Защо умирате? - Умирането не е нищо друго, освен отиване в по-висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физическия свят, вие умирате. 4-132
Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависят от него. Той е дошъл на Земята като чиновник, назначен с указ. Както назначен, така един ден ще го уволнят пак с указ. Ние наричаме назначението на служба - раждане; уволнението пък наричаме смърт. 21-26
Умирате - това значи влизане от едно състояние в друго. 0-31.1.87
Който се е родил, само той може да умре. 85-35
Бог ви е поддържал толкова хиляди години насам до днес. След всичко това като дойде смъртта започвате да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога, като при свой Баща. Защо трябва да се страхувате. Ще кажете, че този човек е млад, не трябва да умира. Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. 108-155
Когато плодът узрее, той трябва да падне на Земята и да умре, т. е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, значи да свършиш училище. 63-67
Казваш: как да се откажа от земния живот? - Ако се откажеш преждевременно ще умреш, но ако се откажеш навреме, ще се повдигнеш, ще придобиеш крилца, ще добиеш вечен живот. 8-453
Трябва ли да мислите какво ще стане с умрелия? - Умрелият трябва да заровят в Земята, отново да оживее. - Какво ще стане с живия? - Ще умре. После. Ще го заровят в Земята, да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. Който мисли, че като умре, всичко е свършено с него, той не разбира какво нещо е смъртта. 63-97
Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. 54-66
Бог не съизволява в смъртта на човека. Човек сам създава смъртта си. 145-124
Ние взимаме думата „смърт, умиране” като едно преходно състояние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на Земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Смъртта представя преходен период. 8-453
Смъртта се е явила след живота. Смъртта подразбира живот. 85-35
След време човек напуща Земята - умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. 147-142
Какво означава умирането? - Събличане на старата дреха. 114-213
Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко свършва. Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил любовта си. Докато човек има любов в сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свят, както хората на Земята заминават от едно място на друго, но не умира.
Небето се видяло в чудо как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият, и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания и нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. 91-124
Мнозина мислят, че със смъртта всичко свършва. Но ако умелият и като умрял може да говори, какво ще кажете за това? Ако се приближите при един умрял и се разговаряте с него, умрял ли е той? Не е умрял. Да умре някой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче това не става. Това, което ние наричаме смърт, е временно пренасяне от едно място на друго. 133-91
Ако са изплатили дълговете си на Земята, ще отидат направо в рая. Обаче, ако не са изплатили дълговете си, много време ще стоят пред райската врата и ще хлопат, докато един ден отново слязат на Земята, облекат се в плът и почнат съзнателно да плащат дълговете си. 63-164
Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека - неговата дреха. 54-95
Умрелите са толкова живи, колкото живите, които виждате да се движат и говорят. 0-29.8.93
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойства, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той е намира пред реалността на живота и казва: едно време, когато живях на Земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. 13-44
3ащо умира човек? - Да даде сметка в Божествената банка, как е използвал живота си. 27-205
Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата природа. И ние можем да не умираме. 115-6, „Мировата Любов“
В бъдеще, когато се приложи любовта и обичта в живота, хората няма да умират, но ще минават от един свят в друг. 147-118
В бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници. 120-51
Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт заверен и подписан от държавата, в която е живял, и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през митницата. На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвършено гол, без нищо, със съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. 142-293
Да допуснем, че повикат някой ваш приятел на онзи свят, при Господа. Какво лошо има в това? - Той не умира! Онзи свят е много красив. Какво лошо има, като отиде там? Аз даже бих казал на своя приятел: много се радвам, че те викат на онзи свят. - Той, ще ми каже: братко и аз се радвам. Хайде на добър ти час тогава! Най-после и ние, ще идем горе, няма да седим постоянно на Земята. Ние ще се върнем в онова хубаво място, отдето сме излезли някога. 43.18-21
