Често религиозните хора говорят за самоотричането. Те казват, че човек трябва да се отрече от всичко. Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал. От човешкото можеш да се отречеш, но от Божественото никога. Който се осмели да се отрече от някой свой уд, той е осъден на вечни страдания. 142-80
Много от Христовите последователи разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях самоотричането подразбира отричане от живота, от желанието си. Под думата „самоотричане" Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието, недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяк и т.н. - А да се отрече човек от живота, който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. 35-185
Говори се за самоотричането, за отказа от старото. Някой ще каже: какво ще стане с нас, ако се откажем от старото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава, иска не иска да се откаже? 14-136
Самоотричането, за което човек говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Те имат отношение както към вашата душа, така и към душите на вашите ближни. Личните желания не са нищо друго освен присадки на неговото дърво. Един ден, когато тия присадки се счупят, на това дърво ще израснат ония клони, които отговарят на неговото естество. Запример нетърпението, неразумността са изкуствени присадки. Счупете тези присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче във вас, което ще ви доведе до правилно разбиране на нещата, до онази разумност, която е вложена във вас. Когато Божественото в човека образува клончета, човек се развива правилно. 63-54
Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си от баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството на ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила отколкото някога си имал. 90-185
Когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Когато работите за Бога, вие влизате вече в великия кръг, в който седят всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви. Работите ли така, за в бъдеще вие ща дойдете до положението на един светещ ангел, ще светите като слънцето. 126-60
