Сатурн и Марс
Щедрост
Българинът е интернационалист и обича равенството. На трапезата той мисли, че трябва да сподели всичко, но яде твърде бързо. Важното е, че е щедър, събира, за да има да дава. И все пак време е да се събуди у него моралният свят, защото две неща му липсват - религиозно чувство и милосърдие.
Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
Отрицателните мисли всички са женски, положителните мисли всички са мъжки. Сега да обясня. Положителните мисли имат произход от ума, отрицателните мисли имат произход от сърцето, сърцето дава подтик на тия мисли. Когато сърцето е подтик на една мисъл, тя е отрицателна, тази мисъл е вдлъбната, тя събира. Положителната мисъл, тя е корубеста, тя изпъква, нейният извор, който постоянно тече, дава. Едно езеро, което постоянно събира водата вътре, то е отрицателно. Затова българите казват: когато мъжът с лопата внася, а жената с игла изнася, къщата се изпразва. Когато мъжът с игла внася, тя знае как да пести, домът се повдига. С игла как се внася? Като шие бод по бод.
Като говоря за българите, мнозина се докачат. Българинът има една черта: много е щедър на думи. Толкова години идват при мене хора да ги лекувам, че водят и близките си, и тях да лекувам. Ще дойде някой и като му дам цера, наставление за лекуване, казва: „Какво ще ми дадеш за моите ближни, че и те боледуват?“ И започне да изрежда за кои още иска лек. Казвам: нека дойдат и те, но ти първо опитай цера за себе си. „На другите какво да кажа?“ Това е тщеславие. Иска да се покаже, че като бил при мене, помислил и за тях.
Дойде някой да ме пита, страда от някаква болест. След като му разправя как да се лекува, ще ме пита за някой свой ближен. Българинът е много щедър. Няма изключение от това правило. Казва: „Имам един съсед, той как да се лекува?” След това, като кажа за съседа, ще пита за неговата баба, тя страдала. После ще пита за снахата, и тя била болна. После на снахата малкото внуче, че слугата, че Драган. Преди години ме тревожеше това. Сега, щом някой ме попита за себе си, отговарям, но щом ме пита за друг, казвам: „Ще имам грижата, не ми разправяй, че са болни. Колко души са? Ще взема имената.” Казвам: „Ще ги имам предвид. Като ида вкъщи, като кажа, те ще оздравеят всичките”. Казва: „Ама ще бъде ли?” „Ще бъде, ще бъде.” „Кога?” „В един ден няма да стане, за някои ще вземе една година, за други пет години, ще вземе десет, петнайсет, двайсет години. Ако след двайсет години не може да оздравее, да дойде при мене.” Още като ми разправя за слугата си, аз зная ще оздравее ли, или не. Зная защо страда снахата.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които живеят в закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, Любовта ни е слаба. Според една статистика, онези българи, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, класовете им са два пъти по-големи от тези на скръжавите българи; на скръжавите българи и класовете са скръжави, а които са щедри, и класовете им са щедри. Ако вие сте скръжави, и класовете ви ще са скръжави. Ако сте щедри и щедростта у вас е един вътрешен закон, изразява Божията Любов и това ви радва, че изразявате Божията Любов, в тази Любов не се осиромашава, дори и всичко да раздадете.
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.
Сега бялата раса минава колективно през фазата на алчността, а пък българинът минава индивидуално през алчността. Разбира се, невидимият свят използва всичко това пак за добро.
