Горд, това значи да се не поколебаеш, да се не подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие... Хората без честолюбие, без гордост се отчайват... Вие ще спазите вашата гордост. И ката ви бият, пак ще стоите горд. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, о която морските върни се разбиват. 42.2-7
Гордостта е резултат на неизползувано знание, натрупано знание. Човек се смирява, когато прилага знанието, което е придобил. 0-26.3.91
Когато човек слиза, когато върви по инволюционен път, той е горделив, понеже още живее със спомена за своето високо минало. А когато се качва, когато се движи по пътя на своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да постигне. 0-30.12.89
Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. 44-50
На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Горделивият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. 47-72
Най-голямата суша, която може да се яви в живота на човека, това е гордостта. Според някои, гордостта представя "запичане на съзнанието”. Така се запича и хлябът, когато не се е още напълно опекъл... Запече ли се човешкото съзнание, всякакъв живот престава. Запичането се придружава със загниване, мухлясване. Не става ли същото с хляба, който е едва запечен?... Същият процес се явява и при гордостта. Щом се възгордее човек, след няколко деня в него става процес на мухлясване. 83-63
Горделивият си мисли, че притежава някакви особени качества, каквито другите хора нямат. И външно, и вътрешно той счита себе си за особен човек. 83-64
Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. 87-33
Горделивият е котел, пълен с енергия. Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. 87-33
Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност. 87-283
В първо време този човек е бил горделив, мислил е, че всичко знае и всичко може да направи, но като се натъкне на неуспехи, станал ревнив. Значи, гордостта ражда ревността. 83-69
Гордият казва: "Ако сте умни, вие сами ще познаете колко и какви знания имам. Не е нужно аз сам да се проявявам.” 87-283
Понеже горделивият има особено мнение за себе си, като не получи отговор на своята молитва, той се ожесточава и пита как е възможно да не се отговори на неговите искания. 83-65
Като говоря за гордостта, не разбирам проявената гордост, но за състоянието, което е резултат на гордостта - запичането на съзнанието, когато човек престава да мисли и чувства. Каквото и да се каже на такъв човек, той отговаря: "Аз зная всичко това.” 83-70
Горделивият не може да работи върху своята почва. Защо? - Твърда, суха е тя. Той страда от твърдост и суета на съзнанието си. 83-73
За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение. 83-80
Какво трябва да прави горделивият, за да се освободи от сухотата на съзнанието си? - Той трябва да се смири... Гордостта се възпитава чрез смирението. 83-73
