Светъл
“Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.”
(I Йоан 1:5; СИ)
“(Бог) е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види.”
(I Тим.6.16; СИ)
“Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот; от кого ще се плаша?”
(Пс.26:1; СИ)
“Пак им говори Иисус и рече: “Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.”
(Йоан 8:12; СИ)
“Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината. ”
(Еф.5:8; СИ).
“Вие сте светлината на света. ”
(Мат. 5:14; СИ)
След като Бог сътвори невидимия (“небето”) и видимия (“земята”) свят, той призова Светлината да се появи. И тя се подчини на волята Му (ср. Бит. 1:1-3). Светлината става символ на Доброто още от мига на появата си в света (Бит. 1:4). Съответно тъмнината се превръща в символ на злото. Контрастът между светлина и мрак, между добро и зло е от нравствено естество (ср. Йоан 3:19 и сл.). В огромната амплитуда между полюсите на светлината и тъмнината се разиграва космическата драма на вселенския живот.
В Библията понятието “Светлина” се използва символично. С него се характеризира Божието присъствие и благосклонност към собственото Му творение, включващо и човека (както е възкликнал и псалмопевецът в цитирания Псалом 26:1; ср.II Кор. 4-6). Живото проявление на Божията светлина в земната действителност е олицетворено от Личността и Делото на Иисус Христос. Затова и Той има пълното право да заяви за Себе Си, че е Светлината на света и че който Го последва по земния си път, завинаги ще напусне владенията на мрака.
И тъй като Светлината отразява истинската същност на Бога (както свидетелства апостол Йоан Богослов в първия от приведените по-горе цитати), за човека да бъде светъл означава да отразява Божията светлина в себе си и чрез себе си. Онзи, който върви по пътя на Любовта и Доброто, се превръща в “чедо на Светлината” — израз, използван от апостол Павел в посланието му към християните от град Ефес. Мисията на християните като деца на Светлината е да я разпръснат по целия свят.
Термините “свят”, “светец”, “светия” произхождат смислово от думата “Светлина”. Това означава, че свят е онзи човек, който дава възможност на Божията светлина да се излъчва от него и да осветява пътя на неговите братя и сестри в живота. Святият човек е изпълнен със Светлина; тя пронизва всичките му мисли, чувства и действия и оставя златна диря по неговия житейски път.
Човекът на Светлината е въплъщение на мъдрост, непресъхваща любов и ведрост. Той се раздава навсякъде и на всички. Знае, че е получил дара на светлината от Небето и че не бива да го задържа за себе си. Светлината на неговото земно съществувание стеснява териториите на мрака в душите на хората и озарява пътеките на тяхното ежедневие.
Човекът на светлината е посланик на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Светлината:
- прави възможно виждането на цветовете, различаването на формите, проявата на разумния живот, съществуването на живота на Земята;
- през един прозорец не влиза, използва всички пътища и на едно място не спира, тя непрестанно продължава своя път;
- е аксиоматична, тя просто съществува и е абсурдно да я доказваме. Тя може да бъде изучавана, но според законите на нейното съществуване, които я определят, а не според тия, които ние познаваме, и според степента на мисленето и съзнанието ни;
- е фактор за развитието на човешката интелигентност;
- не е физическа величина, но се проявява физически и има влияние върху материята;
- духовната светлина, светлината на мисълта, светлината на съзнанието, светлата вяра, светлите идеи за бъдещето са различни психически измерения на светлината на деня, която познаваме като среда на материалния ни свят и живот;
- е това, в което няма сенки;
- е единствената реалност: избягвайте мисли и чувства, които внасят тъмнина във вашето съзнание;
- на ума дава бистрота и будност на съзнанието. Когато няма светлина в съзнанието си, човек се спъва, греши;
- ни учи да разпознаваме истинската любов от неистинската. Затова е важно да имаме стремеж към всичко светло;
- само разкрива красотата на живота и великото в света;
- е храна за ума и мисълта;
- е сбор от всички цветове и означава присъствие на всички цветове в едно;
- пречупена в скъпоценните камъни, активизира умственото развитие, интелигентността у човека и го огражда;
- която излиза от човека, е резултат и на неговата чистота.
Светлият:
- е светъл от чистота и чист като светлина;
- човек е просветен, посветен, светла личност, светец или светещ: това са само различни степени на проява и усвояване на светлината от човека спорел нивото и насочеността на неговото развитие;
- има поглед, в който светлината се излъчва като извор;
- внася светли състояния у другите и им влияе просветляващо;
- свети: на себе си, на другите, на целия свят. Той не крие светлината си от никого и никому не я отказва. Споделя знанията и учеността си, откритията и творчеството му са за благото и лоброто на всички;
- е човек със светла мисъл, който се интересува само от онези знания, които внасят светлина в неговото съзнание и в това на ближните му;
- има светла, силна вяра, надеждите му са оптимистични, любовта му е истинска, чиста, безкористна;
- е съвестен, високо интелигентни, учен, вярващ, значим и ценен е за другите;
- е човек с универсални, хуманистични ценности, гъвкав и толерантен, весел и лъчезарен, жизнеустремен и на когото може ла се има доверие;
- се лекува и владее начини да си въздейства чрез цветотерапия;
- вярва само в доброто, красивото, съвършеното, чистото, моралното, вечното, без да се колебае в избора и принадлежността си на тяхна страна;
- разпознава точно добро от зло, умно от глупаво, красиво от грозно, вечно от преходно, вярно от невярно, истинско от лъжливо, справедливост от неправда, любов от омраза и т.н.;
- има достатъчно знания и умствени способности интелигентно да избира, разрешава, осъзнава, оценява и успява да стои в светлината на житейската мъдрост.
Посветеният:
- силата на светлината и знанието правят човека посветен;
- всяко духовно посвещение е свързано с това, посветеният сам да е готов и да умее да влиза в контакт със знания от надсетивен произход: знанията за астралния, менталния, духовния, Божествения свят;
- има онова самовъзпитание и е минал такова самообучение, които му позволяват да черпи чрез интуицията си точни знания от всякакви източници в природата;
- разбира нещата и ги прилага, воден от смисъла за живота си, който е възприел;
- ако не работи и прилага, не е посветен;
- с всяко знание, което научава, увеличава светлината на съзнанието си и всяка светлина превръща в знание;
- всеки, който е посадил семе, полива го и то е започнало да расте, е в пътя на посвещението си. Посветеният е като растение, расте. Растенията нямат астрални тела. Посветеният няма неразрешени астрални проблеми;
- се е самоопределил в живота си, знае какво иска, никой не може да му попречи да го постигне или да се откаже от предопределението му.
Светещият:
- излъчва физическа светлина, видима с просто око от околните около тялото му. В природата съществуват организми, които фосфоресцират. На определена степен в своето духовно развитие човек би могъл да започне да фосфоресцира. Това зависи от множество психически и генотипни фактори;
- познава отлично законите на светилната в природата и ги владее до съвършенство;
- първо е бил просветен, светла личност, посветен, светия и тогава е започнал да фосфоресцира с тялото си;
- живее в единната реалност, в която материя и енергия са едно;
- Една бъдеща раса в света ще бъде на светещите хора. Те ще живеят в общество без затвори и наказания и няма да правят зло един на Друг. Ще могат да разговарят телепатично, никой никого няма да може да излъже. Съвършенството и светостта на всеки човек от тази раса ще имат като следствие фосфоресцирането на техните тела. Физическата субстанция на тези тела ще бъде много по-фина и лъчиста от настоящата, разбира се.
Просветеният:
- има просветено съзнание;
- има насоченост нагоре и напред към светлото, хубавото, доброто в света;
- е осведомен, компетентен, точно предчувстващ какъв е ходът на просвещението в епохата, в която живее;
- е вещ, има вътрешен опит, познава индивидуалните и колективните педагогически методи, които водят до просвета на обществото;
- просвещава първо себе си, после другите и всичко това прави за повдигането на света. Той живее с убеждението, че светът може да се оправи чрез културно и научно просвещение.
Светлата личност:
- е личност, която е пример за другите, увлича ги, подкрепя ги в пьтя на светлината;
- е притежание на човек, който има светеща душа. Неговата аура е силна, здравословна и чиста, лечебна за околните. В негово присъствие хората стават по-уверени, сигурни, спокойни, радостни, хармонични, с лекота започват да мислят и разрешават проблемите си;
- общуването с една светла личност докосва душата ти, осветява съзнанието ти за дълго време и те мотивира да мислиш правилно и оптимистично.
Самовъзпитателни методи:
1. Станете сутрин преди изгрев слънце. Наблюдавайте зазоряването, изгрева му. Как може да определите чувствата, мислите, копнежите, стремежите, изборите си, решенията си, вярата, преценките си, които сте имали през това време: като по-светли или като по-тъмни? Търсене на извод: Влияе ли наблюдението на светлината върху повдигането на настроението и съзнанието в човека?
2. Наблюдавайте звездно небе. Харесайте си една звезда, която имате усещането, че ви вика. Разкажете й мислено за най-важния си проблем. Успяхте ли да го споделите без притеснения и преодолявайки донякъде безпокойството, възмущението, гнева или недоволството си? Търсене на извод: Светлината в съзнанието има ли връзка и каква с умението да вярваме и да се доверяваме на това, което иде?
3. Запалете свещ. Наблюдавайте я продължително. Охарактеризирайте просветленото състояние, което ви помогна да постигнете: успокоение, умиротворяване, точна мисъл, увереност, съсредоточаване и тя. Правете опита в продължение на десет дни всяка вечер преди да заспите. Записвайте си характеристиките на състоянията си. Търсене на извод: Светлината на свещта какво освети в мен и около мен?
4. Прочетете стиха.
“Светлината в мрака свети и мракът я не обзе” (Йоан 1:5; РИ).
Изредете писмено или мислено всичко, което разбирате в този стих за себе си и то е важно, позитивно,ясно за вас,
5. Ако искате да работите сериозно върху умственото си развитие като цяло, освен всичко друго може да направите и следното. Намерете си добре обработен жълт топаз. Пречистете го, като стои във вода и морска сол едно денонощие. Насочвайте мисълта си към камъка, за да се свържете с неговите сили и енергии. Те могат да усилят у вас интелигентността, да избистрят съзнанието ви, да мобилизират умствените ви способности, да увеличат паметта, концентрацията ви. Водете си дневник, посветен на всички преживявания с носенето или използването на този камък. Нека той е лично ваш. Същото може да направите с добре, равномерно обработен къс планински кристал или друг естествен полускъпоценен жълт камък
