Послушен
“Послушанието е по-добро от жертва...”
(1 Цар. 15:22;СИ).
“В послушанието е силата.”
(11 - 09.04.1987)
“Когато говоря за послушанието,
имам предвид абсолютното послушание
към Бога, към Онзи, Който ни е създал, а не към хората.”
(98,18)
Иисус Христос дава на Своите най-приближени ученици безсмъртен пример за същността и съдържанието на послушанието си пред Бога. Самият Той неизменно послушен на волята на Небесния Си Отец, прави всичко възможно да вдъхне подобен импулс на мислене и поведение и в съзнанието на апостолите. А чрез тях — и на всички земни хора. Послушанието е плод, резултат и изявление на Божествената Любов. Със Своята кръстна смърт на Голгота Иисус Христос показва на хората съвършен образец на послушание. Той демонстрира какъв трябва да бъде истинският човек — човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. Понеже наградата за такава висша проява на послушанието е възкресението и вечният живот в светлината на Духа.
Не е достатъчно само да се покланяме на Бога в храма или да прославяме името Му. “Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва!” — свидетелства апостол Яков (Як.2:17; СИ). Ако не облечем вярата си в действия, които й съответстват по смисъл и съдържание, тя не е нужна никому, тя е мъртва. Да вярваме в Бога, означава да Му бъдем послушни в приложението й. Да бъдем послушни на Бога, означава да следваме Неговия пример, да се стремим да придобием добродетелите, които Той ни е разкрил в Библията. Измежду тях най-велика е Любовта, понеже сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16).
Истинското послушание е обратно на сляпото покорство и подчинение. То е плод на осмисления живот на човека, достигнал до Истината за самия себе си и за света, в който живее. Съединявайки волята си с тази на Всевишния, той постига пълнотата и съвършенството на земното съществуване. Послушанието спрямо Божията воля ни прави силни и дори могъщи във всички житейски ситуации. Даже и пред прага на
най-суровите изпитания послушният на тази свята Воля не би могъл да се препъне, защото не той се изправя срещу предизвикателствата на живота, а сам Бог застава до него и го подкрепя.
Цел на земния ни път е да бъдем послушни първо на Бога, а не само на хората. В първия случай проявяваме мъдрост и здрав разум, а във втория — безхарактерност, граничеща със самообезличаване. Само който е прозрял Божия план за самия себе си, е в състояние да отстоява своята духовна самоличност и пътя си към заветната цел — самоосъществяването в единение с Божественото.
Послушанието:
• е плод, изявление, резултат на любовта;
• е духовен закон. Който не прилага закона на послушанието, се натъква на закона на изкушението;
• означава необходимост от абсолютно послушание към Бога, Който те е създал, а не към хората;
• е условие за познаване на Бога. И най-малкото колебание или прекъсване на личното ни послушание спрямо Него, може да те лиши от правилното Му познаване и да те впримчи във възприемането на битуващи заблуди;
• означава доверие към Божия промисъл и упование във Волята Божия.
Послушният:
• не се бои от смъртта;
• е истински човек;
• когато иска да постигне нещо, умее да не се поколебава, да не се отказва, да следва неотклонно целта и идеала си;
• е смел и решителен заради Бога в себе си;
• има уши, за да слуша, а като слуша, чува какво му се говори;
• слуша вътрешния си глас;
• умее да слуша и изслушва другите, без да забравя собствените си мисли и идеали;
За да станеш послушен:
• следва да си търпелив, да не си припрян;
• трябва да разсъждаваш разумно;
• длъжен си да мислиш върху чувствата си;
• е необходимо да се научиш да работиш постоянно, целенасочено, детайлно, безкритично и с вяра върху себе си;
• трябва да знаеш кога да мълчиш и кога да говориш, колко и дали да го направиш;
• трябва да знаеш какъв ще е резултатът и дали той е, който те интересува;
• чува доброто, светлото и разумното;
• е изпълнителен и действа разумно;
• е ограден от външни, отрицателни, чужди влияния, които могат да му навредят или да го отклонят от пътя му.
• трябва да се научиш първо да мислиш, а после да чувстваш и действаш, без да противодействаш на мисълта си чрез чувствата и постъпките си.
Самовъзпитателни методи:
1. Какъв аспект на послушанието изразява българската народна поговорка:
“Човек има две уши и една уста, за да слуша два пъти повече, отколкото говори”?
2. Размишлявайте върху изречението:
Послушанието е по-добро от искането.
3. Разликата между послушанието и искането е в това, чия воля се изпълнява: тази на висшето, на съдбата, на Бога, на другите или твоята лична воля. Личната воля и свободната воля са различни неща.
Отговорете на въпросите:
Чия воля слушат послушният, капризният и нетърпеливият?
Кои и какви желания у човека противодействат на послушанието? Напишете с какво е полезно послушанието като добродетел? Съберете аргументи от темата и ги степенувайте при изреждането.
4. Каква е взаимовръзката между добродетелите послушание и любов? За да стигнете до правилен извод, следвайте помощните въпроси.
Послушанието ли ни подтиква далюбим или любовта ниучи на послушание?
Възможно ли е да сме послушни спрямо някого, когото не обичаме?
Към каква мисъл ни навежда библейският стих: "Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Йоан 14:15)?
Коя от двете добродетели е основна и коя производна?
Какво е взаимодействието помежду им? Кого сте склонни да слушате повече: някого, когото знаете, че обичате, или някого, когото не знаете дали обичате?
5. Можели да се приеме, че послушанието е условие за възприемането и проявяването на любовта? Напишете съчинение-разсъждение по собствени мисли и преживявания на тема: “Послушанието ми към Любовта”.
6. Ако приемем, че целият ни живот е едно непрестанно учене, в това училище на живота непрекъснато сме ту ученици, ту учители. Най-често учим себе си. Направете си равносметка: за кои неща бихте искали да имате послушание в бъдеще. В продължение на седмица или месец се самонаблюдавайте и всяка вечер отчитайте колко пъти послушанието ви през деня ви е помогнало и колко пъти непослушанието ви ви е попречило. Направете си извод дали послушанието е черта, която бихте искали да притежавате по принцип.
