Гладът е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада, като сила, която внася импулс,·подтик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ -·106).
Гладът, жаждата в човека предизвикват психически напрежения, които се отразяват и върху човешкия ум. Според френолозите енергията на глада се съсредоточава в областта на слепите очи на човека. Тя е свързана и с обонянието. Гладният упражнява носа си, чрез него той търси нещо за ядене. Достатъчно е да види някоя тенджера, за да насочи носа си към нея, да усети миризма на ядене. Когато е гладен, човек не се срамува да насочва носа си към тенджерите, към долапите, да открие нещо за ядене. Казват, че децата са невъздържани, нетърпеливи, но и възрастните често проявяват невъздържание и нетърпение, особено, когато са гладни. Ако някой иска да познае до каква степен е търпелив, нека гладува два-три деня и след това седне близо до хора, които ядат. Ако той може да ги гледа спокойно и с разположение, без да се дразни, без да изпитва желание да яде, може да каже, че е търпелив. Обаче Природата не поставя човека на такива опити, защото тя не си служи с насилие. Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа как другите ядат, този опит има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на Природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ – 329.
Гладът и жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се сменява и се превръща в мъчение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 330).
Едно нещо е гладът, друго е лакомията. Гладът усилва в човека стремежа към живота. Чрез глада Бог изявява своята скрита любов към човека ... Той внася в нас непреодолим стремеж към благата на живота, към самия живот. Това значи да се прояви Божественото в човека. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 133).
По какво се отличава здравият от болния човек? Здравият човек всякога изпитва глад, а болният човек всякога има апетит. Имаш ли апетит, ти си болен човек. Изпитваш ли глад, ти си здрав човек. Здравият човек огладнява най-много по два, до три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер.Човек, който има апетит, яде по цял ден: това ще похапне, онова ще похапне, ще си разстрои стомаха, докато най-после умира. - От какво умират хората? - От много ядене ... Максималното число за ядене у гладния човек е най-много 2 ÷ 3 пъти на ден. Той е разумен човек. Мине ли числото три, спада вече към хората на апетита. (СЪБОРНИ БЕСЕДИ - 1926 г. - 164).
Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ - 49).
Някои учени, философи, казват: Ти от глад ще умреш. ... Аз ще ви докажа, че повечето богати хора умират от преяждане. А сиромасите 25 % умират от глад. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 312).
