Радостен
“Ти ще ми посочиш пътя на живота:
пълна радост е пред Твоето лице,
блаженство е в Твоята десница навеки.”
(Пс.15:11;СИ)
“А плодът на духа е: любов, радост, мир,
дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост,
въздържание. Против такива няма закон ”
(Гал.5:22-23;СИ)
“Има една радост, която разширява съзнанието на човека.
Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествен живот.”
(78,34)
“Радвайте се на всичко, което ви обикаля.
Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи.”
(30;173)
Радост от сбъднати мечти, от семеен празник, от взаимността между приятели, от преодоляно изпитание в живота, от красотата на природата или на любимо същество. Или просто радостта, че живеем... Но радостта не е само чувство. Тя е и добродетел, заложена у човека от Бога, която всеки следва да открие у себе си и да й даде простор на изразяване. Това е радостта на човека, който върви достойно по своя път в живота, предначертан му от неговия небесен Баща. Радостта от усета за Неговото присъствие в най-тайните кътчета на душата и в делника; блаженството да споделяш всичко с Някого, Който винаги те разбира.
Радостта е и израз на преклонение пред Твореца на този красив, многолик свят, на любовта ни към Него. Понеже само искрено любещият може да бъде радостен. Извън чистата, Божествената Любов може да срещнем само имитацията на истинската радост. Имитация, породена от задоволяване на земни желания, материални придобивки, плътски удоволствия. Тази сянка на радостта е преходна и неизменно оставя след себе си усещането за пустота. Истинската радост изпълва цялото ни същество и ни дарява криле, с които се устремяваме нагоре — към синевата на Царството на Духа. Само в Него и чрез Него сме в състояние да познаем вечната радост, която не зависи от нищо земно и тленно. Защото тя е плод именно на Духа...
Човекът на Божествената Любов дори и в страданието открива радост. Житейските изпитания той посреща с открито чело и се радва, че научава нов урок в земното училище. След достойното му преодоляване той излиза от ситуацията по-силен и по-мъдър. А радостта в сърцето му
укрепва. За онзи, който възприема себе си като ученик в необятното училище на Живота, всичко, което му се случва, е повод за радост. Той живее в мига и поема от него всичко, което съдбата му носи, със светлата радост на широкомислещия, човеколюбеца, радетеля на хармонията между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга.
Това е радост, която изпълва сърцето с топлина, а душата — с непреходна светлина. Радост, която сгрява и пробужда кълновете на живота. Самата тя е живот.
Родени сме на тази земя, за да живеем в радост и светлина, а не в тъга и мрак. От нас зависи дали да бъде така. Радостта ни се редува с болка и скръб, със страдания и неволи. Ту проблясва и ни извисява, ту се срива и потъва в бездната на отчаянието. Така, както живеем тук и сега, не бихме могли да се докоснем до вечната, неизтляваща радост. Но пък онези, които са я постигнали и я раздават безвъзмездно на всички, са нашият красив образец. Неизменно радостен може да бъде само човекът, който следва Божествените закони и изпълнява Волята на Всевишния.
Радостта:
• е онова, без което не би имало никаква топлина;
• е онова, което разширява съзнанието на човека;
• иде отвътре, тя е един извор. Отвън може да няма причина, повод за радостта ти. Когато духовното ти развитие върви добре, нормално, душата в теб е онова, което се радва;
• е онова, което душата може да преживее, а езикът не може да изкаже;
• предшества мира; е един вътрешен изблик на любовта, която е дошла. Дори най-малкото нещо, направено с любов, поражда радост;
• е първата проява на любовта. Обичате ли някого, радвате се; обича ли ви някой, той се радва. Вън от радостта всичко е второстепенно;
• е цъфтене, външен процес;
• иде в света да видоизмени разрушителните сили на страданието; е онова, в което се крие великият Божествен живот
Радостният и веселият:
• е от новите хора;
• жизнерадостен, щедър, лесно справящ се с мъчнотиите, проникнат от вътрешна радост е;
• се движат към великото в света..
Радостният:
• се радва на всичко, което го заобикаля;
• се радва на всичко, което му носи денят;
• може да е постоянно радостен, само ако върви по Божествените закони и изпълнява неизменно Неговата Воля. Ето защо сегашният човек все още не може да бъде постоянно радостен;
• е в съгласие с Божиите закони, а нерадостният е в противоречие с тях;
• е отворен енергийно, не е подпушен, свързан е с природата и тя му отговаря;
• е любещ, има мир и светлина в себе си;
• като помисли за онзи, когото обича, изпълва се с разположение, вътрешна радост и пред него се отваря прекрасен свят на красота;
• се радва на Слънцето, че грее, изгрява и залязва, че цветята цъфтят, че птиците пеят, че някой му се е усмихнал, радва се, когато пие вода, когато слънчев лъч го озари, когато вятърът го погали, когато усеща, че всичко живо му говори и в това е Бог, че Бог се проявява навсякъде;
• съзнателно или несъзнателно е попаднал в областта на Божествената хармония, а нерадостният понася отсъствието й;
• може винаги да направи едно добро и го прави, без да се замисля.
Правила на радостта:
Радвай се, че си дошъл на Земята да се учиш.
Докато злото царува, а доброто робува, радост не може да съществува.
Когато доброто започне да царува, а злото да робува,
тогава идва радостта в света.
Скръбта иде вечер, радостта — сутрин.
Влиянията на тъмнината носят скръб, а на светлината — радост.
По състоянията си може да ги познаете.
У Бога винаги е ден, винаги е възможно да си радостен.
Не желай повече страдания или повече радости,
отколкото можеш да понесеш.
Страданията са влага, радостите са светлина и топлина.
Не желай излишното.
Ограничи материалните си желания, за да опиташ радостта,
Бъди винаги доволен от момента,
винаги очаквай нещо Божествено за себе си,
за да имаш утеха и да поддържаш радостта на очакването в живота си.
Синият цвят и небето пораждат
възвишени чувства, успокоение, дълбок мир, радост, лекота, разведряване
и желание да продължиш започнатото, да довършиш работата си.
Използвай синия цвят.
Бъди винаги радостен, за да имаш връзка с идеалния свят,
с което да поддържаш радостта си.
Радвай се:
на всяко благо, на Божието благословение,
на всяко благо, което излиза от устата ви — то е любов,
на всичко, което чувате — то е мъдрост,
на всичко, което виждате — то е истина,
на всичко, което имате и ви е дадено,
на всичко, което днешният ден носи,
на всичко, което е станало, и на което не е станало,
на онова, което твоят ближен има,
споделяйки радостта на ближния си,
на онзи, който мисли право, и на онзи, който говори хубаво,
на добрия художник, музикант, домакиня, шивач...,
на радостта като благо за сърцето си, което можеш да употребиш, за да си полезен за ближните си,
на всеки добър човек на земята,
на всичко, което ни заобикаля,
на епохата, в която живееш, и на възможностите за развитие, които носи,
на добродетелите на близките си,
на малките придобивки,
че се променяш и минаваш от едно положение в друго!
Радвай се,
когато вървиш в Божия път,
когато изпълняваш Божия закон,
когато молитвата ти се приема,
когато ти отнемат благата
и когато ти ги дават,
без да се самозабравяш в радостта си.
Радвай се на радостта!
Радост от себе си:
Радвай се,
че си жив, че мислиш, че чувстваш
и се движиш, че си здрав и дишаш,
радвай се на всичко, което ти е
дадено от природата,
за да използваш това благо
правилно за своето повдигане!
Радвай се
на живота, на света, на хората,
на природата,
на умението да виждаш красивото и
ценното,
да уважаваш съкровенното в себе си
и в другите!
Радвай се
на звездите, Луната и Слънцето, на
Земята и галактиките,
на мравките, ручеите, вятъра и
изгревите, на залезите и нощите,
когато не можеш да заспиш, защото
в тези мигове става нещо,
от което душата ти може само да
спечели
и от които се учи да намира след
всяка тъга радостта си!
Радвай се
на радостта във всичко, минаващо
през теб като поток,
не спирай хода му,
не сменяй посоката му,
следвай импулса му и
той ще те отведе
до истините за превръщането на
всяка скръб в радост!
Радвай се,
че си ти самият, че си в момента,
в който си, че си в условията,
които ще разгадаеш за какво са ти и
какво ще научиш от тях,
че си на мястото, на което си, и във
времето, което е ценно,
защото те води единствено
към теб самия!
Мисли от Учителя Петър Дънов:
Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост като от вечен извор да черпи и да дава на другите хора. Тази е задачата на хората от Шестата раса. (70;98)
Когато човек върши добро, у Бога е това добро и затова той се радва. (94; 16)
Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни, слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. (38;296)
Самовъзпитателни идеи и методи:
1. Текст за размисъл. Отговорете на въпросите, които ви помагат да размишлявате върху него, ако имате нужда.
Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно — винаги радостен. Бог, който живее в душата на човека, никога не скърби. За Бога съществува вечна радост, вечно щастие, вечна блаженство. Той иска да подобри живота на хората, да го освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито Той живее. Това е стремежът на Божественото в човека. (70,98)
Кое наричаме радост и кое веселие по отношение на външното и вътрешното?
Можели да се каже, че духовното винаги носи радост и веселие, а материалното носи и скръб, и защо?
Божественото какво означава: висшето, възвишеното, съвършеното, първичното, духа на човека?
Земните условия ли ни предразполагат къч страдания или неумението ни да ги възприемаме и съзнаване духовно?
Ако радостта е копнежът на Божественото в човека, кое е стремежът на духовното у човека?
Кое ви зарадва днес?
Какво ви радва в момента? И кое ви весели?
2. Какво изразява мисълта ’’Радост, радост на живота ми, ти веселиш сърцето ми? Какво съотношение и между кои величини посочва то: между ум и сърце; между външния и вътрешния човек; между разширеното съзнание и стесненото съзнание; между мъчнотиите и придобивките? Обосновете отговора си и го защитете смиели от темата? Могат ли да се намерят други мисли в темата, които да противоречат на твърдението ви? Какъв цвят според вас са вибрациите на радостта и на веселието? Един и същ цвят ли е това? Ако радостта и веселието е единен (един процес, едно качество, една добродетел), но двойствен процес (на обмяна, на две страни: на отиване и връщане, на идване и отиване, на вътрешно и външно устремяване и т.н.), тогава кое “весели” сърцето, сърдечния живот, чувствата у човека: мислите за почувстваното или самите чувства?
3. Поставете си задача един ден постоянно да мислите за радостта. Ако ви е трудно, тогава един ден наблюдавайте и търсете да откриете радостта у другите, един ден търсете веселието в себе си, подтиквайте се да сте весели, посочвайте си поводи, причини и тогава изпълнете упражнението по-нататък. Постоянно изговаряйте думата “радост”, когато не мислите за нищо друго. Забележете колко дни ще ви трябват, за да “просветне лицето ви от радост, която да ви обладава”?
4. Самоанализ: На какво да се радваме у добрия и лошия? Помощни въпроси: Какво печели човек, когато среща добри и когато среща лоши хора? Лошият ще ни направи пo-смели, а срещата с добрия какви ще ни направи? Определете един човек, когото мислите за добър: какво ви радва у него лично вас? Определете един лош за себе си човек: какво може да ви радва у него? С какво ни радва доброто в света? Какво е радостно за нас, когато ни огражда зло? Психическа защита ли е радостта? От какво?
5. Изберете едно от правилата в темата, което най-много ви допада. Напишете стихотворение, нарисувайте рисунка или измислете сюжетно действие за анимационен филм по него. Покажете го на приятели и се опитайте да разберете дали са разбрали правилото чрез това, което сте направили? Преценете доколко сте успели. Важно ли е да умеем да изразяваме точно това, което искаме или сме решили, и защо? Трябва ли да се изразява радостта и защо? Какъв е изразът на веселието? Каква е разликата и трудността при изразяване на радостта и при изразяване на веселието?
