Англосаксонци
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22. Тия числа съставят цяло едно изкуство. Ако беше един кабалист евреин, щеше да каже, че вашето щастие зависи от числото 22. Всеки човек, който има числото 22, той е Израил. Никой народ не се спира на 22, но на 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31. Всеки човек, който има числото 31, той е българин. Който има 30, той е французин. Тези числа, както са поставени, това е един ребус за вашето щастие. Ако знаете отношенията на тези числа, можете да направите всичките чудеса в света. Всички те последващи числа са в отношения, в зависимост от тях. Това са символи. Всяко число има свой смисъл. Ако знаеш как да съпоставиш това число във връзка с другите числа, ти може да произведеш какъвто резултат искаш. Резултатът всякога трябва да бъде едно съчетание на силите. Ако не знаеш как да ги съчетаеш, ти ще имаш един резултат дисхармоничен. Всички дисхармонични резултати действат зле върху човешката нервна система.
Англосаксонската раса казва: „Времето е пари”. Те оценяват колко струва времето.
Ако идеш в Русия и говориш за Божественото, ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда.
Ако богатството на един народ може да разреши всички важни въпроси, тогава Америка трябваше да бъде най-щастлива, защото в Америка има най-много злато, но въпреки това американците не са най-щастливи. След това по богатство иде Франция. Ако след американците имаше някой щастлив народ, това трябваше да бъде Франция, но и французите не са щастливи.
Който страда от диспепсия, изпада в много лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят, всичко се обръща с главата надолу. Това състояние аз наричам разстройство на симпатичната нервна система. То не е от зла воля. Някои американски психолози обясняват тези лоши състояния до известна степен с безразборното изтребление на индийците, когато са дошли в Америка. И тези духове на убитите си отмъщават. Това не са научни факти, това са само твърдения, това са само възгледи. В едно отношение американците са много чисти, те пазят голяма хигиена в своя живот, но от друга страна са много големи месоядци. В сравнение с тях българинът е вегетарианец. Те по три пъти на ден ядат месо. Ще вземат един голям бут от шест килограма, ще го опекат на пържоли и ще те питат как искаш да бъдат опечени - по-сурови или по-опечени. В средата е по-рохкав, а навътре е съвсем недопечен. Та от която част искате, оттам ще ви дадат. Това е едно голямо неразбиране.
Вие се оплаквате от сиромашията, но трябва да знаете, че гениалните хора не произлязоха от богатите. Сиромашията е създала гениалните хора; богатството още не е създало гениални хора. Един ден, когато от богатите почнат да излизат гениални хора, тогава светът ще се подобри. От сиромасите хора произлязоха гениалните, но ето де е слабостта на тия гениални хора - те наследиха от сиромасите желанието да станат богати. Когато от богатите хора почнат да излизат гениите, тогава те, като богати, няма да имат желание към богатство, но ще бъдат готови да се освободят от него и няма да имат желание да забогатяват. Та, ние трябва да вървим по обратния път. Значи от богатите хора трябва да излязат гениалните, защото ако излязат от сиромасите, както е било досега, тези гениални хора от сутрин до вечер ще мислят по това как да станат богати. Богатият пък от сутрин до вечер мисли и работи.
Един американец, без да вложи пет пари някъде, спечелил 12 милиона долара. Той имал няколко акции и като ги продавал, спечелил 12 милиона долара. Като го запитвали как е спечелил, той казвал: „Спечелих без ни какъв капитал, без пет пари”. „Как спечели тогава?” „Като продавах акциите.” Някой казва, че трябва да има капитали човек, за да спечели нещо. Но аз не мога да ви препоръчам този начин за забогатяване, понеже той е изключителен случай, това не става всякога. Това се случва само в Америка. В България и хиляда чифта цървули да скъсаш, пак няма да забогатееш. В България не можеш да спечелиш 12 милиона долара както в Америка.
Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно приемат Божественото - значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни.
В българина преобладава въглеродът, а в англичанина - водородът, но тези енергии един ден ще се изменят.
Тогава, според вас, какво са създали англичаните? В училищата на какво се уподобяват англичаните? На какво ги уподобяват българите? От българско становище? Англичаните в умствено отношение са създали идеи, но те не са били носители на идеите. Всякога една идея, родена в Англия, французите са взимали и са я разпространявали. А англичанинът не бърза да разпространи това, което има. А французинът, още като снесе кокошката яйцето, ще го продаде. Англичанинът ще те разгледа, не бърза той да продаде яйцето. Той ще те гледа, ще види, преди да продаде яйцето, знае, имаш ли в джоба си нещо. Французинът веднага ще се похвали, ще се запознае с тебе, а англичанинът, да кажем пътувате заедно, той няма да се запознае, ще седи, ще гледа, ще си състави едно мнение и ще мълчи, много мъчно можеш да го заставиш да се запознае. Той ще гледа да намери нещо в тебе извънредно, за да пожелае да се запознае. Иначе той седи с пурата си и мълчи, мисли нещо. Ако се е запалила дрехата на другия, той няма да каже; като англичанин ще мисли, ще ходи из трена да види има ли някой, който те познава, и ако намери такъв човек, ще каже: „Ще обичате ли да ме представите?”
Тази е една интересна черта в характера им. Седи един чужденец, който пушил с цигарата си, но се запалила дрехата, дими, ако е българин, ще го смушка, ще каже: „Палтото, господине!” Англичанинът поглежда, дими, но той си мълчи. На другата страна има един познат, пита: „Познавате ли този господин?” „Познавам го.” „Имайте добрината да ме запознаете с него.” И след това му казва: „Извинете, господине, палтото ви гори”. Практичен е този англичанин, той си мисли, казва: „И без мен той ще разбере, като му припари”. Това е характерна черта, придобита от поколения.
Това сега не е само у англичаните, но казвам: в англичанина има известна идея. Като бяха в България, идва при мен един англичанин от чин, той си попийнал малко, идва при мен, но не казва, че се е напил, българин, ако е, ще каже, че се е напил, англичанинът се изправи и ми каза: „Законът на природата е закон на Англия!” Значи англичаните се управляват от един закон на природата. Той е закон на англичаните. Казвам: това е хубаво, отлично! Това е хубава максима. Ако в нас законът на природата стане закон и за нас, ако за всеки един човек законите на природата станат закони на неговото развитие, на неговите постъпки, мисли и чувства, този човек ще има една държава уредена, ще има един живот, с който може да разполага разумно, тогава той като англичанина ще ходи навсякъде свободно, и може би ще има хиляди пъти по-голяма свобода.
Англичанинът, запример, употребява личното местоимение „аз”. Това показва колко силно е развито личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек”. На български казвате: „Човек съм”. Англичанинът казва: „Аз ви казвам”, българинът казва: „Ще се бия”. Навсякъде българинът казва: „Ще се бия”.
Благата, които ни дава Природата, ние мислим, че не са разпределени както трябва. Понеже всички имаме различни възгледи за живота. Най-първо ще те попитат: „Ти в какво вярваш?” Или ще те попитат: „Ти българин ли си?” Ако си англичанин, може да пътуваш по целия свят, но ако си българин, не може. Ако си англичанин, имаш едни права, ако си американец, имаш други права. Ако си българин, ще се свиваш в черупката си. Англичанинът има преимущество в този свят. Хубаво е човек да бъде англичанин, но казвам: още по-хубаво е човек да бъде син Божи, понеже ще има привилегия да пътува по всички светове.
Сега хората се делят: един е българин, друг е англичанин, друг е французин, американец. Англичанинът кой е? По-културен е. Действително, някои народи са по- културни, но в този смисъл, в който би трябвало действително да се разбира, културните народи тепърва трябва да дойдат в света. Един език да има. На един език да говорят, с който да се разбират. Такъв език вече съществува в природата. Той е езикът на Любовта.
Не кой в какво вярва, не кой към кой народ принадлежи! Хубаво е, че си българин, че си англичанин, че си французин. Да си англичанин - навсякъде е отворено, широка империя. Българинът, горкият, където и да иде, все ще се свие. Единствените хубави условия, при които човек ще станеш: ти трябва да служиш, да бъдеш слуга. Аз съм ви казвал, аз определям сега тъй.
Англичанинът е смел във всяко отношение. Когато каже нещо, той веднага го направя. Каже и направи. Той не се колебае в своите решения. Като реши нещо, той веднага го направя, ако ще това решение да се отнася и до смъртта. Той не се страхува и от смъртта.
Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина.
Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия. Което издържи на изпита, изнася се навън. Което не издържи, оставя се за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност.
С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, с лявата даваме. Ето анормалността. (...) Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, но не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го, и каквото има да взема, взема го.
Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи в това, че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
Германците са твърде активен народ и са поставени при много неблагоприятни условия, но ако се намират при хубави условия, Божественото у тях няма да се развие.
Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, запример, е честен, французинът е учтив, германецът е техник, работлив, българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта.
