Причината, която възбужда човека към деятелност, е Духът, който иска да се прояви. 120-265
В първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека или в неговия сърдечен свят; после при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т.е. в неговия умствен свят. Ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека на физическия свят се прекрати, тя минава в менталния свят. Когато в менталния свят се прекрати, та минава в астралния свят. После пак започва отново. 72-14
Сега всеки е роден за известна деятелност, не сте всички за една деятелност. 120-136
Трябва да определим място на всекиго от нас, кой за какво е. 120-137
Всички онези от вас, които имат низки чела, те не са за някоя философска деятелност, те не са за умствен труд. Ако мислят, че имат ум, се лъжат; те имат ум, но в астралния свят, а във физическия нямат условия да се прояви той. 120-136
Който е роден за духовна работа, да бъде духовен. Някой е роден за музикант, и като такъв, той няма цена. 120-137