ЖЕРТВА
Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата жертва. Жертвата подразбира закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва.
“Закон на кармата”, стр. 93; 15
Първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за БОГА. Под думата жертва, да се пожертваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за БОГА, то значи да мислиш тъй, както БОГ мисли.
“Двата метода в Природата”, стр. 7; 25
И когато Господ казва да се самоотречем, да изгубим своя живот, Той разбира да го изгубим не за свинете, а за ония, които седят на по-високо стъпало от нас; само тогава ще спечелим. Ще кажете, че този закон е несъвместим със законите на Природата. Съвместим е. Ония, които ще изядат соковете, ще посеят ново семе, и от него дърво ще израсте и ще даде плод. Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на развитието.
“Словесното мляко”, стр. 140; 2
Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона на жертвата. Само онзи човек може да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш едно голямо противоречие в себе си, това значи да си приложил закона на жертвата.
“Път към живота”, стр. 15; 90
Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертването за цялото човечество, само тогава ще се пожертвате за себе си. Ако се пожертвате за доброто на човечеството и го подигнете само един сантиметър в неговото положение, следущия път, когато се върнете на Земята, вие ще влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината.
“Гредата”, стр. 111; 3
Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертването. Тъй щото, вътрешното познаване на Сина подразбира закон на жертва. Само онзи може да се жертва, който познава Сина. Когато се жертва, човек става силен... Самопожертването подразбира закон, чрез който може да се измени едно състояние в друго, една отрицателна мисъл в положителна, и едно отрицателно чувство в положително.
“Всичко ми е предадено”, стр. 27-28; 4
Жертвата има отношение към физическия свят, дето човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На Земята човек изучава закона на жертвата, отдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии... Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.
“Прости и сложни движения”, стр. 332, 333; 17
Жертва в света може да принесе само Любовта... Трябва да принасяме в жертва на БОГА най-чистите си мисли... Същият закон е и за чувствата... Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, спрете се, попитайте се, турете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: “Господи, аз искам да се жертвам заради Тебе от Любов.”
“Законът на самопожертването”, стр. 265, 266, 270; 12
В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещето знание, т.е. онова, което БОГ сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.
“Сродните души”, стр. 279; 13
“Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам.” Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим БОГА, а като видим БОГА, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.
“Сродните души”, стр. 278; 13
Първият акт на Любовта, който я определя като Любов, е законът за самопожертването... Самопожертването подразбира да се отречеш от нещо свое.
“Кое е това учение?”, стр. 72; 23
Като говорим за Любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с Любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от Любов. Той трябва да даде място на Любовта в себе си, да се изявява като течение отвътре навън.
“Вечно благовестие”, стр. 150-151; 78
Когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази Любов е слаба, не може да даде импулс, потик.
“Както е Он чист”, стр. 412; 14
Любовта жертва всичко. Един от великите закони на Битието гласи: Жертва без Любов не съществува.
“Няма пророк”, стр. 140; 47
Любовта всякога изисква жертва. Тя се проявява чрез закона на жертвата. Първият закон, чрез който Любовта се проявява в съзнанието на душата ти, е чрез жертвата. Защото някой път жертва без Любов може, но Любов без жертва не може.
“Малките случаи”, стр. 10; 22
Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, животът ще дойде.
“Късият път”, стр. 241; 38
Както житното зърно трябва да измени външната форма, за да излезе на повърхността на земята, така и човекът, който се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята външна форма, за да излезе от своите отрицателни условия. Това излизане наричат закон на самоотричане. И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.
“Време и сила”, стр. 11-12; 39
Ако житното зърно не умре, ако не го засадиш, ако остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата, то става силно и принася плод 30, 60 или 100.
“Отмерени принципи и изявени факти”, стр. 38; 184
От житото човек учи закона на жертвата. Щом приеме житото като храна, чрез кръвта то прониква в мозъка ни и по този начин ни учи на закона на жертвата.
“Както светът дава”, стр. 46; 80
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
“Аз те познах”, стр. 32; 30
Кои класове стърчат нагоре? Празните класове. Питам: какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
“Не Го приеха”, стр. 182; 47
Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона на самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 83; 42
За да се добере човек до Истината, той трябва да научи закона на самоотричането и така ще разбере законите на Великата Любов. В това отношение човек трябва да чувства, че животът на всички хора е негов живот; знанията на всички хора са негови знания.
“Глас в пустинята”, стр. 242; 47
Законът на самоотричането подразбира, че когато човек дойде до една фаза на своето развитие, дето почвата, върху която живее, няма сокове за неговото развитие, той трябва да напусне тази почва.
“Кръг и елипса”, стр. 133; 43
Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ, и затова БОГ го изпратил на Земята, да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопическа клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.
“Здравословни условия”, стр. 178; 43
Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината.
“Вечно подмладяване”, стр. 15; 151
Христос дойде на Земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците Си.
“Трите родословия”, стр. 18; 132
Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който Бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към БОГА.
“Влизане”, стр. 15; 48
Христос е казал на учениците си: “Ако не се отречете от себе си, от своя живот, не можете да бъдете Мои ученици”. И до днес още се проповядва закона на жертвата, на себеотричането. Законът на жертвата е разумен живот. Има смисъл да жертва човек, но разумност се иска от него.
“Призовете ги на сватба”, стр. 72; 80
“Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не може да бъдете Мои последователи.” Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия живот.
“Великото малко и великото голямо”, стр. 547-548; 140
По какво се отличава Христос от другите хора? Той пожертва живота Си, за да прослави БОГА в Себе Си. Христос казва: “Затова дойдох на този свят”. И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.
“Дойде глас”, стр. 353; 59
“Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.” Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не прережете въжетата, с които сте свързани.
“В начало бе”, стр. 16-17; 201
Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
“Новата Земя”, стр. 163; 48
Когато е слизал в материята, човек е развил в себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него са се събудили много материалистични желания. За да се освободи от тях, той трябва да живее в закона на жертвата. Ако човек не пожертва незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще причинят големи препятствия и страдания в живота му.
“Превръщане на киселините”, стр. 119; 64
Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пението, на мисълта. Думата мъркане започва с буквата м – закон на абсолютна жертва. Следователно всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението – като закон за реализиране на нещата, през мисълта – като условие за постигане на Божественото.
“Наука за езика”, стр. 305; 84
За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
“Аз живея, и вие ще живеете”, стр. 38; 79
За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един БОГ съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношение на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
“Личност и душа”, стр. 50-51; 85
Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертва, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае как и кога да жертва. Жертва ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш.
“Съчетание на числата”, стр. 182; 85
Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за Висшето.
“Път към живота”, стр. 15; 90
Ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.
“Дойде глас”, стр. 330; 59
Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш, както трябва, докато не пожертваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата.
“Къси и дълги линии”, стр. 150; 65
Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с БОГА, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, туй болезнено състояние веднага ще мине.
“Светлият път на знанието”, стр. 55; 51
Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на БОГА. Даже висши духове слизат на Земята, за да принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на Земята и принесат своята жертва. Този закон се отнася, както към Цялото, така и към частите.
“Един и същ”, стр. 206; 92
Според окултната наука растенията са говорели едно време тъй разумно, както хората сега говорят, а пък животните са били философи. Но като е паднал човек, толкова ниско е паднал, че дошъл до положението на растенията. Човек днес говори с езика на растенията, а растенията онемели. Те, като слезли по този закон на саможертвата, съвсем забравили своя език.
“Прие го с радост”, стр. 300-301; 97
Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. “Не знаем как да се смалим.” Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас.
“Погледът на БОГА”, стр. 185; 105
Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото. Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода за пране, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума, оставихме го да постои известно време и като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата? Закон за самопожертвуване. Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много пъти. В тоя закон се крие решаването на всички въпроси.
“Любов към БОГА”, стр. 373; 103
Умният знае кога да се отрече. Законът за отричането, в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други.
“Здрава мисъл”, стр. 189; 115
Ако не сте готови да пожертвате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да влезете в Царството Божие.
“Даване и вземане”, стр. 75; 110
При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на Земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде!
“Ще и не ще”, стр. 137; 107
Мислите ли, че ако дам парите си на другите хора, които не знаят за какво да ги употребят, не ги използват както трябва, че моята жертва е на място? “Пожертвай себе си, раздай имането си!” Как трябва да се пожертвам, за кого? Трябва да е определено. Ама тъй било писано. Един закон е писан и този закон има приложение. Едно дърво трябва да се посади, но къде? Не можеш да го посадиш на камъните. Ти ще го посадиш на добра почва. И ще оставиш това дърво само да расте.
“Единственият свободен”, стр. 326; 119
Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
“Съучастници в благата”, стр. 77; 127
Вие ще жертвате или Любовта, или свободата, докато дойде да имате ясна представа. И тогава няма да жертвате нито Любовта, нито свободата. Това е великото разрешение, което ще дойде.
“Самоотричане”, стр. 138; 129
Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвате за Божественото начало в себе си, вие нищо няма да постигнете.
“С человечески езици”, стр. 223; 131
Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което БОГ е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на самоотричане. Това значи да не следваш пътя, по който някога си вървял.
“Новата мисъл”, стр. 3-4; 115
Ако жертвата, която направя, не е за Славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за Славата Божия, тя носи благословение за всички хора.
“Вътрешни опити”, стр. 354; 115
В самопожертването трябва да има един възходящ път. Жертвата в света е, което увеличава светлината на вашия ум, топлината на вашия живот и силата на човека! Във всяко самопожертване човек придобива три неща: светлина, топлина и сила. Ако с една жертва тия три качества не се придобиват, това не е жертва, това е нещо неразбрано. Та когато се говори за самопожертване ние разбираме светлина, която е необходима за строежа на вашия ум; топлина, която е необходима за строежа на духовния свят на човека и сила, която е необходима за строежа, който става на физическото поле. Та този закон на самопожертване трябва да имате постоянно в себе си. Ще жертваш. Във физическия свят ще жертваш най-хубавото и в Духовния свят – най-хубавото, и в Божествения свят – най-хубавото.
“Иде и иди”, стр. 149; 156
Когато низшето съзнателно се жертва за Висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е: Низшето да се жертва за Висшето. Понякога законът действа обратно: Висшето става жертва за низшето.
“Доволството”, стр. 202; 132
Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да се облече в нова форма на светлината, на топлината, мъчно е да слугува на БОГА.
“Вам завещавам Царството”, стр. 564; 153
Ако човек не е готов да се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него. Ако е готов да се пожертва, и Господ ще бъде готов да се пожертва за него.
“Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 263; 140
Овцата минава за кротка, за добра, но и тя има много още да се усъвършенства. Тя учи първия етап на добродетелта – на щедростта, на самопожертването. Овцата учи закона на жертвата.
“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 353; 153
Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на Истината.
“Закон на вечната младост”, стр. 405; 145
Що е петелът? Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат... Има нещо много по-високо от петела, а то е – при всички свои неуспехи да намериш смисъл на живота.
“Трапезата на Новия Завет”, стр. 136; 3
Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертване. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на Земята, Той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение.
“Добрият език”, стр. 9; 157
Жената като роди дете, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При раждането 10, 15, 20, 100 милиона клетки понякога стават жертва. Същият закон е и в Природата. Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света.
“Като роди дете”, стр. 31-32; 169
Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света, да помогне за развитието на човека.
“Познаване на Великото”, стр. 256; 162
Що е майчинството? Майките сега се учат на закона на самопожертването. Девет месеца ще носи своето дете, след туй се самопожертва. Туй дете защо се пожертва? Туй дете направи голяма жертва заради нея. Туй дете, което майката носи, то се е пожертвало за майка си, затуй тя го носи.
“Основа на здравето”, стр. 643; 151
Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече.
“При БОГА, ангелите и добрите хора”, стр. 98; 160
Жертвата за себе си е намясто, жертвата за ближните е намясто, жертвата за БОГА е намясто, но ще ги турим последователно. Най-първо ще започнеш да се жертваш за БОГА, да се жертваш за ближните си и най-после да се жертваш за себе си. “Живот, сила, здраве”, стр. 172; 171 Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. “Без сол”, стр. 87; 177 Жертва има всякога, когато човек минава от едно по-низше състояние в едно по-висше състояние. “Бяло и черно”, стр. 77; 186 Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост. Човек докато не се научи да умира, той щедър не може да стане. “Комедия, драма, трагедия”, стр. 167; 161 Сега милиони хора измират. Тия жертви трябваше да се дадат преди милиони години. Сега те се дават за неизпълнение на закона за Любовта. Защото или по Любов ще жертваш, или по закон – не може да се избавиш от жертвата. “Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 205; 182 Да сте готови на всички жертви за Божията Любов. То е един закон. Не жертви за хората, но вътре в себе си трябва да имаш един закон за онази жертва, която трябва да направиш. “Път на избавление”, стр. 163; 183 Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Като образуваш ъгли при колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш и се жертваш за някого, значи ти коленичиш пред него. “Оправдание и спасение”, стр. 24; 203 Ако някой иска да се жертва, трябва да разбира закона: Да умрем за стария живот и да оживеем за новия. “Новото в живота”, стр. 38-39; 194 За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи... И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за младите – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. “Закхей”, стр. 161; 201 Християнинът трябва да върви по закона на самопожертването. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертване значи да повдигнеш живота си. “От мен да замине”, стр. 100; 204 Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал. “Живот на жертвата”, стр. 270; 200 Човек може да се прояви в жертвата. По това именно той се отличава от животните. Значи животното се бори да преодолее условията; човек се жертва, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата си за приятелите си, т.е. Той служи на БОГА. Да положиш душата си за приятелите си, това е извън закона на жертвата. Съвременният човек е минал първата и втората фаза и е дошъл вече до положението да положи душата си за приятелите си. Тази е последната, третата фаза в живота. “За приятелите си”, стр. 73; 61 Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината. “Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 116; 54
