Астралния свят, а не към висшите чувства на човека. (РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - изд. 2003 г- - 28)
Страхът е крайна граница. Аз наричам страха граница на материалното чувстване и състояние, от което човек не може да излезе без знание. (РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - из- 2003 г. - 28)
Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи, енергиите на страха предизвикват особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трептение, при което лицето побледнява. Като се плаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди си. (ДВАТА ПЪТЯ -18)
Щом се яви страхът, волята ви е слаба; страхът винаги показва слаба воля. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 3).
Страхът се дължи на отсъствие на сила. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 4).
Вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва... Значи вие нямате присъствие на духа, и волята не контролира ума ви. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 4.)
Страхът увеличава негативните качества на човека. Например, ако на някой се случи една малка пакост, или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 5)
Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в страха, тя ще се поквари. (ООК - III г. – 29 лекция - 13)
Когато страхът се събуди в човека, в съответния мозъчен център се развива много топлина, вследствие на което в организма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силите, които протичат в човешкия организъм. За да се възстанови нормалното състояние на силите в човешкия организъм, през едното полушарие на мозъка трябва да текат топли течения, а през другото - студени. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 308)
