Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

<< Добродетели

ИДЕАЛИСТ

НЯКОИ ДОБРОДЕТЕЛИ
Алтернативен линк


ИДЕАЛИСТ




Идеалист е човек, който се качва по високите върхове и оттам разглежда природата. Той се движи по перпендикуляра, т.е. по височината на триъгълника. Той мечтае за много неща, които макар и непостижими, поне го движат. Той работи с ума и сърцето си, вследствие на което е в постоянно движение. 88-224



Когато определяме понятието „идеалист", трябва да намерим такава дума, която да не включва никакво противоречие в себе си. Ако си послужим с думата безкористен, и тя не съдържа истинското понятие. Ако кажем, че идеалистът е без желания, и това не го определя. Той има желания, но не такива, каквито материалистът има. Между духовният човек и идеалиста има известна разлика: идеалистът представя външната страна на нещата, а духовният - вътрешната. Има три категории идеалисти: първо -идеалистът, който представя човека в неговата външна проява. Второ - духовен човек; той представя съдържанието на човека. Третото - Божествен човек - неговият вътрешен произход - смисълът на човека. 79-128



Идеализмът трябва да бъде една връзка, която да ни даде контакт с Любовта, а Любовта трябва да ни доведе във връзка с Мъдростта; Мъдростта трябва да ни доведе до връзка с Истината; Истината трябва да ни доведе във връзка с Правдата; Правдата трябва да ни доведе във връзка с добродетелта, милосърдието и т.н. Всички тия добродетели са така скачени една за друга, че придобиването на една от тях, води към придобиване на останалите. 96.3-51



Поради своите разбирания за живота идеалистът изпада повече в устойчивите енергии. Той черпи силите си от изворите на природата. Той е свързан с разумната природа, вследствие на което е богат и неизчерпаем като нея. 88-224



Учениците на окултната школа трябва да бъдат идеалисти, души с висок идеал, за да могат да създадат отлични, красиви образи и отношения помежду си. 76.9-54



Идеалистът разглежда живота през пролетта, а материалистът - през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът - с дебели обувки, с плътна топла шапка. И двамата обичат живота. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи, материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. Той е подобен на старите евреи в Египет, които сами си правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. 87-208





НАГОРЕ