Има аналогия между раждането на човека на Земята и раждането му, т. е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представя единица, т. е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. (ДОБРИ НАВИЦИ - изд. 1936 г. София - 41)
Тези, които умират, ги пущат в Чистилището. Тези, които ги бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. (ВЕРИГАТА - изд. 2007 г. София - 138)
Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА - 15)
