Началото на живота е младостта, а краят - старостта. 145-345
Под „старост” разбирам залязване на живота. 105-3
Престане ли да расте, човек започва да остарява. 58-114
Тъй, както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествена енергия в човека. 16-176
Детинството на човека е на място. Да бъдеш възрастен, и това е на място. Да бъдеш стар, и това е на място. Детинството в човека е основа за неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. мъдростта в човека е основа за възкресението. 70-115
Днес сте млади, след време ще остареете. 145-290
Тъй както е създаден, човек не може без добро и зло, не може без изгрев и залез в живота си. 70-111
Старостта представя зимата на живота. 148-52
Старостта, за която хората говорят е хилавост, а хилавият не мисли правилно. В известно отношение децата разбират нещата по-добре от старите. 64-168
Неприятно е на човека, когато минава от младост към старост. 145-195
Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш кога е станало това. 36-75
Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелените, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в зората на живота; възраст на старите, който са залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, авторите нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота Защото слънцето нито изгрява, нито залязва. Това са привидни състояния. 144-116
Засега човешкото тяло не представлява още завършен образ на Божественото. Днес човек се е изродил, мяза на една стара баба, която някога, преди сто години е била млада, хубава мома, но сега нищо не е останало от нейната красота, сгърбила се е тази баба. Къде е отишла нейната красота? - Мозъкът й се схумил, носът й се изкривил, костите й се разкривили, мускулите отпаднали, всичко се изменило в тази стара баба, дори и мислите й се изменили. Като не може да върви вече напред в живота, тя се спира и започва да прекарва през ума си миналия си живот. По цели дни се върти само около едни и същи мисли: като била млада, какви срещи имала, колко момци любила, колко угощения давала, припомня си всичко това с най-големи подробности. Тя преглежда живота си от единия край до другия, като на кинолента. За нея тава е хубаво, защото другояче животът й ще бъде скучен. Но за един човек, който иска да се развива, това не е полезно. 126-30
Щом разбира законите на Земята, човек гледа съзнателно на фазите, през които човешкият живот минава и разумно ги използва. 145-436
Той казва: Имах някакъв идеал - да порасна, да стана голям - посмигнах го. Няма вече накъде да вървя. - Значи старият е дошъл до крайния предел на физическия живот. 70-80
Страшно е, когато човек дойде до положение на старост и мисли, че не може да се подмлади. 141-85
