Забрави себе си, за да се намериш
"Ще възприемеш новото учение и ще забравиш себе си... Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш Истината.”/стр. 4/
Силата на Словото
"Отговори стотникът и рече му: Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но кажи само реч, и ще оздравее момчето ми."(Матея 8:8)...
...Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично. Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може да каже...
Само една дума искал стотникът от Христа...”/стр. 56,57/
Реалността на живота се определя от присъствието на Божия Дух
"Ако вие пребъдвате в мене и изпълнявате моите заповеди, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Значи животът сам по себе си не е нещо реално; той е израз на Божия Дух.”/стр. 68/
Центърът на всемирната динамика
"За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. - Защо е така? - Защото изтича от центъра на Любовта. Следователно светлината е еманация на Любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на Любовта. Мощна е Любовта. Ето защо, когато Мъдростта и Истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на Любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на Любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на Любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център.
Мнозина се запитват защо страдат, защо боледуват, защо са обременени. - Защото са вън от центъра на Любовта.”/стр. 114,115/
Първата космическа проява на Бога
"Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2000 години. Те се питат: Кой е Христос? - Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос. Той не е във формата, понеже тя се мени. През всичките векове Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни... Като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса като Любов."/стр. 120/
Праведен и мъдър
"Праведен е онзи, който може да издържи на 35 милиона градуса топлина. Мъдър е онзи, който може да издържи на пет милиарда единици светлина."/стр. 120/
Часът на Духа
"Питат ме как ще се оправи светът и кога ще се оправи. - Аз зная датата, когато светът ще се оправи...”/стр. 145/
Началото на Божието проявление хората наричат създаване на света
"Въпрос е дали светът е създаден. Той е съществувал всякога, Бог не го е създал. Обаче в съзнанието на човека се явява въпрос за създаването на света. Бог се проявява в света. Или, светът е отражение на Бога.”/стр. 159/
Още преди създаването на света
"Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл е не само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава като по радио на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, учени, философи я възприемат. - Защо всички я приемат? - Защото е Божествена, тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре.”/стр. 170/
Учителят
"Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? - Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе. По-добре стой далеч от мене, да не те отнесе моята вода. Ако си извор, който постоянно тече, кой ще те изчерпи?”/стр. 191/
Божествен микроскоп
"Щом си неразположен, Бог не е в тебе... Извън времето и пространството си направил една микроскопическа погрешка, която трябва да изправиш. Нужен ти е един Божествен микроскоп, за да я видиш. Срещам духовни хора, но нещо неспокойни. - Защо? - Имат един малък грях, който само ангелът може да види.”/стр. 215/
В безсмъртието
"Който те обича, той те държи в безсмъртието. И ако ти обичаш някого, също ще го държиш в безсмъртието. Когато двама души се обичат искрено, те стават безсмъртни.”/стр. 221/
Първият
"И тъй, ще любиш ! - Кого? - Ще любиш Бога, Който живее в тебе. Оттам трябва да се започне. Той ще ни каже кой е вторият, когото трябва да обичаме. Вторият ще ни доведе третия и т.н. Такъв е законът на непреривната Божия Любов, която се изявява в ред и порядък.”/стр.222/
Скръбта на ангелите
"И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат Любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете какво значи скръб, какво значи страдание. - Може ли ангел да скърби и плаче? - Може. Обаче скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро... В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. - Щом е така, нека ангелите слязат на земята между хората. Тук има милиони случаи за правене на добро.”/стр.228/
