11. БУДА
БУДА, КАКТО И ХРИСТОС, ДОНЕСЕ БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ.
ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ И СПАСЕНИЕТО НА СВЕТА
Всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: „Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма, например?“ И наистина, всички се запитват: „Каква е целта на християнството?“ Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички те спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бога. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата „будист“ има почти същото значение, каквото и думата „християнин“. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тия, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат „да влезем в нирвана“. (134, с. 166)
Какво ново са казали съвременните мислители? Каквото и да са казали, то е все преповторение на онова, което е казал Платон, Сократ или Декарт, или Христос, или Конфуций, или Буда. Всички тия велики хора са казали хубави неща, нашите почитания към тях. Те са казали много неща на своите ученици, но учениците им не са ги разбрали. Има учени хора, които отричат Господа, но те отричат онзи Господ, който хората са създали. Те казват: „Такъв Господ, какъвто хората са създали, не съществува.“ Прави са тези хора! Че ако вие имате един Господ, на когото се молите, а той не ви отговаря, съществува ли този Господ? (24, с. 11)
Много въпроси са останали днес неразрешени. Тогава защо са ни сегашните религии, ако те не ни дадат нещо? От хиляди години Учителите на всички религии са изнасяли една истина, от която нищо не е останало. Това, което Христос е учил, днес не се проповядва. Ако Той дойде и види съвременната култура, ще се учуди на гениалността на хората, които от това, което Той не е говорил, са създали много нещо, а от това, което Той е говорил, не са създали нищо. Ако дойде Буда, и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей, и той ще се чуди. Ако всички Учители дойдат, ще се чудят на гениалността на човечеството, че от нищо са създали нещо, а от нещо нищо не са създали. (130, с. 158)
Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото Природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново. Вие може да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защитавам никакво положение... Когато ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав e той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва. Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. (102, с. 380)
Хората няма да изменят своя път. Сегашната култура няма да измени пътя си, но ще стигне до крайните резултати. Но все пак ще стане едно уравновесяване на хората. От големите страдания те ще се движат и предполагам, че един те ще намерят истинския Път. Пътят, който Христос е показал, е пътят на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял. Сега човечеството трябва да тръгне по нов път. Предполага се, че в света иде една нова раса със съвсем нови разбирания. Всичко ще се измени. (59, с. 262)
Единственото разумно нещо е да имаме Този Свят Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: „Все трябва някой да спаси света!“ Преди две хиляди години дойде Христос да спаси света, но оттам насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна, и Буда, но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло, засега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на Земята, още не са спасени; а онези, които са в онзи свят, са спасени… Онзи свят е тук! Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят! Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на Земята. Понеже те идват на Земята, тук трябва да бъдем спасени. (134, с. 238)
Повечето от съвременните хора живеят по Мойсеевия закон. Време е вече да се приложи Христовото учение, да се живее по закона на Любовта... Старото ще изчезне, нещо ново ще се яви на сцената – и в религията, и в науката, и в обществения живот... Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: „Този човек говори така, защото зад него има нещо друго.“ Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: „Дошъл е човек, който иска да заблуди народа ни.“ Никой не може да заблуди човека! Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Мойсей и Буда на света? – И те, като Христа, донесоха Божественото учение. И тъй, вярвайте в Божественото и го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и почитание. (66, с. 114-116)
Какво представя Любовта? – Строителната сила в живота и в целокупната Природа. Когато Любовта престане да строи в човека, той умира. Който иска да живее, трябва да даде място на Любовта в себе си, да се прояви и тя като строителен процес. Да живееш, това значи да те обичат и да обичаш. Следователно живей и люби, за да преустроиш своя организъм, да станеш нов човек, годен за новите условия и за новия живот. Това са проповядвали всички велики Учители на човечеството: Мойсей, Буда, Христос. – „Кое учение е по-право?“ – Всяко учение, което носи Любовта, има един и същ източник. Следователно всяко учение на Любовта е право и истинно. Последователите на различни религиозни учения са внесли заблуждения в тях, поради което възгледите на хората са разделени. Основата на всяко Божествено учение е Любовта. (31, с. 171)
Христос, Който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също са дошли от Бога, Негови пратеници са те. (147, с. 244)
Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора са влезли вече в космическото съзнание. Напр. ап. Павел казва, че се е пренесъл на третото Небе. Третото Небе подразбира пробуждане на космическото съзнание на човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Например Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва – днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание „новото Слънце“, а Христос се произнасял за него с думите: „И ще влея Духа Си.“ (108, с. 41)
Така са постъпвали езичниците: направят си един златен идол и след това започват да му се кланят, от него очакват спасение. Така постъпват и учените. Някой учен напише една теория и започва да убеждава хората в истинността Ă. Като се убедят в нея, хората започват да Ă се кланят. Един ден тази теория стане невалидна, замества се с друга, по-нова от нея. Тогава всички казват: „Сгрешихме, не сме били на прав път.“ Щом теорията е грешна, защо убеждавате хората да вярват в нея? Мойсей казваше, че ще спаси света, но не го спаси. Дойде Буда, и той искаше да спаси света, но не го спаси. Христос дойде на Земята и всички Го очакваха като спасител. Християните казват, че светът е спасен, всъщност не е спасен. Защо хората още не са спасени? Защото им липсва нещо – вяра не им достига. Тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това. Дали вярват или не вярват, не е важно. Обаче казано е: „Бог толкоз възлюби света, че даде жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Който вярва в Сина, той се привлича от Бога. Неговата душа се озарява от светлината на Бога. За такъв човек се казва, че е спасен. Значи, спасява се само душата, а не светът. Хората грешат, като очакват първо да се спаси външният свят, а после те. Не, хората ще оправят външния живот, а Бог – техния вътрешен живот. Щом се оправи вътрешният живот, външният сам по себе си е оправен. (126, с. 195)
Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитвали какво можете да направите с него. Едва сега хората говорят за своя ум – какво могат да направят с него или какво друго могат да създадат с него. Обаче никой не е опитал своя дух и своята душа. Даже и вярващите не се спират върху своя дух и своята душа. Те казват: „Тези работи са високи, не са за нас.“ Те разрешават въпроса по един странен начин. Те казват: „Този вярва в Бога“ или „онзи не вярва в Бога“. Първо, аз искам да зная в кой Господ трябва да се вярва! Ще кажете, че един е Спасителят на света – Христос. Те и будистите имат един спасител. Като отидете при мохамеданите, и те си имат един Мохамед. Християните пък казват, че Христос е техен спасител. Преди Христа имало и други Учители, водители на човечеството. Учениците на тези вери могат да спорят помежду си, но от този спор нищо не може да излезе. Християните казват, че Христос казал, какво всички, които са дошли преди Него, са крадци и разбойници. Какво ще кажат тогава за онези, които ще дойдат след Него? Онези, които разсъждават буквално, казват, че всички преди Христа са били крадци и разбойници. Обаче Христос съвсем друго нещо е разбирал под думата „крадец“ и Той описва какво нещо е крадецът. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Аз, обаче, дойдох да дам живот, и то преизобилно.“ Значи всички, които са дошли преди Христа, са дошли с идеята да си намерят овце и да ги ядат и доят. Че и Мойсей дойде преди Христа! Ако разсъждават така буквално ще излезе, че и Мойсей е бил крадец и разбойник. Не е така! Всички онези, които са дошли на Земята да научат хората на Доброто, те не са крадци и разбойници. Онези, обаче, които са дошли да научат хората на злото – за тях се казва, че са крадци и разбойници. Те постъпват по друг начин. (24, с. 488)
БУДА И АСТРАЛНАТА ЗМИЯ
В света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие „стария човек“. Други го наричат „тъмни сили, черен век, черна магия“ и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат. За тези сили е писано и в Свещените книги. Казва се за Буда: когато помислил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала така силно, че една не счупила ребрата му. Скоро той се окопитил, дошъл в съзнание и се смалил толкова много, че лесно се измъкнал от обятията на тази змия. Само смирението било в състояние да избави Буда от нещастието, в което изпаднал. Сега на всички, които днес ме слушате, казвам да разрешите задачата си така, както Христос на времето си разреши Своята. (80, с. 159)
Изкуство е да знае човек как да се освободи от стария живот и да влезе в новия – във вечната красота и хармония. За да влезете в новия живот, от вас се иска смирение. Когато Буда слязъл на Земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата Ă, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пуснала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението – изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Ето защо, за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин само той се освободил от връзките на змията. Сега за да се освободите от лошите условия на живота, нужно ви е смирение. (55, с. 6)
Един ден Буда заспал в една цветна ливада. В това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването. Той се смалил толкова много, че се изхлузил от оковите на змията. Буда се освободил лесно от змията, понеже знаел как да се смалява. Какво ще правите вие, ако се намерите в ограничителните условия на живота? Нещастията, ограниченията, страданията в живота не са нищо друго, освен оковите на змията. Намерите ли се в нейните окови, тя непременно ще ви задуши. Как ще се освободите от змията: чрез разширяване или чрез смаляване? – Чрез смаляване. Ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите от змията. За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо съществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на Земята. Само при това положение човек може да се смали дотолкова, че да се изхлузи от оковите на змията. Освободи ли се от тия окови, той отново ще създаде своята форма. Щом създаде новата си форма, той веднага ще вложи в нея идеите и чувствата си. В Природата нищо не се губи. Човек временно само губи формата си, докато се изхлузи от ограничителните условия. Освободи ли се от тия условия, той отново се проявява. (154, с. 112)
Като ученици на живота вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина между цветята и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отверстия. (16, с. 18)
БУДА И ПОЖЕРТВАЛИЯТ ЖИВОТА СИ
Един ден Буда бил много неразположен. Той е индуски Христос. Кой как дойдел, казвал: „Нямам време!“ Започнали да се чудят учениците му – не иска да приеме никого. Иде един опърпан човек – Буда става, посреща го, услужва му, нахранва го, говори му. Учениците казват: „Какво пристрастие! Този толкоз хора върна, а на един дрипльо – такова внимание!“ Тогава Буда им обяснил: „Този човек, на когото станах, че го посрещнах, едно време в далечното минало, когато бях един свещеник – на умиране, гладен, този човек беше гълъб и той пожертва живота си за мене, за да продължа живота си аз – да изказвам молитви към Бога. Затова аз го посрещнах, заради голямата Любов на саможертва. Затова правя това! Пък онези, които отпратих, те ми направиха хиляди пакости, затова им казах: „Вървете си, вървете си!“ Казвам: не можете да обичате всичките хора еднакво, понеже те нямат право. Който не се е жертвал заради мене, не може да го обичам. Да ви говоря на научен език. Казвате: „Трябва да обичаме всичките хора.“ – То е от гледището на Бога. Да обичаме всички хора, в които Бог живее! Понеже Бог се е жертвал заради нас, там, дето Бог живее, трябва да покажем Любовта си. То е Божествената Любов. Но остане ли човек сам – ти не можеш да го обичаш. И да искаш, то е невъзможно. (16, с. 642)
Какво е заставило Христа, като срещнал този, слепия човек, да се спре при него и какви са били мотивите да му отвори очите? То е дълга история. Разправят за Буда, че дошли един ден много видни хора и той не ги приел, че е занят. След малко дошъл един беден човек – Буда го приел любезно. Учениците питали: „Учителю, защо другите не прие, а този прие?“ Буда дал едно изяснение: в миналото, преди хиляди години, този беден човек направил на Буда една голяма услуга – пожертвал се заради него. И вследствие на това той му направил тази услуга. А от тези, видните хора, никой нищо не е направил заради Буда. Та нямало какво и той да прави заради тях. Всеки човек, който е пожертвал заради нас, може и ние да направим това заради него. Който нищо не е направил заради нас, какво ще направим ние? Законът е същият. Сееш нещо в полето – ще даде. Не сееш – няма да даде. Божественото Добро е, което прилагаме в света. (143, с. 304)
Ако кокошката се е пожертвала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта Ă е на място. В миналото някога дохождали при Буда, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи – да търсят Истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалеч още, че пристига един беден човек. Той веднага скочил на крака и се отправил към него. Като видели това, учениците му си помислили: „Чудно нещо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени и философи го посетиха, но той върна всички, а на този бедняк скочи на крака.“ Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: „Някога, преди стотици животи, аз бях брамин. Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде изскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят Истината за себе си. Никой от тях не е пожертвал живота си като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих същото за неговото подигане.“ Следователно докато не може да се хвърли в свещения огън да се опече, за да го изяде другият, човек не може да се подигне. Заекът стана жертва за Буда, да подкрепи силите му. Ако в студен зимен ден сте на планината с раници, пълни с дебели дрехи, с провизии за ядене и пиене, но огън нямате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спасил от смърт. Съвременните хора имат всичко, но едно не им достига – запалката на свещения огън. Като намерите тази запалка, носете я всякога със себе си. (60, с. 370)
(Същата история е разказана на стр. 106 от същата книга – „Езикът на Любовта“. Ето и коментарът към нея – бел. състав.) Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползват от особеното внимание на кого да е, те трябва да са направили някаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали някаква жертва за хората. (60, с. 108) 
