Морален
“Сегашният свят се нуждае от нов морал.”
(25;71)
“Днес човек на човека, брат на брата си създава ред нещастия и мъчнотии и въпреки това иска да се представи за морален. Това, което днес виждате, е обикновен морал. Това не е великият Божествен морал. Искате ли да заслужите името “човек”, работете върху себе си, да събудите Божественото във вас. Само Божественото прави човека истински човек, създаден по образ и подобие Божие.”
(51;265)
“... Когато човек не се поддава на лошото влияние
на някоя колективна или индивидуални единица,
това говори за неговия морален устой. ”
(72;48)
“Хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света.”
(74;270)
Пророк Елисей, ученик и наследник на великия пророк Илия, се прочува с мощната си вяра и с чудесата, които извършва. Един ден сирийският цар изпраща при него своя военачалник Нееман, който боледува от проказа. Пророкът го поглежда и му казва:
— Изкъпи се седем пъти в река Йордан и ще оздравееш!
Разгневява се Нееман и си тръгва с огорчено сърце. Мисли си: ’’Вместо да призове Името на своя Бог, да положи ръката си върху прокдженото ми тяло и да ме изцели, той ме праща да се къпя в Йордан! Та нима дамаските реки Авана и Фарфар са по-лоши от израилските?! Можех да се потопя в тях и да оздравея!“
Все пак слугите му успяват да го придумат да отиде до река Йордан и да се окъпе седем пъти в нея, както му заръчва Божият човек Елисей. И — о, чудо! — тялото му се очиства от проказата и кожата му заблестява като на малко дете! Тогава Нееман се връща при пророка, покланя му се доземи и му предлага прескъпи дарове в знак на безкрайната си благодарност. Но Елисей отказва да приеме каквото и да било. Не помагат никакви увещания и сирийският пълководец поема пътя към родината.
Ала Гиезий, слугата на пророка, се изхитрява и без господарят му да знае, настига Нееман и му поисква от името на Елисей един талант сребро и две премени скъпи дрехи. Получава не един, а два таланта сребро и две премени скъпи дрехи. Прибира се с тях у дома и ги скрива добре. А Божият пророк го пита:
— Откъде идеш, Гиезий?
— Никъде не съм ходил, господарю мой — отговаря слугата.
А Елисей го пронизва с орловия си поглед и му казва:
— Нима ти не настигна Нееман и не получи от него товар сребро и царски одежди?! Време ли е да получаваш дарове за това, което Бог извърши чрез мене? Затова нека проказата на Нееман да се прехвърли върху теб, като възмездие за лъжата и безчестието!
И Гиезий напуска къщата на пророка, поразен от страшната болест. (IV Цар. 5 гл.)
Само човек с много висок морал — какъвто безспорно е пророк Елисей — може да откаже материални блага, които му се предлагат в изобилие. Поради силната си вяра и той знае, че заслугата за всичките му постижения в живота принадлежи на Бога. Затова смирено отказва да приеме награда, която не смята, че заслужава. Той е готов да помогне на всеки, но не очаква нищо в замяна.
Само пробуждайки Божественото, което носим у себе си, бихме могли да изградим такъв безупречен морал. И да се гордеем, че се наричаме “човеци” и че сме сътворени от Всевишния по Негов образ и подобие. Но това е немислимо, докато все още носим лъжата в себе си. Божественият морал изключва абсолютно лъжата — не само черната, но и бялата лъжа! Само човекът на Истината има истински, Божествен морал и само той може да устои при всички условия на живота.
От постъпките на човека се определя неговата духовна сила и моралът му. Който проявява устойчивост спрямо всякакви външни отрицателни въздействия, той е личност със здрав морален устой. Той издържа на всички ураганни ветрове в живота и остава непоклатим като скала дори и пред най-тежките изпитания.
Човекът на високия морал е снизходителен към слабостите на своите ближни. Толкова, колкото е снизходителен към самия себе си. С едно изключение: когато бива поругана вярата в Бога или Неговата справедливост. Тогава той става изпълнител на Божието възмездие, тъй както постъпи Елисей със своя слуга Гиезий. Извършеното от него изглежда твърде сурово, даже жестоко, но затова пък предлага великолепен образец за възстановяване на правдата.
Светът не може да се промени към по-добро, ако хората не издигнат своя морал. Това е първостепенна задача за всеки от нас, който е осъзнал истинските стойности в живота.
Моралът:
• означава правилни отношения между хората;
• се определя от отношенията на човека към себе си и към ближните му;
• това е очертаният път, по който се вървели великите и добрите хора;
• е нещо относително;
• който е наложен, е безморалие.
Видове морал:
човешки и социален морал - неустойчив, не абсолютен, не установен, много образен през различните епохи и култури; валиден е само за хората;
национален морал и индивидуален морал - толкова вида, колкото са народите и хората на земята;
моралът на природата - абсолютен, установен, целесъобразен морал, еднакво валиден за всички живи същества, за целокупния живот;
относителен морал - всеки морал, който не е валиден за всички същества и не се отнася за целокупния живот;
абсолютен морал - Божественият морал на Разумността в природата на Цялото, в който няма изненади и изключения;
стар и нов морал - морал от миналото, довел до грешки и противоречия, чрез който човек не може да живее добре, да е здрав и да прогресира, и актуален за сегашната му степен на развитие морал;
истински морал - онзи морал, който е продиктуван от любов и добро; когато всеки правилно участва в общия живот и усъвършенства сам личния си живот; който произтича от Божествения живот и носи светлина в съзнанието;
външен морал - при който истинският морал е изгубен, моралът е формализиран в рамките на обществото, “за пред другите”;
вътрешен морал - морал, който е станал твоя втора природа, дълбок, справящ се, издържащ на всички противоречия;
променлив морал - моралът на хората, на животните и според степента на развитие на съзнанието им;
неизменен морал - моралът вътре в природата, който произтича от наличието и функционирането на природните закони и принципи — строг еднакво към всичко и всеки, на всички нива;
обществен морал - който се отнася до цялото общество. Който не живее добре, той е вреден за себе си и за цялото общество;
индивидуален морал - който изявява специфичното, уникалното, възви шеното, духовните ценности у човека;
социален морал - който се отнася до социалното устройство и функциониране на народите, групите хора, независимо по какъв признак — икономически, битов, религиозен, политически, професионален и т.н. Трябва да е еднакъв за всички;
възвишен морал - морал, който калява човека, прави го стабилен, изправен, уверен в себе си;
велик морал - който има предвид интересите и живота на всички същества в миналото, настоящето и бъдещето, който премахва лъжата и е в състояние да подобри света;
висок морал - нов, положителен морал, водещ до формиране на духовни, универсални ценности у личността, до всестранно хармонично развитие на човешката индивидуалност.
Понятия:
Морален живот - онзи истински Божествен живот на земята, в който Божественото взима връх над човешкото,
Морални чувства - жива сила в човека. Най-висшата степен на чувствата след обществените, личните и нисшите инстинкти.
Морален човек - у когото моралът е плод на разумното му сърце (високата му емоционална интелигентност), придобит върху основата на личните опитности, осъзнати максими за себе си, придобити естествени навици в областта на моралността; човек с прана;
Морал на взимане и на даване - често хората проявяват различен морал, когато имат да взимат и да дават. Истински моралният човек дава повече, взима по-малко, а човекът на външния, формалния, на социалния морал се стреми да взима повече и да дава по-малко. Пред себе си е един, а пред хората — друг. Извън обществото той губи моралните си черти и устои.
Истински морален - който има здраво тяло, изправен гръбначен стълб, прави мисли, чувства и постъпки и който живее първо за Бога, за Цялото, а после за себе си, за другите. Ако живееш само за себе си или само за другите, далеч си от истинския морал. Който е готов доброволно да изпълни своите задължения.
Морално - успех в морално отношение, когато човек разбира преуспяване връзката между частите и Цялото добре. Той знае, че не е независима единица, и постъпва според това си разбиране.
Морален устой - устояване в моралните си разбирания не само в умствен план, но и в житейски ситуации. Който има сила и не се поддава на странични по-нисши и де-градивни морални влияния. Умението да отстояваш индивидуалните си прогресивни морални чувства и идеи чрез постъпките си в социални условия. Да устоиш духовно на влиянието на света.
Морален стремеж - интелектуален подтик, съображение, умствени разсъждения в морално отношение.
Морал на любовта - новият морал за Новото човечество и Новата епоха. Който се ръководи от единствения и най-велик закон в света — любовта — единствената сила, която е в състояние да оправи света. Този морал следва да се приложи. В новия морал човек не може да нрави пакост нито на растенията и животните, нито на ближните си, нито на себе си, нито на Цялото.
Морално падение - липса на истински морал, което води до еволюционно изоставане в развитието на човешката душа.
Да си морален, означава:
• да бъдеш снизходителен към всички хора, както към себе си;
• да си заслужил името “човек”, да работиш върху себе си, да събудиш Божественото у себе си, да проявиш висшето си естество;
•
да знаеш, че си образ и подобие Божие и като такъв не може да извършваш престъпления, да убиваш хора и животни, да унищожаваш природата и да създаваш нещастия на братята си;
• да не се поддаваш на насилие, манипулации и вредни негативни въздействия, които да те принуждават да постъпваш не според моралните си разбирания;
• вътрешното ти понятие за морал да те прави по-морален от социалната нравствена норма.
Моралният:
• има велик морал, той се ръководи от вътрешното си възвишено разбиране на морала;
• има морален устой, издържа на всички бури в света, но не отстъпва от вътрешното си убеждение за истински личен морал;
• има нов морал, който не произлиза от общоприетото, а включва и надгражда идеала на обществото за добруване. Прави “открития” в нравствеността на своето време;
• постъпва морално. Постъпките на човека могат да се разглеждат като колективно и като индивидуално обусловени. И в колективните, и в индивидуалните си съображения той не се поддава на лоши влияния;
• не насилва и не позволява да го насилват.
Самовъзпитателни идеи и задачи:
1. Направете си самооценка: кои видове морал са най-силно застъпени у вас? За усъвършенстването на кои видове морал бихте искат да работите у себе си и защо?
2. Опит и размишления. Изберете трима лично познати ви хора, за които може да кажете, че имат висок морал. Преценете кой от тях има най-силен морален устой. Оценете всеки от тях според видовете морал, които сте сигурни, че са усвоили и притежават в себе си. Поговорете с всеки от тях по един и същ морален въпрос. Например, еднакво ли следва да сме морални спрямо растенията и животните, както сме сред обществото. Докато внимателно разговаряте с тях, изпуснете един 1 лев. Каква е реакцията на всеки от тях? С шега му подарете левчето за късмет. Дайте му го, намерете начин веднага да го приеме. Помислете върху следното: Умеете ли да преценявате хората правилно? Наистина ли този, който
определихте първоначално с най-добър морален устой, все още мислите, че е такъв? Може ли да се определи моралното развитие на човека само по убежденията му? Необходима ли е задължително и проверката на времето, житейската ситуация и постъпките?
3. Подредете, като степенувате и номерирате височината на морала за всяко от посочените предложения във всяка от групите:
4. Тема за разсъждение: Ако може да се каже, че правата мисъл изработва истинския морал, то вярно ли е, че истинският .морал може да се развие само с мислене, та макар и право?
5. Как разбирате твърдението, че моралните чувства дават устой на ума? Кое е най-важно за развитието на моралния устой: качеството на моралните идеи, силата и възвишеността на моралните чувства или насочеността и целите на съществуването ти? Аргументирайте се. Дискутирайте с приятели.
6. Самонаблюдение в житейски ситуации. Когато искате да реализирате една .мисъл, преценете какви свойства има и до какви резултати ще доведе. Понякога нещо, което мислим, че е добро, произвежда недобри резултати. Имали някакво изключение, изненада в нея в началото на реализирането й, в проектирането и планирането й, не отговаряли на морала на Цялото, ще отговаря на морала на частите. Резултатите й, следователно, ще имат последствията на морала на частите. Ако нещо в нея може да доведе до експлозия във вас, откажете се от нея.
7. Можете ли да възприемете следното зависимост-правило като източник на нравствена мотивация за себе си?
Погрешната трябва да се изправи, а доброто трябва да се направи.
По-морален ли е човек, който съгласува личния си морал с този на другите, на обществото, на природата, на Цялото, от този, който не го прави, и защо?
Какви възможности и ограничения поставя пред нас посочената максима? Ако бъде използвана като морално правило, били довела до по-нравствени отношения в една общество или сред група хора? Обяснете защо и при какви условия.
