Искрен
“Искрени хора са ония, които са съвестни”
(26;174)
Искрените хора откликват с това, което носят в сърцето си, а не казват онова, което бихме искали да чуем или те смятат за целесъобразно. Никога не лъжат и не преиначават фактите. Винаги остават верни на истината — такава, каквато я познават или разбират. Дори и мнението им да се различава от нашето, те няма да ни го спестят. Предпочитат да останат верни на себе си и на своите убеждения, отколкото да замълчат или да угодят на този, с когото контактуват.
Искреността е свързана с наличието на съвест у човека. Какво означава това? Съвестта е гласът на Бога в душата на човека. А това е глас на великата, на вечната Истина. Следователно съвестният човек е предан на тази Истина и е готов да я отстоява с мисъл, слово, чувство и дело. Той не би извършил нищо, за което вътрешният му глас да го осъди. Дори и да допусне подобна грешка, съвестта му веднага го изобличава и той се стреми час по-скоро да се коригира, да поправи стореното. Това означава, че той е искрен преди всичко към самия себе си.
Не бива да бъркаме искреността с липсата на такт и деликатност или с грубостта. Вярно е, че и най-лошата истина е по-добра от най-красивата лъжа. Но искреният човек може да си остане такъв, ако му се налага да съобщи нещо твърде неприятно на някого. Той ще подбере най-подходящите думи, интонация и жестове, за да съхрани истината непокътната, но и да не нарани потърпевшия. Искреността, поднесена без подобна тактичност и в неподходящ момент, може да се превърне в грубост и дълбоко да уязви онзи, към когото е насочена.
Искреният човек притежава чисто сърце. Той е истинен и в думите, и в постъпките си. Когато дава, дава най-доброто от себе си, без да се щади. Неизменно е готов да сподели с ближния придобитото, без да го крие само за собствени нужди.
Искреността предполага придържане към един съвършен нравствен закон. А това значи, че искреният човек е с висок морал. Неговата искреност е неделима част от достойнството му. Същевременно той съумява да щади и достойнството на околните, независимо че винаги е истинен към тях.
Когато искреният извърши нещо нередно, съзнателно или несъзнателно, той е готов да поеме своята отговорност. Не се старае да я прехвърли на някой друг. Осъзнал вината си, той извършва всичко необходимо, за да компенсира последствията от стореното.
Искреността позволява да продължиш да вървиш по духовния Път, когато си го превърнал в свой избор!
“Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип... Откровеността има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания.. .бъдете искрени и после откровени.” (26; 174)
“Да бъде човек искрен, това значи да представлява планински извор, който слиза надолу с цел да се прояви.” (52;118)
Искрено живей
С радост да говориш означава
не да кажеш всичко откровено,
а каквато истина отвътре озарява
съществуването ти,
за да бъде вдъхновено.
Нравствената ценност се превръща
в смисъл на живота ти единен,
ако от любов копнеж разгръщаш,
в ежедневните дела го проектираш.
В себе се най-висшето,
най-вътрешното,
център на живота, прояви навън.
Същността ти светла днес за утрешното
е преобразяване света отвън.
Искреност
Отвътре моралното да изразиш,
светлото, идеалното да преоткриеш.
с дух материалното
да обновиш,
не под форма да скриеш.
Образ на искреното
Планинският извор
с щедра, лъчиста
вода ни дарява.
По урва скалиста
сред билки, кристали
тече и пречиства
души, зажаднели
за обич избистрена.
Вътрешният глас, съвестта у човека Бог е вложил, за да мисли той добре, право, да е благоразумен. Съвестта е добродетел, която се развива най-вече по отношение на ума, на мъдростта, а искреността е предимно по отношение на волята и на истината.
Знаете ли, че:
“Ако правите обратно движение, т.е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние.” (19;324)
“Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа.” (19;299)
“Ще работите, докато съградите в себе си силен характер. Докато не създадете Божественото в себе си, не изхвърляйте човешкото... Природата употребява два метода за възпитанието на човека: най-първо му дава, а след това му взема, което му е дала, за да го застави да се повдигне на по-високо ниво. И от това човек страда.. .Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо.” (19;62)
“Съвременните хора говорят за Любовта, но не я прилагат. Те говорят за живота, но не живеят, както трябва. Едно от качествата на истинския живот е постоянното втичане и изтичане в него. Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор или някоя чешма, да научи разгадката на живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл и човек трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. Това е необходимо за нашето съзнание.” (59;64)
“Като се приближите при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато състояние. Вложете искреността и тази натегнатост ще изчезне. Искрени ще бъдете, не откровени.” (26;306)
Идеи за самовъзпитателни упражнения:
1. Визуализация на извор или течаща вода.
2. Концентрация върху извор или друг символ на чистене. Опит за установяване зависимостта между значението на движенията надолу и
нагоре, смисъла и съотношението им като метод в природата, метод за развиване на човешкия характер, тоест за самовъзпитание.
3. Като позитивно утвърждаване или концентрация човек може да си казва:
“Искрен съм, съвършено искрен съм. Пред Бога. Пред себе си. Пред хората. Пред цялата земна природа. Пред цялата Разумна Вселена. Говоря искрено. Постъпвам искрено. Проявявам искрено себе си.”
4. Размишления върху цитатите:
• Писмено, с дневник за по 10 минути, 7 дни по избран цитат от темата.
• Мислено същото.
• Писмени еднократни лични разсъждения за няколко цитата от темата.
5. Измислете си сами упражнение за представа и визуализация: как агънцето дава енергията си на цветята, на хората, как човек дава на ближните си, на животните, на растенията, на скъпоценните камъни. Проявата на човешкото чрез импулса на Божественото и връзката му с Бога. Упражнение за даване, изпращане на добри мисли, топли чувства, утвърждаване на решителност, готовност за добро като импулс от себе си към цялото човечество, животните, растенията,минералите, Земята, планетите от Слънчевата система и цялата Вселена. Представа: както изворът тече и утолява жаждата, така и самият аз изпращам това към тях.
6. По този цитат може да се състави упражнение за самонаблюдение в ситуация. Примерно, за десет дни, със задача се отчита наличие или не на някакви критерии и да го споделят с някого. Примерни критерии:
• Усетих ли връзката между неискреност и натегнатост у другия?
• Успях ли чрез своята искреност да му помогна да преодолее натегнатостта си?
• Сбърках ли откровеността си с искреност?
7. Опитайте се да си дадете пример наблюдавали ли сте у ваши познати, на филм или у самия себе си пример за искреност и откровеност. Намислете си по един пример.
• Споделете го с приятел и попитайте за мнението му. Съвпада ли с вашето виждане? Наблюдавайте дали скоро ще ви се случи да забележите подобни прояви: свои или чужди. Направете самооценка на своето поведение и изказванията си след това.
• По-искрен ли бяхте от друг път?
• Напълно искрен ли сте винаги?
• Променило ли се е отношението ви към искреността в конкретните ситуации?
• Знанието и мисленето върху искреността помага ли ви да сте по-буден към собствените си прояви на искреност и неискреност и защо? Има ли връзка между съзнателността и усъвършенстването на себе си?
• Може ли човек да е искрен, а да не е красноречив, щастлив, весел, умен, точен? Каква с връзката между тези качества? .
• Доколко искрен може да бъде съвестният и несъвестният? Защо?
• Вътрешният индивидуален нравствен съдия в нас — съвестта — изисква ли да сме искрени максимално, за да се повишава?
Може ли човек да е съвестен пред себе си, а да не е съвестен пред другите? Имали значение пред кого проявяваш искреността - пред себе си, пред другите или по принцип, пред природната разумност?
Предлагаме ви няколко идеи за съставяне на личен лексикон, чрез който бихте могли да извършвате наблюдение ши самонаблюдение как се променят и проявяват идеите и ценностите относно добродетелта искреност.
