Прилежен
“Прилежанието е показател на истинския път в живота.”
(70;7)
“Прилежанието е майка на доброто.”
(70;18)
“Прилежанието разрешава противоречията в живота.”
(29;50)
“Само прилежанието е в състояние да запази добродетелите на човека.”
(70;5)
“Прилежният човек разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи.”
(70;6)
“Прилежният човек винаги завършва работата, която е започнал. ”
(70;6)
Прилежният човек е наясно със своето предназначение на тази земя. За него да се учи не е само процес на натрупване на знания, а проникване в същността на нещата, изграждане на правилен мироглед и на осмислено съществувание. За да се развива, човек трябва да бъде прилежен.
Само прилежният може да бъде добър, да проявява пълноценно Доброто. Ленивият и немарливият не е способен на това. Прилежанието е спасително средство против вътрешната леност у човека. Да изработиш прилежание, означава да съумяваш да съхраниш наличните добродетели в душата си и да се стремиш към култивирането на нови. Означава още и умението да решаваш и най-заплетените въпроси и противоречия в живота.
Когато човек върши съвестно и правилно работата си, в душата му покълват семенцата на прилежанието. Прилежният никога не зарязва започнатата работа по средата. За него е въпрос на самоуважение да я завърши, и то успешно. Прилежният обича да работи. Когато работи правилно, човек става прилежен.
Когато ни сполети състояние на леност, на бездействие, тогава на помощ ни идва прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух към нещо градивно, красиво, съзидателно. То отличава своя носител с будност на съзнанието.
Прилежанието е добродетел, която подтиква човека към деятелност, към изява на творческото начало у него. Прилежанието е онзи импулс на човешкия дух, който постоянно стимулира ту една, ту друга сила или способност у човека към дейност и го държи в постоянно съзнателно движение, което ние наричаме “работа”. Прилежният ученик винаги си научава уроците. Прилежният работник всякога свършва работата си за деня. Прилежният човек започва неизменно с малките, а не с големите дела. Той изразходва разумно умствените и физическите си сили. Прилежанието освен това показва на човека методите и законите, с които може да си служи във всяка житейска ситуация.
Прилежанието се ражда в душата, когато човек намери своя път в живота, т.е. когато открие посоката на своя вътрешен живот. Докато човек е прилежен в каквато и да е работа, това показва, че той е на истинския път в живота, че е намерил целта и смисъла му.
Чрез постоянство и прилежание можем да преодолеем успешно всички изпитания в живота. Правилният, естествен път в живота е именно прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко в човека, той върви по правия път в живота, всички негови сили и способности се развиват правилно.
Прилежният човек е радостен и весел. Недоволството е присъщо на леността. Леността е майка на злото, а доброто е резултат на прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Всички велики добродетели живеят в закона на прилежанието. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта — на леността.
Може ли всеки човек да бъде прилежен? — Да, може. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Прилежанието води към правилно разбиране на живота.
Речник за разграничаване на понятията:
Прилагащ - който е приложил, обработил, използвал и придобил онова, което има, знае и го е осмислил. Идеите съществуват, не само за да бъдат говорени, а за да бъдат приложени, изпробвани, изпитани. Обществото, човечеството се нуждае от хора, които прилагат, изпълняват. Прилагащият е обработил възприетото за себе си. За да прилагаш, първо трябва да си разбрал това, което ще приложиш. Приложение на духовния и Божествения свят е физическият свят. Като мислиш и чувстваш нещо и вземеш да го правиш, започваш да виждаш дали става или не става това, което си мислил и чувствал, и добре ли си го разбирал. Човек следва да прилага великите принципи в ежедневния си физически живот.
Прилежен - който прилага прилежанието. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
Защо е нужно прилежанието?
• за психическото и духовното развитие на човека;
• за развитието на добродетелите;
• като спасително средство от вътрешната леност;
• за да вървим в правия път на живота и да се развиваме правилно;
• за да си радостен и весел, за да си спокоен и доволен от свършената работа, за да е красив животът ти.
Максими за прилежанието:
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
Когато работи правилно, човек става прилежен.
Прилежанието:
• е правилно проявена дейност;
• е в състояние да запази добродетелите на човека;
• е качество на човешката душа, наследено от духа;
• е правилният, естественият път в живота;
• разрешава противоречията в живота, когато работите на човека вървят добре и той не се обленява, но прилага прилежанието си;
• е сила, подтик, импулс на човешкия дух;
• е противодействие на бездействието;
• е подтик у човека да работи, да свърши започнатото и недовършеното, да учи и научи уроците си;
• се ражда, когато човек намери своя път, посоката на вътрешния си живот;
• е показател на истинския път в живота;
• превъзмогва всички трудности и мъчнотии и не отстъпва пред тях;
• е обратното на леността;
• като подтик на духа прилежанието предизвиква активността и развитието на всяка способност, сила у човека, поддържа ги към постоянно съзнателно движение (работа) и следва да влиза като основен елемент във всяка мисъл, акт, чувство.
Прилежният:
• обича да работи;
• се отличава с будно съзнание;
• е солидарен с всичко разумно и работи за него;
• завършва започнатото докрай;
• върши всичко навреме;
• започва с малки, а не с големи работи;
• учи и знае защо учи;
• правилно разбира живота;
• разбира смисъла на живота;
• като се свърже със закона на прилежанието, вече не се страхува и се освобождава от ограничителните условия на живота си;
• има възможност да се справи с ограниченията на тежката си съдба;
• не се съмнява и не е маловерен и безверен;
• е човек на положителната вяра и не се плаши от бързото движение, от прогресивните и позитивни промени в живота;
• спънките за него не са повод за извинение, той ги преодолява и върви напред, работи;
• е човек на духа, а духът е неуморен в своята деятелност, обича да работи;
• е и вътрешно, и външно прилежен.
Показатели за разпознаване на леността:
• отлагане;
• изоставяне, прекъсване, промяна на задачата;
• незаинтересуваност и скука;
• умора;
• отчаяние, обезверяване, безнадеждност;
• нерешителност;
• предпочитания към слабости, отрицателни състояния и навици;
• глупост и невежество;
• липса на високи стремежи, на идеали;
• безхарактерност и липса на устойчив светоглед.
Прилежанието:
• води до доволство;
• показва методите и законите, които съществуват в живота, и хората, с които ще можете да работите;
• представлява солидаризиране с деятелността на съществата от всички светове и работа в общо направление с тях;
• води към подмладяване, подмладяването е външен израз на прилежанието;
• носи дарби и трудолюбие
Леността:
• води до недоволство;
• отклонява от правилните методи, от природните закони и от точните хора, с които бихте свършили добре една работа;
• развива крайния егоизъм у човека, отделя го от единството с природната разумност, подтиква го да живее само физически и само за личността един външен живот;
• води към старост, към осакатяване на човека;
• носи слабости и охолен живот.
Самовъзпитателни задачи:
1. Прочетете текста. Определете какво отношение имат към прилежанието опитът, знанията и приложението?
Знанията не могат да се доказват само с думи, но затова се иска и опит. За човека е важно това, което в дадения момент той знае и може да приложи. Да види какви резултати то може да му донесе. Прилежният, като прилага това, което знае, според опита, който е придобил, то става.
2. Може ли, трябвали и нужно ли е да си добър, за да си прилежен? Прочетете правилата и отговорите на въпросите към. тях, ако се затруднявате да отговорите.
Злото се явява като резултат на леността. Леността е майка на злото. Доброто е резултат на прилежанието. Прилежанието е майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо разграничение между злото и доброто.
Мяркали са доброто и злото за прилежанието? Съществували прилежание в злото и леност в доброто? Мързелът оправдание ли е, когато не постъпваме добре? Възможно ли е добрият да е мързелив?
До каква степен добрият е прилежен? До каква степен подалият се на леност причинява зло на себе си и на другите? Изисквали доброто да го направим на време и на място и може ли това да стане без прилежание?
Прилежният ученик ли е на доброто? Прилежният привличали доброто към себе си и защо? Бяга ли злото от прилежния и защо?
3. Изберете от посочените най-точното определяне на прилежанието, според вас, и се опитайте за себе си да посочите най-важните му характеристики и тълкувания.
• Да имаш готовност да направиш всичко по силите си, за да подкрепиш възтържествуването на доброто.
• Точно да отреагираш на време и на място, за да защитиш една добра идея.
• Да жертваш всичко, за да дочакаш възтържествуването на Доброто.
4. Тема за дискусия или размишление: “Основите на добродетелта прилежание в човешката духовност”.
Помощни подтеми:
• предшестващи добродетели, условие за самовъзпитаване на прилежанието;
• потребност за изявата на човешката индивидуалност и проявата на висшето, съвършеното човешко естество;
• проява на духа у човека.
5. Определете кои от предложените изречения могат да бъдат посочени като правила на прилежание.
• Всичко изучавайте, доброто дръжте.
• Направиш ли някакво добро, разумно дело, трябва да мълчиш. Доброто има отношение към Космоса.
• Когато работиш върху своите дарби и способности, не внасяй своята личност, своята амбиция, за да успееш.
Кое от тях имате нужда да спазвате, за да самовъзпитате прилежанието си?
