Надежда
“А сега остават тия три: вяра, надежда, любов...”
(I Kop. 13-13; СИ).
“...Скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда,
а надеждата не посрамя, защото любовта
Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Светий ”
(Рим. 5 -3-5).
“Всичко, що е от по-напред писано, за поучение нам е предписано;
та чрез търпението и утешението на писанията да имаме надежда ”
(Рим 15:4; РИ).
“Надявай се на Бога”
(Пс. 43:5; РИ).
“И ще си безопасен, защото има надежда”
(Йов 11:18; РИ).
Древните римляни имат сентенция, която е достигнала и до наши дни: “Dum spito spero!” (“Докато дишам, надявам се!” - лат.). А библейската мъдрост поставя в логическа взаимосвързаност търпението, опитността (житейския опит) и надеждата. Това означава, че Когато посрещаме трудностите с търпение, натрупваме жизнен опит и постепенно с изпълваме с надежда, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния. Надяващият се има конкретни представи, нужди и задачи, които не са предизвикани от желаемото, а от действителната необходимост на материалната действителност в сегашния момент.
Надеждата е храна за душата в земния й живот. Известни са множество примери за хора, попаднали в смъртна опасност, които са намерили спасение заради силната си вяра и крепката си надежда. Корабокрушенци, затрупани при земетресение, каторжници, изгубени сред тропическата джунгла или в ледената пустош, смъртно ранени и останали в самота далеч от населено място и т.н. Всички те са се надявали, че ще оцелеят. И така е станало.
Надеждата е изпълнено с доверие очакване на нещо, което ни привлича, което ни е скъпо, което разтваря дверите на живота пред нас. Тя ни помага да понасяме по-леко изпитанията и несгодите по нашия земен път, както чрез вярата откриваме удовлетворение и в преходни неща в името на една по-далечна и висша цел — Любовта. Надеждата ни пречиства и ни дарява така нужното търпение в болката и страданието.
Ако изгубим всичко друго, надеждата може да се превърне в единствения спасителен пояс в океана на живота.
Български поговорки
Ще изгрее слънце и пред нашата врата.
Да даде Господ.
Денят се познава от сутринта.
Не знаеш от коя трънка ще изскочи заек.
Откъдето не се надяваш, става.
Човек предполага, Господ разполага
Надеждата:
• е по отношение нуждите на физическия свят;
• е закон за живота на хората на земята;
• произтича от вярата;
• е за малките работи в живота;
• е спрямо конкретното, материалното, физическото, точното, формалното;
• е връзка с ангелите, които проверяват докъде сме стигнали в развитието си.
Зависимости
• Човек не може да разбере законите на земята, ако надеждата му не е развита.
• От надеждата зависи да имаме истинско здраве и борбеност срещу болестите.
• Който има предвид само човешкия порядък и е забравил за висшата природна разумност, ред и устройство, за Бога, той не може да развие надеждата си.
Човекът с надежда
не изпада
в безнадеждни състояния,
а добре знае
на какво трябва да се вярва,
за какво може да се надява
и кое може да обича.
И не ги обърква.
Надеждният
е този,
на когото можеш да разчиташ,
който устоява в изпитания; изпитан,
проверен е.
Надяващият се
е човек,
който умее да се надява,
добре познава и използва
законите на надеждата.
Надеждността
е подложената на практика
ефективност на резултата,
който очакваме да получим.
Вяра, надежда и любов:
• са три сили в човека, които взаимно си услужват;
• са неразривно свързани помежду си;
• развити заедно, са условие да видим красотата и светлината в живота;
• не се ли радваш, ще изгубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си. Не си ли готов на жертви, не можеш да придобиеш любовта;
• в любовта устоява този, който е готов на жертва. Във вярата устоява този, у когото има упование. В надеждата устоява този, у когото има радост.
Самовъзпитателни идеи
1. Прочетете текста, препишете го и размишлявайте върху него. Опитайте се да посочите логически психологическите зависимости в него. Кои двойки понятия са противопоставени и защо? Ако трябва да го защитите, как бихте се аргументирали?
По-ценно е човек да обича, отколкото да се страхува. По-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото до се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.
2. Помислете:
Нормалноли е...?
... когато обичаш нещо, да му се доверяваш?
... когато обичаш и вярваш в нещо, да се надяваш, че то ще стане?
... да се надяваш в чувствата си?
... да се надяваш, че мислите ти са истина?
... да вярваш в надеждите си?
... да обичаш вярата си?
... да вярваш в обичта си?
3. Помислете върху това, как на практика в живота си сте постъпвали досега по всеки един от горепосочените казуси. Ако и това ви затруднява, тази таблица може да ви помогне да разсъждавате логически кое е нормално и как следва да разсъждаваме относно въпросните три понятия.
Следвайте логиката на обясненията, за да стигнете до правилното разбиране на истините, посочени чрез таблицата. Докато четете примерите, следете местата на думите от таблицата. Примери:
Истината е заложена в правилата и като ги спазваме, постъпваме правилно. Можем да се надяваме на истинското. Формата показва истината. Надеждата е по отношение на формалното. Правилно е да се надяваме в истината. Постъпките ни са критерий за умението ни да се надяваме на истината.
Съставете сами и с помощта на таблицата няколко подобни логически мисли.
4. Продължете опитите за логика и философстване на зависимостите между понятията от таблицата, след най-трудните, които са посочени. За улеснение първо подчертайте думите-понятия от таблицата, които ни служат за опорни точки в разсъжденията за намирането на философските формули на психическите закони:
Любовта е среда за изява и развитие на чувствата. Наличието и изявата й придава смисъл и прави нещата естествени...
В мъдростта нещата се проверяват дали са верни...
В правдата се съединяват любовта и надеждата. Така човек обиква това, което прави. Това привлича вярата, мисълта му върху нещата. Същността, която е предопределила формата, не й позволява да се смята за отделна и независима. Защото това ще я обезсмисли. Формата може да се опита да отрече същността, от която произлиза. На помощ иде съдържанието, което ги свързва, което е помежду им. Същността, съдържанието и формата са единство. Само това единство ги прави цяло, което да функционира като сила, като жива сила на психично ниво. Нормално е това, което е съобразено с нормите: социални, нравствени, юридически, религиозни, научни, естетически и др. Отношенията ни се ръководят от норми. Правдата е отношение между душите на хората...
Добродетелта определя: кое е добро, как злото да послужи за добро, че доброто е за любов. Човек следва да проявява доброто. В добродетелта от тройката психически сили вяра, надежда и любов се съединяват вярата и надеждата. Добродетелта показва как от вярата се поражда надеждата. Как човек започва да прави това, което мисли. Добродетелта изразява отношението между форма и съдържание, между материализъм и идеализъм,.между конкретното и идеята, между факта и закона. Добродетелта посочва, че проявите на човека са добри тогава и само тогава, когато любов, вяра и надежда са единно проявяващи се и развити в човека. Когато между чувствата, мислите и действията му няма разминаване. Едва добродетелният човек е духовен в истинския смисъл на думата. Духовните прояви на човека са израз на неговата доброта...
5. Надеждата като психологическа сипа и закон се формира: първо, върху основата на вярата; и второ, във връзка и обмен между трите - любов, вяра и надежда. Като аналог на психическа структура у личността надеждата взаимодейства с волята, подобно на двойките любов-чувства и вяра-ум.
Може да направите следното самонаблюдение по предложените критерии и показатели върху миналото си от детството досега. Целта е да достигнете самостоятелно до изводи, изхождайки от личните си опитности. Мислете какво може да кажете за две неща: за връзката между волята и надеждата и за установяване единството при функционирането на трите психични сили: вяра, надежда и любов. Предлагаме ви за улеснение таблица по образец и помощни въпроси, с помощта на които да стигнете по-уверено до сериозни изводи за себе си.
Образец на таблица за самонаблюдение на индивидуалната вяра, надежда, любов и воля. И пример за попълване.
Легенда за попълване:
В графа дата се попълва годината, сезонът или месецът и при добра памет — датата.
Във възраст се попълва годините, на които е било преживяването.
В преживяване се попълва описателно събитието, мечтата, очакването, копнежът, който си искал да постигнеш, свързано с определена надежда.
В надежда се назовава самата надежда. Тя следва да е за нещо, което е с физически измерения. Иначе не би било надежда, а вяра или любов. Примерно, ако сме влюбени в някого, ние обичаме в него сърцето и душата му, очарованието му, влиянието му върху нас, вярваме в интелекта, в качествата на характера му, обещанията му, мнението на другите за него, професионалните, социалните му изяви, а надеждите ни са свързани със здравето, парите и дома му, тялото, начина му на живот, обличане, хранене и т.н.
В графа воля се попълва плюс, ако сте проявили достатъчно воля да успеете да реализирате своята надежда според това, което се е случило, или — повече воля от обикновено. Хикс, ако проявената от вас воля не е довела до удовлетворяваща реализация. И минус, ако волята ви е била слаба и нищо не се случило.
В графа вяра се попълва плюс, ако сте проявили повече вяра от обикновено, за да постигнете това, в което сте се надявали. Хикс, ако ту сте вярвали, ту сте се съмнявали. И минус, ако не сте проявили достатъчно вяра.
В любов се попълва плюс, ако през време на преживяването ви любовта ви е била възходяща. Хикс, ако е имало и любов, и много страдание, разочарование. И минус, ако сте били в апатично, невдъхновено, тъжно основно състояние.
Във всички графи в горния ъгъл вдясно се попълва кръгче, ако сега миналото преживяване не ви се струва толкова лошо, мъчително, страшно, трудно и сте по-оптимистично настроени вече за подобни неща.
Указания. Пречертайте си таблицата и я направете с повече редове. Проследете поне 10 ваши преживявания в различна възраст. Колкото повече, толкова по-сигурни и важни изводи ще направите за себе си. За установяване на връзката между волята и проявената надежда мислете върху това, дали надеждата е постигната, за колко време, колко повече надежда е трябвало да имате, за да стане по-добре. За установяване на взаимодействието, взаимозависимостта между вяра, надежда и любов в психическия ви живот проследете в таблицата случаите, когато те са еднакви и когато са различни като знаци на попълване. Използвайте и примерните въпроси. Накрая запишете формулираните изводи под таблицата.
Помощни въпроси за обобщаване и стигане до изводи.
А/ На тема надежда / воля. Когато човек се надява нещо конкретно да се случи, налага ли му се да усили волята си, за да го постигне? Добре ли сте разбирали зависимостта между воля и надежда досега? Волевият човек владеели по-лесно законите на вярата, за да постига нещата? Волята ли помага на надеждата или надеждата на волята? Възможно ли е безнадеждният да прояви силна воля и защо? Имате ли силна воля? Какво бихте искали да постигнете в областта на надеждата в бъдеще за себе си? Съгласни ли сте, че за всяко от изброените качества е вярно следното твърдение: За да се научиш правилно да се надяваш, трябва да умееш да си постоянен, дисциплиниран, изпълнителен, точен, конкретен, твърд, деен, практичен, скромен, учтив, смел, активен, прилагащ, контролиращ се, прогресивен?
Б/ На тема вяра, надежда и любов. В попълнените от вас преживявания колко имат само знак плюс при попълване на графите на тези три критерия? Това имали връзка с постижението на надеждата ви? Можели да се каже, че ако имаме една или две от трите сили, а другите са по-слаби в момента, това предрешава постижението или трудността на постигането на нашата цел? Имало ли е случай при вас, когато сте обичали и сте вярвали, но не сте се надявали нещо да стане, и затова не сте предприели нищо? Какво не ви е достигало? Може ли да се докаже зависимост между следните три групи величини: любов-чувстване-копнеж-ценност, вяра-мислене-стремеж-решение-избор-говорене, надежда-правене-инициативност-следване на импулса? Ако да или не, обяснете отговора си, избройте аргументи. Кой фактор в тройката психични сили вяра, надежда и любов може да бъде наречен първичен, основа на другите два, кой е с най-голяма сила и влияние над останалите или няма такъв? Като разсъждавате върху собствените си преживявания, опитайте се да си отговорите на следния въпрос: в какво се състои ефективността в тази триада сили - те да функционират заедно у човека едновременно, хармонично и равномерно или това, че те са свързани, с това дали той мисли, каквото чувства, и чувства, каквото прави? Може ли човек да развие вяра, надежда и любов, ако не умее да обича себе си, другите, по принцип, няма значение?
Приключване на самонаблюдението: Накрая запишете един основен и личен за себе си извод или оценка за ползата и удовлетворението от изпълнение на упражнението. Напишете датата, мястото и се подпишете. Запазете този лист или тетрадка, където сте работили, и след време го прегледайте пак Ако това ви донесе успокоение и радост, работили сте правилно и сте постигнали саморазвитие. Ако ли не, .може да опитате пак Опитайте пак. Постарайте се отново. Без достатъчно искреност и истинолюбие човек не .може да постигне освобождаване от ограничаващото го, тоест да постигне своите надежди.
6. Продължителна проблемна интелектуална задача. Едва след като имате предвид: първо, самоанализ наличните си опитности; второ, информацията от тази тема; и трето, приложението на някои правила, които тук сте прочели и упражнили вече, попълнете сами следната таблица. Тя представлява логическа таблица на съответствията на тройки психологически зависимости в душевния живот на всеки човек Те важат както хоризонтално, така и вертикално. Няма значение колко време ще я попълвате, колко пъти ще сбъркате и ще се поправите. Мислете логически и интуитивно възприемете значението на зависимостите .между тези думи-величини от духовната наука. Опитвайте се да схванете вертикалните взаимоотношения сами. Като размишлявате върху хоризонталните групи понятия, напишете онези зависимости или правила, които може да посочите за вертикалните групи понятия.
Думи, които съответстват на номерата:
1 — мъдрост, 2 — истина, 3 — обич, 4 — надежда, 5 — ум, 6 — чувства, 7 — стремеж, 8 — живот,
9 — светлина, 10 — условия, 11 — фактори,
2 — принципи, 3 — факти, 14 — опит, 15 — практика.
Обърнете внимание на колоната от думи, свързани с надеждата. Започнете от нея за формулиране на зависимостите
7. Проблемни въпроси за разрешаване: Можели да се направи логически извод от таблицата, че умението да спазваме правила води до развитие на надеждата? Показател ли е надеждата за нашето бездействие или постъпки и как? Фактите ли определят истината или истината обяснява фактите? Може ли да се нарече нравствено право това, всяко дете да бъде цивилизовано така, че да има възможност да развие своята надежда, за да живее по по-добър начин, да има навика да използва и употреби духовните си сили и свободи в полза на обществото, в което живее? Универсална ценност ли е надеждата?
8. Прочетете изреченията от псалма. Отговорете на въпросите, насочени към разкриване на взаимовръзката между чакането и надеждата.
“Чакай Господа! Дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.” (Пс. 27:14; РИ).
Всяко чакане ли е надежда?Кое очакване е надежда? Очакването с кое от трите се съотнася най-вече: с любовта, с вярата или с надеждата?
Спрямо какво е чакането и спрямо какво е надеждата? (В псапома е посочено да се чака Господа.)
Какво означава “да се укрепи сърцето ти”? Казват, че само любещият умее и издържа да чака и дочака. Има ли връзка то с поговорката “Надеждата умира последна” ? И каква е тя, ако има?
9. Помислете кое от посочените предположения най-много съответства на вашите разбирания.
“Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.” (Пс.31:24; РИ).
