Гениален
“Геният носи силата в себе си.”
(89;143)
“Геният разбира и прилага правилно законите на природата.”
(89; 128)
“Гениалният прави нещата достъпни за окръжаващите.”
(79,92)
Старозаветният еврейски цар и пророк Давид е между най-известните библейски персонажи. Историята му е разказана от книга I Царства 16 глава до книга III Царства 2 глава. Най-прочутият му подвиг на воин е победата над филистимския герой — гиганта Голиат (I Цар. 17 гл.). Неукрепналият още физически по онова време юноша Давид, който пасе овцете на баща си във Витлеем, с остър ум и възхитителна съобразителност надвива противника си, надвишаващ го многократно по сила и снаряжение. На 30-годишна възраст той е помазан за цар над Юдиното племе, а след двугодишна гражданска война става цар на всичките 12 израилски племена. С хитрост и непостижим тактически усет превзема град Йерусалим и го превръща в своя столица. Впоследствие като мъдър владетел и храбър воин предвожда Израил в победоносна война срещу съседните народи, която утвърждава младата израилска държавност и полага началото на ярко изразен материален разцвет.
Дори и само това да бе извършено от Давид в дългия му живот, би било напълно достатъчно името му да заеме достойно място в старозавет-ната и израилската история. Но има и още нещо, което украсява образа му с нежните багри на лиричното творчество и богоотдадеността. Давид е изявен певец и песнописец (ср. II Цар. 23:1), автор на 73 от библейските псалми. В тях той е излял душата си, дал е израз на съкровената си вяра в Бога, на най-интимните си радости и скърби, надежди и крушения. Музата на неговата богоозарена поезия го е дарила с щедър талант, преминал през вековете като лъч на красота и словесно изящество, съхранен върху страниците на свещената Книга. Затова и неслучайно евреите виждат в негово лице идеалния цар — предвестник на бъдещия Месия, Който действително се появява в родословието на Давид.
Един измежду стотици хиляди или милиони хора дотолкова е надраснал своето време, че справедливо го назоваваме “гений”. Той проправя нови пътища, по които след него поемат по-малките му по духовен ръст братя и сестри. Често езикът му е непонятен за съвременниците му. Ала минават десетилетия или дори векове и посланието му се превръща в пътеводна звезда за човечеството.
Геният съчинява музика, която завинаги остава в съкровищницата на планетарната култура и изкуство. Тя ще бъде слушана, докато свят светува, понеже от нейните дълбини блика красотата на Божественото царство.
Геният пише книги и съчинява поезия, които променят навеки представите на хората за прелестта на изказа и за мощта на въздействието на Словото. Защото той е посланик на Божията Истина и Мъдрост.
Геният извайва скулптури, които запечатват за поколенията духа на времето. Във всяка епоха те ни говорят на най-актуалния език — този на съвършеното отражение на реалността.
Геният издига сгради и паметници - образци на историческата памет на човечеството. В тях е стаен поривът към съвършенството, а величието им дарява криле за полет на въображението.
Геният повежда народите към светлия хоризонт на бъдещето. Заревото на неговите идеи разстила яркия плащ на виделината върху мрачните до този миг крепостни стени на старото, отживялото, загниващото... И се ражда един нов свят. Ново небе и нова земя, на които обитава правда ” (II Петр. 3:13; СИ).
От гения блика силата на всемогъщото прозрение. Геният общува с природата на нейния собствен език. От неизчерпаемото й разнообразие той заимства форми, в които излива съдържанието на идеите си. Природата е негов учител и верен съратник по пътя на самоосъществяването. Тя е и тази, която изтъква неговата гениалност. Мнението на човеците не е от значение.
Геният се отличава с непостижима простота на израза. Той свежда с един замах най-сложните уравнения на живота до една простичка и достъпна за всички формула. Дали името му ще бъде поставено пред формулата или не — това не го интересува. Той продължава напред.
Геният е пълноводна река, в която се вливат хиляди малки поточета и рекички. Неговата единствена цел е безбрежният океан на Божественото съвършенство. В стремлението си към него той увлича и безбройните множества на онези, които са решили да го следват.
Духовният взор на гения пронизва глъбините на Битието. Вселената разкрива с готовност пред него своите тайни. Тя знае, че те ще бъдат предложени в дар на общото благо.
Геният не познава умора. В сърцето му гори огънят на пресътворението. В съзнанието му се кръстосват измеренията и траекториите на космическата необятност. Цялото му същество пулсира в ритъма на Божествения творчески размах.
Затова геният е образ и пратеник на Твореца в света на материята.
Способен:
• всеки човек има способности в себе си; от тяхното развитие зависи качеството на неговия здравословен живот; здравият може да използва повече способностите си от болния.
• когато човек мисли, чувства, постъпва, всички способности се проявяват в него; способният развива способностите си, когато мисли право, чувства право и постъпва право.
• способностите имат връзка с развитието на добродетелите у човека; всяка добродетел е почва, върху която има условия да се проявят определени способности; способният полага грижи не само за своите способности, но и за своите добродетели.
• развитието на една способност се повлиява от дружбата на човека с някого, който я притежава; способностите и дарбите имат магнетична сила; способният се ползва разумно от този закон на повлияване и внимава с кого дружи и се свързва.
• Христос е казал: “Комуто много е дадено, от него много се иска”; колкото по-големи способности има човек, толкова по-голяма отговорност има за тяхното използване и толкова по-висока нравственост му е необходима.
• в своя обикновен живот човек може и да не се стреми към нещо велико, съвършено, Божествено; тогава той не може да събуди и развие вложените в него висши способности, които духовната му същност притежава; съвременният човек използва минимална част от капацитета на своето съзнание (мозъкът е само проводник на съзнанието, на духа); едни от причините за това са нагласата му да се стреми предимно към уреждане на материалния и социалния си живот, липсата на светли идеали, възвишени чувства и високо благородни постъпки, нехайството към природата и нейната висша разумност, която го е създала - Бог.
• има условия и методи за правилното и нормално развитие на способностите у човека, но за да има усет за тях, човек трябва да полага постоянно усилия да се самовъзпитава.
• неправилното развитие на способностите може да доведе до депресия, шизофрения, комплекси, несполуки, понижаване моралните и волевите качества на характера, болести, агресия.
• за способния, които се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане.
• усъвършенстването на човека минава през развитието на неговите индивидуални (специфични) и общи (социални) сили и способности.
Даровит:
• даровитият оценява това, което природата му дава, и го използва разумно; много хора умират, без да са ги развили, без да са разбрали какви богатства носят в себе си; даровитият е разработил някои от дарбите, вложени в него.
• няма човек без дарби.
• човешките дарби са от Бога; Божият Дух е вложил в нас ред сили, способности, дарби, които ние трябва да разработваме.
• дарбите са събрана от стотици хиляди години енергия в човешката душа в известна посока; даровитият я използва.
• дарбата е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо; даровитият е работил в миналото, работи неуморно и сега.
• предаването на дарбите по наследство не е механически, несъзнателен процес; то се дължи на вътрешния съзнателен напор на този, който ще ги наследи, който се проявява навън; дарбите не се дават даром; те са резултат на много опити в полето на живота от преди; не се става даровит за един живот; разработвай дарбите, които вече имаш.
• дарба назаем не може да се даде; от полза са само личните дарби; даровитият разчита на вложеното в него, него развива.
• хората се допълват помежду си чрез различните дарби, които са развили; даровитите хора се обменят, като си помагат чрез своите дарби.
• има зависимост между развитието на дарбите и добродетелите у всеки човек; една дарба в сегашния живот се дължи на развитието на известни добродетели от предишните животи; даровитият има развити добродетели.
• признайте в себе си дълбоко, искрено, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, и в бъдеще ви предстои много работа; почти всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия, дарби, които не е използвал; даровитият има вътрешни условия да развива дарбите си и не се спира пред липсата на външни условия.
• във всеки живот трябва направим поне малко за развитието на всяка наченка на дарба у нас, за да не заспи, да не се загуби; ако ви се рисува, пее или танцува от време на време, наистина го правете, защото е важно; даровитият се подчинява на импулсите на своите дарби.
• когато човек се обърне към Бога с вяра и с любов, у него се събуждат спящите му сили, способности, дарби.
Гениален:
• гениалният е израз на възможностите и на колективното усилие на множество души, които от векове са работили в известно направление; геният не живее за себе си, той е колективен дух, т.е. израз на колективното желание на множество хора.
• майката и бащата на гениалния са също гениални; гений може да се роди само от добродетелна майка и от умен баща.
• гениалността е сбор от множество таланти.
• нервната система на гениалния е по-фина, добър приемник и предавател е; всеки елемент в организма му е гениален и представлява точно определена математическа величина.
• умът на гениалния има всестранно добре развити способности в положителна насока.
• гениалният няма много недостатъци, слабости, но поне една му е останала; вследствие на това той все още е свързан със земята; това го дели от пътя към светийството.
• погледът на гениалния е дълбок; той е свързан с цялото битие.
• гениалният разбира и прилага правилно законите на природата; той владее принципите на живота.
• всеки човек може да работи съзнателно, за да прояви своята гениалност.
• човек трябва да учи от онези, които стоят по-високо от него; вярвайте на всички добри и гениални хора, които говорят на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и вашето тяло.
• ако милиони хора съсредоточат мисълта, чувствата и желанията си към някого, който иска да стане гениален, той ще бъде център, фокус, в който техните добри мисли и чувства се съсредоточават; така той става израз на всеобщото желание.
• гениалният пише красиво, чисто, правилно; не обича да преписва произведенията си.
• когато разговаряш с гениалния, той те изслушва внимателно, изучава те, не те унижава, толерантен е към всички.
• гениалният има високо съзнание, непоколебима воля; работата, която извършва, е непреривна; и буден, и спящ, той работи умствено.
• за предпочитане е според природата, а не според хората да е призната гениалността ти.
• гениалният прави нещата достъпни за окръжаващите.
• ако средата, в която се развива гениалният, не е гениална, той не може да стане гений.
• гениалният променя условията, а не те него; силите на природата му се отзовават.
Развитието на способностите зависи:
• от връзката ти с други способни хора, таланти, светии, възвишени същества, Бога; тази връзка може да е с различно качество и под формата на дружба или на мисъл, копнеж, стремеж, идеал, ценност, решение да си като тях или да се поставиш на тяхно място; тази връзка е необходима, за да се предизвика събуждането или правилността на използването на твоите лични вложени способности.
• от развитието на интелектуалните способности и качества, свързани с мисленето, паметта, нравствената мъдрост и истинолюбието.
• от любовта като среда, която събужда подтик към развитие на всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата колективна дейност на вселената.
• от наличието на вътрешен индивидуален висок морал, на стремеж към възвишеното, вечното, съвършеното, необикновеното, висшето.
• от личната работа, усилия, внимание, оценяване на важността, ценността, необходимостта на способностите за самия себе си.
• от интензивността, с която се развиват и проявяват; способностите имат минимална и максимална степен на развитие.
• човек трябва да работи сам, за да се убеди, че е способен, да повярва в своите способности, на които може да разчита.
• пълното физическо и психическо здраве е необходима среда за проявата и развитието на способностите, дарбите, талантите и гениалността.
• ученето пробужда способностите ти; учи се навсякъде и от всичко; животът е училище за развитието на човешките способности и дарби.
• способният разчита на вложеното в него и го използва, за да напредва.
За да си даровит, трябва да развиеш дарбите си:
• детето се ражда със способности (да говори, слуша и чува, да мълчи, да пише) в зародиш; то трябва да работи ежедневно, за да ги развие и да се проявят на тяхна основа дарбите му (да е красноречиво, изразително, обаятелно); не пренебрегвайте дарбите си, не работете върху това, което не е вложено във вас; разработете собствените си вътрешни богатства — дарбите.
• от човека зависи да развие способностите и дарбите си, да стане учен, силен, богат - от неговите собствени усилия, решения, ценности и от осъзнаването на дарбите като нужда за формиране на собствената индивидуалност - душата.
• дарбите могат да започнат да се развиват във всяка възраст; никога не е късно; по-лесно става това и повече енергия човек има в младостта си.
• дарбите не се предават наготово и по влияние; това има отношение само към събуждането им; изискват се непрекъснати усилия, постоянство, всеотдайност и последователна, неуморна работа.
• приложи любовта като метод при самовъзпитанието си, за да се развият и най-малките ти дарби.
• музиката и пеенето помагат за развитието на дарбите; за да издържиш на велики изпитания и страдания, трябва да си музикален и гениален.
• страданията, трудностите, мъчнотиите, проблемите също предизвикват събуждането на дарби; те помагат и за тяхното развитие.
• има специфични моменти в човешкия живот за развитието на индивидуалните дарби; който ги пропусне, губи и прави погрешни; навреме събуди и развий дарбите си.
• човек трябва да развие поне една дарба в живота си, както трябва.
• изучавайте линиите на ръката и лицето, които показват вашите добродетели, способности и дарби.
• работете съзнателно върху тях и върху себе си.
За да развиеш гениалността си:
• трябва да се родиш гениален, от гениални родители и много хора да вярват в твоята гениалност.
• гениалният се учи от всичко и всички; той не се концентрира върху мисълта, че не е като другите, защото не живее предимно в съзнанието си, което има социален характер; той е самосъзнателен и смята, че и другите са като него; той е свръхсъзнателен и разглежда всеки като заемащ мястото си в общото цяло и благо.
• гениалният помни поне десет свои прераждания; за да се прояви той на земята като гениален, това е резултат на усилена работа и на небето, и на земята, и в предишни животи.
• огънят ражда гениалността; гениалността се проявява само тогава, когато човек съдържа огън в себе си; огънят, вечният огън, вечната любов, вечният живот — те са едно; стреми се към тях, мисли за тях, чувствай ги, потърси ги в себе си.
• гениалността е там, където се борави с принципите и причинността на нещата; те са областта за изява на гениалния; мисли върху принципите, причините и последствията.
• гениалният еднакво цени и уважава природата като разумност, себе си и всеки от своите ближни; той добре разбира закона за цялото и частите, за техния център и периферия; който умее да го прави, създава среда за развитието на своята гениалност.
• гениалният не се уморява, не се отчайва, не се обезверява да търси, да открива, да забелязва, да внимава, да чака, да работи, да постоянства, да мечтае; там, където работата се редува с почивка и отговорността с удоволствие, там, където великото и обикновеното в живота са еднакво естествени, има условия за проява на гениалността ти.
• гениалният понякога е болезнено чувствителен; затова той трябва да самовъзпитава характера и мирогледа си.
Самовъзпитателни методи
1. Искате ли да се проявят и развият вашите способности, дарби и гениалност? Напишете па един лист поотделно кои точно смятате, че са те, и към всяка посочете три помощни добродетели, които биха подхранвали развитието им. Опитайте се по шестобалната система да се самооцените на какво ниво е развита досега у вас всяка една от тези способности, дарби, гениалности и добродетели.
2. Съсредоточавайте мисълта си редовно към онези центрове в мозъка си, които искате да развиете. Правете това упражнение всеки ден или всяка седмица. Самонаблюдавайте се с месеци дали ви идват идеи за изявата и усъвършенстването на определена ваша способност, дарба или гениалност, която притежавате. Упражнявайте силата и концентрацията на мисълта си и търсете път, начини за развитието на всяка ваша способност една по една.
3. Мислете върху това как способностите прерастват в дарби, дарбите - в таланти, и талантите - в гениалност. На какъв принцип? Потърсете в темата и открийте отговорите.
4. Защо човечеството се нуждае от добри гении, а не от лоши? Имали значение добротата и нравствеността за гения? Той no-нравствен и по-любящ ли трябва да е от другите или това няма значение?
5. Отговорете на въпросите към. посочения текст:
Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Гениалният умее да твори дори в областта на най-обикновените ежедневни дейности. Той умее да открива простото в сложното и естественото в изопаченото. Неговото творчество е плод на онова оригинално и особено, което се съдържа вътре в него и което той цени.
Чий живот може да бъде наречен истински и чий не може да бъде наречен така?
Можели да има истински живот някой, който не може да бъде наречен истински човек?
Творчеството една от формите на изява на истинския себе си ли е? Ако да - пълноценна и цялостна ли е тази изява?
“Вложеното от Бога” генотипа ли обозначава? Припомнете си коя част от човешката наследственост може да се развива и коя не? Включва ли се развитието в генотипа? Може ли да повлияем проявата на генотипа чрез възпитание или самовъзпитание?
Всеки човек ли може и има нужда да твори?
Хората, които обичат изкуството и творчеството, и онези, които не го обичат, различават ли се по наличието на определени качества на характера? И кои са те, ако се различават?
Трябва ли човек да цени себе си, за да може да развие способностите си?
Кое е особеното във вас самите, което може да осигури истинската ви оригиналност като личност сред другите в обществото?
Можете ли да дадете пример дали можете сами да открието нещо “просто в сложното” или “ естествено в изопаченото” в съвременния живот, който наблюдаваме?
6. Защо и как гениалният има нужда да работи върху своята чувствителност? Необходима ли му е добродетелта чувствителност и защо? Има ли в живота на гениалните хора събития, навици, трудности, които ги правят нещастни и неуспяващи, ако тяхната чувствителност е прекалена, наранена, отрицателно настроена? В състояние ли е добродетелният живот да смекчи кризите и страданията в живота на един гениален човек?
7. Изберете си един гениален човек и потърсете материали за неговия живот. Определете кои качества на характера му ви допадат най-много и допринасят за успешното реализиране на гениалността му. Кои добродетели притежава със сигурност според вас? Кои добродетели, ако имаше още, биха му помогнали и за какво в неговия живот и дело? Сравнете по същия начин още един гениален човек с първия, избран от вас.
