ДОБРО
Доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е Доброто!
“В образ Божи”, стр. 145; 61
Направеното Добро не се забравя. В каквато и степен едно Добро да е направено, то не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно Добро направено при едно пробудено съзнание, то става незабравимо. Този закон е Божествен. БОГ никога не забравя едно Добро, което вие направите, колкото и да е малко Доброто.
“Страдания и придобивки”, стр. 99; 154
Краката са законът на Доброто – човек, който има крака, е построен по закона на Доброто.
“Правата мисъл”, стр. 140; 174
Целият физически свят е изграден върху Доброто. Ти, за да бъдеш добър, трябва да разбираш всичките закони на Доброто на физическия свят.
“Правилни процеси”, стр. 171; 164
Доброто всякога се явява след Любовта.
“Човекът на Новото”, стр. 143; 98
Всеки ден прави по едно малко, микроскопическо Добро – нищо повече... Тогава ще имаме Божието благословение.
“Кротките, миротворците”, стр. 110, 111; 162
Колкото повече хора Доброто е засегнало, толкова е по-голямо Доброто.
“Узрял плод”, стр. 89; 207
Как трябва да се постъпва, как трябва да се прави Добро. Някой казва: “Трябва да правим Добро”. Ето какво е истинското Добро в света. Ако правя Добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой няма да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да се вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи, седи съвременното зло в света.
“Не пресушавай живота!”, стр. 260; 119
Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на Доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото според мен млад човек е онзи, който може да прави Добро; който не може да прави Добро, той е стар.
“Закони на Доброто”, стр. 22; 83
Искате ли да бъдете добри хора, научете се първо да правите Добро на себе си. Правите ли Добро на себе си, вие сте на прав път. Ако правите Добро на другите хора, вие сте на крив път... Докато е на Земята, човек не може да познае, дали Доброто, което прави на другите, е Добро и за него. Това се познава само в причинния свят. Приложете същия закон и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другите, е вкусно първо на вас, то ще бъде вкусно и на другите.
“Причинният свят”, стр. 273-274; 126
Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате, и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода.
“Четирите положения”, стр. 260; 90
Щом влезеш да живееш по закона на Доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш; него обличаш, както себе си обличаш. Той е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото Добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе, то е Доброто, малкото Добро.
“Най-малкото Добро”, стр. 243; 180
Доброто е целокупност. И ако вие разбирате закона на Доброто, във вас ще се явят ред чувства и способности, които трябва да развиете.
“Законът на помагането”, стр. 35; 130
Ние често искаме да бъдем добри, за да ни видят хората. И това е хубаво, не е лошо, но трябва да бъдем добри за самите нас, понеже тази добрина аз трябва да я чувствам най-първо, а не хората. Доброто трябва да бъде най-първо заради мен.
“Проводници”, стр. 303; 129
В сиромашията човек трябва да научи закона на Доброто.
“Ще го поставя над всичкия си имот”, стр. 211; 153
Като делите според закона на Доброто, не делете остатъка. Остатъкът при Доброто не може да се дели. Делението е само в неразбрания живот. В разбрания живот обаче, в добрия живот, никакво деление няма.
“Той Ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 629; 140
Знае се от музиката, че колкото по-високи са тоновете, толкова по-голям брой трептения имат. Същият закон се отнася и до Доброто. И в Доброто има степени: възходящи и низходящи.
“Малките величини”, стр. 197; 192
Доброто има една положителна, естествена страна, като електричеството, която действа в света. Който не познава тази сила, тя може да го убие. Едното електричество е отрицателна енергия, която дава светлина. Същият закон действа и в другия полюс, в положителния полюс, който дава топлина.
“Бъдете като децата”, стр. 597; 125
Разумният човек и с малкото Добро може да постигне толкова, колкото и с голямото. От човека зависи как да използва силите на Доброто. Като не познава този закон, човек се блъска в преходните неща, които приема за Божествени.
“Причини за несполуки”, стр. 317; 93
Законите, чрез които разумността се проявява, са едни, а тия, чрез които добротата се проявява, са други. Ето защо богатият не може да стане добър и сиромахът не може да стане разумен.
“Доброта и разумност”, стр. 383; 65
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на Доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
“Тънкият конец”, стр. 87; 126
Мъчнотиите са живи, разумни същества, с които можете да се разговаряте. Като знаят това, проповедниците говорят, проповядват на грешниците, с цел да им въздействат. Те слушат да им се говори за Доброто, докато един ден решат да изменят живота си. И държавниците прилагат същия закон към своите неприятели да ги превърнат в приятели. Христос казва: “Направете си приятели от неправдата”.
“Научни изследвания”, стр. 87; 63
Човек успява повече, когато го осмиват, а не когато го хвалят. Вие трябва да разбирате този закон, да тълкувате нещата и в лошите работи да виждате Доброто. Доброто е скрито дълбоко някъде.
“Възкресение”, стр. 170; 65
Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрият човек в себе си, той никога няма да те съблазни.
“За тяхното неверство”, стр. 139; 48
Ако добрият човек действа само върху тялото на болния, той е 1/3 добър. Ако действа върху тялото и сърдцето на човека, той е 2/3 добър. И най-после, ако действа върху тялото, върху сърдцето и върху ума на човека, той е 3/3 добър. Това е закон.
“Педагогическа лекция”, стр. 111-112; 21
Добро може да стане само това, което е родено Добро – нищо повече.
“Лотовата жена”, стр. 325; 140
Аз желая тази година да се създаде между вас правилна, разумна хармония, но доброволно, а не насила. Това не значи, че трябва да търпите всекиго, но като разбирате този закон, поне да не се критикувате. Не е въпросът да бъдете слепи за злото, но да знаете, че то е потребно в света.
“Допирни точки в Природата”, стр. 13; 20
Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: “Аз ще повикам Любовта!” Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ¢: “Моля ти се, скръб, повикай сестра си!” И тя ще призове сестра си – Любовта. А като дойде Любовта във вас, ви казва: “Аз имам една сестра – скръбта. Тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават”. Злото е закон.
“Празникът на труда”, стр. 137; 19
Злото в света трябва да се изучава. Злото е едно течение без закон.
“И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!”, стр. 92; 140
Злото е един свят на закон. Закон има за всяко нещо там. Ако речеш да кажеш една дума, закон има. Ако престъпиш закона, затвор има. В злото и да мигаш с очите си, закон има. Колко пъти трябва да мигаш? Ако мигаш повече или ако мигаш по-малко, в затвора си. В злото точно е определено колко да говориш. Ако говориш повече или ако говориш по-малко, затвор има. Няма излишни думи, както вие говорите. И колко да слушаш, и то е определено. Ако сте слушали повече, в затвора ще идете, ако сте слушали 5, 10, 15 минути, точно навреме ще идете да слушате и точно навреме ще излезете. Ако идете по-рано или ако закъснеете, в затвора. Ако не дойдете навреме, в затвора. Не си свободен. Може да кажеш: “Аз имам такива възгледи”. Абсолютен закон е. Ти не си свободен.
“Обичайте и радвайте се”, стр. 3-4; 161
Човек трябва да знае къде се крият корените на злото и да го избягва. Една от причините на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: “Разделяй и владей!”
“Новото в живота”, стр. 117; 84
Има един закон на втръсването. Както един пияница може да дойде до втръсване и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне.
“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 222-223; 146
Злото съществува там, дето няма закон – в беззаконието.
“Трите врати”, стр. 239; 127
Отдалечавайте разумния свят от злото. В духовния свят нямаш възможност да направиш зло – злото можеш да направиш само на Земята.
“Две лепти”, стр. 170; 204
Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. БОГ, Който разбира закона, само Той е в сила да се бори, да се справя със злото.
“Пак се яви!”, стр. 523; 125
Една нечиста мисъл имаш – разведи се с нея! Едно нечисто желание имаш – развод! Една нечиста постъпка имаш – развод! Същността е там. Ако искаш сам да останеш, можеш, но ако си един светия. При греха не съветвам обикновеният човек да остане; не съветвам и талантливият човек да остане; не съветвам и гениалният човек да остане. Нищо повече. Казвам: На планината! Горе върви! Щом дойде до светията, казвам: той може да остане вече там. Закон има. Той може да се справи със злото.
“Горе на планината”, стр. 130; 157
Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето ¢. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: “Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на Земята, нито на Небето. Покажи ни един изходен път”. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христос знаеше този закон, и когато учениците Му искаха да употребят насилие, Той ги въздържаше. Той им казваше: “Оставете злото вън от вас. Влезе ли във вас, ще изгубите силата си”.
“Основна мисъл”, стр. 35; 94
Христос иде и ще ни каже: “Преди 2000 години Аз дойдох да предотвратя това ваше нещастие и ви казах: Не се противете злому!” Вие давате простор на вашето зло. Ако бихте приложили този закон, днешната война нямаше да се допусне.
“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 41; 202
Оставете духовете да се борят сами, а вие само ги наблюдавайте – нищо повече.
“Теория и практика”, стр. 127; 36
Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши. Това е закон, който ще имате като правило в живота си.
“Движение на енергиите. Закон за поляризиране”, стр. 18; 26
Дето е злото, там е и Доброто. И обратно: Дето е Доброто, там е и злото. Ако не се пробуди злото в човека, и Доброто няма да се пробуди. Ако не се пробуди Доброто, и злото няма да се пробуди. Тези са признаците, по които се познава, че човек се стреми към съвършенство.
“Стремеж към съвършенство”, стр. 35; 54
Когато се срещнат положителните сили на Доброто и на злото, те се отблъскват взаимно, при което силите на Доброто слизат отгоре надолу и разрушават твърдата материя, в която действа злото. Силите на злото пък действат отдолу нагоре и раздвижват въздуха, без да причиняват големи повреди.
“Действия на силите”, стр. 82; 91
Докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува.
“Неоцененото богатство”, стр. 240; 167
У вас има едно естество, което не го събуждайте, защото когато го събудите, другото естество, лошо става. А това не е необходимо. Има нещо в човека, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно.
“Веселие и радост”, стр. 228; 129
Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва... Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе. По същия закон и двете ще влязат – и Доброто, и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при Доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него.
“Добрите и лошите мисли”, стр. 12; 27
В човека има две естества. Едното естество е Добро. Някой път аз ще ви говоря върху доброто естество на човека. Има и едно лошо естество у човека. Какво е лошото естество? Те са сплетени, свързани са те. Един закон има, и нищо не може да те освободи от него: докато си на Земята и живееш, и едното те кредитира, и другото те кредитира. Всеки ще плаща. Доброто иска своите лихви, и злото иска своите лихви. Велик закон е това. Ти не може да се освободиш от него.
“След това”, стр. 180-181; 96
Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата Земя би престанала да съществува, не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на Земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на Земята, е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на Земята. В това отношение злото на Земята е една необходимост, без която нейният живот не би се проявил; без злото в света Доброто ще остане непроявено.
“Аумен”, стр. 62; 42
Всичките линии от чисто геометрическо положение, които се намират на запад, са все вражески линии, защото врагът ти никога няма да върви пред тебе, той всякога е отзад. И човекът го убиват по-лесно отзад, отколкото отпред. Пък в Доброто, законът е обратен. Всички линии в геометрията, това са сили в Природата, които играят важна роля. Едни от тия сили в Природата, при сегашното ваше развитие са в разрез с вас и затова вие трябва да разбирате този закон. Следователно вие може да превърнете един враг на ваш приятел. Как? Като намерите равнодействащата линия.
“Мъртвите и живите линии”, стр. 8; 27
Злото всякога е съединителна нишка между две точки на Доброто. Всяко зло съединява две противоположни точки на Доброто в себе си. Значи всяко зло е ограничено от две граници на Доброто. Тогава казвам: тази сила, която действа между двете точки на Доброто, е зло само между точките, а вън от точките не е зло.
“Мъртвите и живите линии”, стр. 11; 27
Когато две злини, които идат от две противоположни посоки се нахвърлят върху човека, той трябва да постави Доброто между тях, като клин. В дадения случай Доброто ще избави ума на човека от напрежението на двете злини.
“Възприемане и предаване”, стр. 253; 71
За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете и вие същото: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб.
“Изпълнение и отлагане”, стр. 243; 82
Суеверието произтича от факта, че когато се натъкнеш на някаква Божествена идея, вие не я прилагате навреме, вследствие на което, вместо Добро, излиза зло. Следователно всякога, когато правим Добро не навреме, ражда се зло; когато правим зло навреме, ражда се Добро. Когато правим зло не навреме, винаги остава зло. Има друг закон в света, според който две злини винаги раждат едно Добро.
“Момчето ми”, стр. 141; 76
Който е доволен от малкото Добро, ще получи и голямото Добро; който е недоволен от малкото Добро, голямото Добро никога не ще да му се даде. И обратно: бъди доволен от малкото зло, за да не дойде голямото зло.
“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 326; 89
Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло. Този закон, по отношение закона за добродетелите, действа в обратен смисъл. Ако малката добродетел не искаш, голямата не идва.
“Колко пъти да прощаваме?”, стр. 366; 25
Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас.
“Окултна музика”, стр. 21; 22
Доброто има сила да чисти. Вложете Доброто в света, и злото, само по себе си, ще си отиде.
“Линиите на Природата”, стр. 120; 81
Когато човек намисли да направи някакво Добро, той не е свободен; щом направи Доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
“Слабото и силното”, стр. 3; 107
След всяко обезсърчаване, след всяка несполука иде някое Добро.
“Мъртвата точка”, стр. 98; 69
Когато правиш Добро – крий го, а когато правиш зло – открий го, нека знаят всички!
“На отворено и на затворено”, стр. 49; 38
Да плащате за погрешките на хората, подразбира да имате готовност да помагате. Когато говорите за болните, трябва да ги лекувате. Следователно, ако не сте готови да помогнете на болния, по-добре не говорете за болестта му. Щом говорите за болестта му, вие трябва да вземете участие, да го излекувате. Същият закон се отнася и за злото, и за Доброто в света. Ако си добър човек и говориш за злото, гледай да премахнеш това зло; ако си добър човек и говориш за Доброто, гледай да усилиш това Добро.
“Другата събота”, стр. 39-40; 77
Може да се обича само добрия и разумния човек, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрез злото в себе си той препятства на своето развитие.
“За съдба дойдох”, стр. 19; 67
Доброто те познава по един начин – отвътре, а злото по друг начин – отвън. Ако искаш да бъдеш силен, трябва да разбираш законите на злото. Силен можеш да бъдеш само по отношение на злото. Обаче не можеш да бъдеш силен и към Доброто.
“Добрата Воля Божия”, стр. 349; 89
Злото на зло не може да прави зло. И Доброто на Доброто не може да направи Добро.
“Три категории храни. Първото обещание”, стр. 395; 135
Злото е отляво, Доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон.
“Самопознание и самовъзпитание”, стр. 68; 135
В Доброто човек е свободен да прави Добро, а не е свободен да прави зло. В злото е обратно: човек е свободен да прави зло, а не е свободен да прави Добро. Значи законът на Доброто се отличава от закона на злото по резултатите. И едното ограничение, и другото са на мястото си.
“Свобода и ограничение”, стр. 35; 110
Когато не може да направите едно Добро навреме, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
“Вътрешни състояния и външни условия”, стр. 680; 122
С музиката вие можете да съборите един модерен мост. Как? Като намерите основния тон на моста и започнете да свирите, този мост ще се събори. Същият закон се отнася и до погрешките. Ако намерите основния тон на вашите погрешки и им засвирите, те ще се съборят и ще дадат условия да се яви Доброто. Законът е обратен: щом намерите основният тон на Доброто, то започва да расте, а щом намерите основния тон на злото, то започва да се събаря и руши.
“Който сее и който жъне”, стр. 156; 125
Ти трябва да се научиш най-първо да не правиш злото по отрицателния път. Само тогава можеш да правиш Доброто, защото законът е: В изкуството не можеш да туриш сенките преди контурите.
“Истинската добродетел”, стр. 98; 119
Ние говорим за света и живота отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Вината аз я взимам в двояк смисъл. Казвате: “Той е виновник”. Защото има хора виновни както за Доброто, тъй и за злото в света. Но единственият виновник в света е Доброто, нищо повече. Дето има Добро, там злото се настанява. Питате: “Кой е виновен?” От философско гледище аз ви казвам: нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за Доброто? Злото е виновно. Злото, то влече Доброто след себе си.
“Ето отрока”, стр. 134-135; 108
Доброто в света се познава по това, че има начало, има и край. А злото няма начало, няма и край. Знаете ли какво означава това? Това показва, че всички неща, които нямат край, нямат никакви условия за развитие. Лошият човек се смалява, смалява и като се смали съвсем, от него нищо не остана. Щом нищо не остане от лошия, той трябва отново да се повърне и да стане добър. Следователно, когато от лошия нищо не остане, в бъдеще той ще стане добър човек. Ако пък добрият човек престане да се подчинява на законите на Доброто, той лош ще стане.
“И не можаха на това да Му отговорят”, стр. 89; 146
Разчитайте на малкото Добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото Добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати.
“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 271; 103
Чрез Доброто БОГ се проявява в нас. Понеже ние сме в закона, да познаем закона на Доброто и злото, най-елементарното познание на Бога... Като познаеш отношението на Доброто и отношението на злото, веднага ти ще измениш закона, не ти ще измениш закона, но ти ще се дигнеш над тия условия, и тогава злото няма да ти противодейства, както сега ти въздейства.
“Добро и зло”, стр. 82; 154
Малкото зло винаги има Любов към голямото Добро; малкото Добро винаги има Любов към голямото зло. Човек, който обича малкото Добро, винаги ще направи най-голямото зло. А човек, който обича малкото зло, винаги ще направи най-голямото Добро.
“Здравото учение”, стр. 365; 140
Какво представя женитбата? Женитбата е закон на съчетание. Това съчетание трябва да става непреривно.
“Светилник на ръцете и на нозете”, стр. 199; 145
Животът ще приложите в Доброто, а смъртта ще приложите в злото... Следователно всеки, който умира, свързва се със злото; всеки, който се ражда, се свързва с Доброто в света. Ако той не разбира този закон, той се самоосъжда.
“Причина, среда, факти”, стр. 444; 150
Законът за Доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които искат да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят Добро... Енергията в злото и в Доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място.
“Младост и старост”, стр. 148; 154
Когато казваме, че Доброто може да се справя с енергиите на злото, ние имаме предвид закона за присаждането. Земеделците знаят този закон и го прилагат на практика. Когато искат да опитомят, т.е. да облагородят някое овощно дръвче, запример, ябълка, те го присаждат с доброкачествена ябълка.
“Умен, добър и силен”, стр. 205; 159
Ти правиш Добро и съжаляваш, а пък другият, който прави зло, и той съжалява. Това са две становища, които се зародиха в света в началото, два принципа: Едни са със закона на насилието, а други – със закона на Доброто.
“Към свобода!”, стр. 127; 163
Който иска да бъде господар, трябва да прави Добро. Ако не спазва тези закони, той става слуга. Слугата прави зло, а се отказва да прави Добро.
“Смяна на състоянията”, стр. 38; 82
Две царства съществуват в света: царството на злото и царството на Доброто. В царството на злото слабият трябва да слугува на силния. Това е закон, който никой не може да отмени. В царството на Доброто силният трябва да слугува на слабия. Това е закон, който също не може да се отмени.
“Двете царства”, стр. 254; 167
Ти не можеш да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно Добро.
“Истинно, честно и справедливо”, стр. 189; 185
Ние имаме на Земята много добри условия. Ако сте на Луната, вие не можете да издържите на ниската температура. Сто и петдесет градуса студ има, колко ще го издържите? На Земята имаме до шейсет-седемдесет градуса, има и толкоз съответна топлина. На Месечината злото действа много по-силно, отколкото на Земята. На Месечината външният свят е под закона на злото. На Земята Доброто е във външния свят, злото е вътре. В Месечината Доброто е вътре, а злото отвън. На Земята е точно обратният процес – Доброто е отвън, злото е отвътре. Трябва да чакаме, докато се измени. Трябва да чакаме, докато се измени, да дойде порядъкът на Месечината, Доброто да влезе отвътре, злото да излезе отвън.
“Слаби и силни”, стр. 154-155; 177
Всеки, който се отказва от закона на Доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото.
“БОГ е виделина”, стр. 274; 184
Законът е същ и за Доброто, и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно.
“Три основни тона”, стр. 331; 172
Казвам: злото в света произтича от Доброто. Добрите хора могат да станат лоши. Лошите лоши не могат да станат, лошите добри могат да станат, в реда на нещата е. В Природата съществуват два различни закона. Доброто зло може да стане – не да стане зло, но да се употреби Доброто за зло.
“Хармония и дисхармония”, стр. 26; 184
Та в хубавите работи Добро е туй, което дава изобилие, зло е туй, което дава немотия.
“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 380; 178
Божественият закон е: Всяко Добро, сторено в името на Любовта, не се забравя никога. Доброто – Добро ражда; и злото – зло ражда. Този е законът за Доброто към ближния.
“Двата велики закона”, стр. 10; 206
Ако правите Добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили.
“Сито и дармон”, стр. 395; 189
Ако правиш Добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш Добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: Ако не правиш зло – печелиш; ако правиш зло – губиш... Разумният печели и от Доброто, и от злото.
“Възприемане и предаване”, стр. 266; 190
Доброто е закон на едното, на единното, на единството, а злото – закон на множеството.
“Малкото Добро”, стр. 285; 192
“Побеждавай злото чрез Доброто”. Този е правилният начин за побеждаване на злото.
“Побеждавайте злото”, стр. 155; 79
Доброто в света е закон на светлината, а злото – закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава Доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава Доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота Доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им.
“Светли и тъмни действия”, стр. 107; 85
Попадне ли в ръката ви елемент на злото, научете закона на превръщането. Превърнете злото в Добро.
"Единствената сила”, стр. 173-174; 189
Вие ще правите Добро и ще изправите вашите погрешки, а няма да правите само наполовина Добро. Защото половин Добро е наполовин зло, а цялото Добро в света е закон за намиране Божията Любов.
“Забравените неща”, стр. 20; 36
Ще знаете следното: за направена простъпка, за направена грешка никога не съжалявайте, но изправяйте се. За направено Добро, не съжалявайте, но радвайте се. Това ще поставите като основен закон в живота си.
“Отношение между проявите в Природата”, стр. 42; 26
Не изнасяй навън нито добродетелите на хората, нито техните грешки.
“И БОГА за свой Отец казваше”, стр. 227; 29
Използувайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение... Казвам: ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.
“Усилване на вярата”, стр. 110; 44
Hа сто погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам. Давам ли доклад за погрешките на хората, аз изнасям само тези, които съм отбелязал в книгата. Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: Hа 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропущам. Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси.
“Кръг и елипса”, стр. 148; 43
Погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е, по същия закон, една добродетел да ви издигне на Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условия, и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка... Последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека; както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон.
“Фарисей и митар”, стр. 221; 1
Аз трябва да се съдя. Ако съм направил една погрешка, аз трябва да я видя, а не ти да виждаш моята погрешка. Когато ти виждаш моите погрешки, ти си на кривия път, а щом аз виждам своите погрешки, аз съм на правия път.
“Отвори им умовете”, стр. 102; 25
Всички нещастия произлизат от закона за космичното концентриране на силите към един центьр, но в обратна посока на Божествения центьр. Тоя закон не е в съгласие със закона на Божията Любов.
“Да ги изпита”, стр. 207-208; 11
Ще бъдете много взискателни спрямо своите погрешки. Защото, ако не изправите погрешките си, те след време ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували.
“Противоречията като необходимост при всяко растене”, стр. 265; 26
Щом изпаднете няколко пъти под влиянието на страха и не изпълните обещанието, което сте дали на някого, вие ставате страхливи, губите вяра в себе си и по този начин си създавате лош навик. Тъй щото, чрез последователно поддаване на някоя отрицателна сила в себе си, човек добива лош навик – да обещава и да не изпълнява. Същият закон се отнася и до идеите.
“Добри навици”, стр. 4-5; 21
Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия.
“Добро и зло”, стр. 4; 27
Обидените хора, тези, които не обичат да прощават, те не са обидените, те са само длъжностни лица. В обидата всякога има една материална щета. Законът е такъв. И тази щета трябва да се изплати, да се възстанови. Защо? Равновесието се е нарушило, и ти, докато не възстановиш това равновесие, не можеш да се примириш.
“Които има уши”, стр. 110; 25
Аз не бих имал нищо против, ако ние можем да разменим така тия Божествени добродетели, но разменяване може да стане само в нашите грехове. Добродетелта никога не може да се размени, но грехът – всякога може. Този закон е най-ужасният закон в света.
“Колко пъти да прощаваме?”, стр. 366; 25
Онези натури, които наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон, че праведникът може да стане грешник.
“Стремежите на ума и сърдцето”, стр. 7; 27
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
“Плати ми, що ми си длъжен”, стр. 39; 29
Силата на пороците седи в тяхното размножаване, а в размножаването всякога има деление. При добродетелите пък, работи следният закон: Всяка добродетел расте, не се размножава, а в растенето всякога има единство, целокупност между частите. Същият закон работи и в Любовта.
“Най-важното”, стр. 27; 33
Kапките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, когато грешникът не може да направи големи грешки, Природата не му е позволила да прави такива.
“Значение на изслушването”, стр. 8; 36
Погрешките на другите хора, това е тор за духовния човек. Той може много добре да се огледа в тях и да се поправи. Следил съм това и намирам, че този закон е много верен. Щом съдиш някого за нещо, непременно туй ще ти дойде до главата.
“Светлият път на знанието”, стр. 41-42; 51
Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи да вървиш в пътя на прилежанието.
“Дейност и почивка”, стр. 56; 69
Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота. Та има един вътрешен закон в Природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тия грешки се натрупват на неговия гръб.
“Ще се превърне в радост”, стр. 184; 59
Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще окажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще окаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай.
“Ще се превърне на радост”, стр. 208-209; 59
И грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и Добро да направи, пак лош остава. Човек трябва да бъде добър. Защо? Защото Доброто е основа на целокупния живот. Разумните същества са свързани с Доброто. Който върши Добро и е добър, той е свързан с разумните същества, със съществата на Любовта.
“Здрави връзки”, стр. 38; 53
Човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно – това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш… Какво представя свалянето на тежести? Изправяне на погрешки.
“Линията на живота”, стр. 211; 83
И добрият може да стане лош, и лошият – добър. Ако не усилва добродетелите си, човек може да отслабне, да изгуби силата си като добродетелен човек.
“Две лепти”, стр. 92; 79
Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели.
“Вземи детето”, стр. 9; 96
Няма човек в света, който да не се гневи, да не скърби и да не се радва. Всички се радват, скърбят и се гневят. Има състояния общи за всички – разликата е в степента. И греховете са общи за всички същества. Няма същество на Земята, което да не греши, само че едни грешат повече, а други – по-малко. И най-малкият грях е толкова силен, колкото и големият. Няма защо да се доказва това. Обаче за разбирането на този закон е нужен умът на философа и мъдреца... Този закон се отнася, както за грешките, така и за добродетелите. Законът е един и същ и за големите, и за малките добродетели.
“Свобода и ограничение”, стр. 31-32; 110
Ако искате да научите какво нещо е търпението, ще го научите при дърветата... Всяко дърво, което се отказва от търпението, умира. Тъй щото наказанието на всяко дърво, което не търпи, и на всяко малко същество, което се отказва от вярата, е, че те изчезват. Такъв е законът.
“Приложете добродетел”, стр. 213; 96
И най-малката погрешка на човека може да причини голям взрив в него.
“Любовта на безсмъртието”, стр. 114; 102
Най-малката добродетел е да не отнемаш топлината на човека. Виждаш: един човек обича някого – не му отнемай топлината. Той е направил престъплението – обича. А ти, за да направиш най-малкото Добро – не му отнемай топлината. Така се компенсира най-малкото престъпление с най-малката добродетел.
“Организиране на вътрешния човек”, стр. 157, 158; 117
Всичкият прах в света се образува все от грешните хора. Път, в който има много малко прах, праведни хора са минали; път, в който има много кал, много грешни и неразумни хора са минали. Законът е същият. И страданията в този път, в който се намираме, пак означават същото.
“Красивата страна на живота”, стр. 120; 119
Една малка погрешка в живота, след време, ако не я изправите, тя може да причини голяма вреда. А пък една малка добродетел, след време, по същия закон, тя може да бъде в голяма услуга на самия човек.
“Хвърли хляба”, стр. 329; 121
Всякога, когато две добродетели следват една подир друга, те произвеждат едно нещастие. Никога не допускай две добродетели да следват в тебе една подир друга. Това ви се вижда малко противоречиво, но аз обяснявам закона по следния начин. Угостил те е един твой приятел с много хубаво ядене. Тъкмо си се нахранил, дохожда друг твой приятел и те кани на втори също така хубав обяд. В този случай, откажи се от втория обяд, отложи го за друг ден. Не се пресищай с ненужни желания.
“На утрешния ден”, стр. 613; 125
В Природата няма нищо излишно. Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко туй върви по един закон.
“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 312; 128
Трябва да мислиш. Направиш една погрешка и не се спирай върху погрешката, че си направил погрешка. Намери законите защо излезе погрешката.
“Първата светлина”, стр. 316; 138
Всички страдате от общите погрешки на миналото, всички се радвате на общите добродетели на миналото.
“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 273; 130
Понякога хората страдат от това, че не турили една запетая или точка на мястото ¢, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрешката, но последствията ¢ са големи. Същият закон се отнася и към идейния свят. Там не се позволява никаква погрешка.
“Права мисъл, чувство и говор”, стр. 230; 133
Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя.
“Упование на Божественото”, стр. 205; 142
Онези, които имат по-добро разбиране, по-малко грешат. Който има по-малко Любов, повече греши; който има повече Любов, той по-малко греши. Същото се отнася и до Мъдростта, и до Истината.
“Неизменни величини”, стр. 175; 147
Един човек, който вижда погрешките на другите хора, той ще направи същите погрешки. Това е закон. Един човек, който вижда добродетелите на хората, той ще ги прояви. И който не вижда погрешките на хората, той не може да ги направи. И който не вижда добродетелите на хората, не може да ги прояви.
“Езикът на седемте тона”, стр. 226; 156
Едно престъпление става, когато БОГ не е в нас.
“Усет, влечение, чувство, стремеж”, стр. 72; 143
Богатият човек в началото беше много добър и после стана лош. И затова Доброто не му се вмени. В началото беше добър и после стана лош. И там се казва в Писанието, че ако праведният напусне Правдата си и направи в края едно престъпление, Доброто няма да му се вмени; и ако грешникът, който през целия си живот е живял лош живот, накрая направи Добро, греховете няма да му се вменят.
“Страдание и радост”, стр. 206; 157
Когато можеш да направиш нещо, а не го правиш, това е грях. Ако направиш нещо някъде, без да знаеш, не те държат отговорен, но ако правиш нещо от инат и знаеш, държат те отговорен.
“Основи на здравето”, стр. 285; 144
“Ако грешникът се върне от своя грешен живот и направи само едно Добро, греховете му няма да се поменат”. Такъв е Божественият закон... Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот и реши да си поживее, добрините му няма да се поменат.
“Познаване на Великото”, стр. 255; 162
Ако праведният се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на Доброто, греховете му няма да се поменат.
“Словото стана плът”, стр. 47; 169
Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувстваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща.
“Усилвайте връзката”, стр. 151; 171
Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания.
“Единственото богатство”, стр. 13; 163
Старостта на Земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си; от всяко едно престъпление остарява човек. На Земята е такъв законът.
“Подмладяване”, стр. 340; 163
Една погрешка ще се отрази върху целия живот. Всяка доброта, която допуснеш в началото, тя ще влезе в състава на целия ти живот. Сега тия неща – като Божествени правила. Туй Любовта го изисква. Законът съвсем други работи изисква. Законът изисква мъчни неща.
“Пътят на живота”, стр. 265; 182
Всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взима, Господ ги туря на негова сметка.
“Любов, вяра и надежда”, стр. 122; 177
Ако си беден и не можеш да платиш дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трябва да бъдеш внимателен, да не го караш да те търси в дома ти и да се връща назад празен. Законът е същ и при изправяне на погрешките. Като направиш една погрешка към някого, не чакай тоя човек да дойде при тебе, тогава да се извиниш, но ти го намери, иди в дома му и там се извини.
“Плодовете на Духа”, стр. 79; 190
Когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: “Заклах овца или говедо, съгреших, ето – хвърлих ги!” Платете ги на този, от когото сте ги взели и така грехът ще се изхвърли и няма да вони.
“Венецът на живота”, стр. 14; 203
Колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма.
“Узрял плод”, стр. 89; 207
Колко пъти тялото се оплаква от сърдцето, защото сърдцето греши, а тялото страда. Друг път умът греши, а сърдцето страда – такъв е законът. Следователно грехът започва от ума.
“Христа да придобия”, стр. 150-151; 201
Като посеете едно житено зърно, най-първо се изисква една хубава почва. На туй зърно трябва топлина, светлина и влага. Щом житеното зърно израсне и плод даде, показва, че имало достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влага. Тогава по същия закон, ако във вас, вашите добродетели растат, ако вашите способности се развиват, Любовта действа нормално. Значи три велики сили действат в човека: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
“Добрият път”, стр. 270; 160
Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 40; 206
Не съдете, за да бъдете близо до своя Баща. Не философствайте, за да бъдете при нозете на своя Учител! Това са закони за праведния, който иска чрез вярата да бъде жив.
“Праведният”, стр. 27; 49
