В духовния свят като излезеш из тялото, има един тънък конец, с който си свързан с къщата (тялото), Другояче ще се загубиш, не може да се върнеш в тялото, опасно е да те стреснат. В стряскането може да се преплетат две нишки и тогава хората се умопобъркват. (ФАКТИ, ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ - 151).
Знаете ли какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам пък това, което не се дразни от малките работи. Сърцето трябва да чувства. Можеш да чувстваш болка, можеш да страдаш, т. е. в реда на нещата, но да се стряскаш, това не е позволено. В Природата няма стряскане. Ние произвеждаме стряскането. В Природата има интензивни страдания, но стряскане няма. Стряскането е един опасен процес на отскачане, на прекъсване, а туй прекъсване е опасно нещо. Някой седи, стряска се и казва: какво ще стане с мен? И като се стресне веднъж, дваж и повече пъти, най-после нищо не остава от него. Сътресенията, стрясканията са удари за човека. Затуй ще избягвате стрясканията, а за да се избегнат, човек трябва да има вяра във великия закон, който работи в Божествения свят. (MOK – IV г - 4 лекция - 94).
Чрез външни препятствия или изненади, хората могат и да се лекуват. За пример, българите лекуват треската чрез уплаха. Върви един трескав човек по пътя, трепери от студ - тресе го. В това време от някой прозорец изливат върху него един котел студена вода. Болният се стряска и веднага оздравява - треската го напуща. Хората са възприели този метод от Природата. За пример, за да освободи човека от едно зло, Природата му изпраща друго зло, по-голямо от първото. Като се намери в това положение, човек веднага се примирява с живота. И тогава казва: „Ела зло, че без тебе е по-зле.” Не е въпрос по този начин да се лекува човек, нито по този начин да се справя с мъчнотиите в живота. (ЖИВА РЕЧ – 104).
