Библия - Beinsa.bg

Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Исус Навиев, Съдии, Рут, 1 Царе, 2 Царе, 3 Царе, 4 Царе, 1 Летописи, 2 Летописи, Ездра , Неемия, Естир, Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст, Песен на песните, Исая, Еремия, Плач Еремиев, Езекил, Данаил, Осия, Иоил , Амос, Авдий, Йон, Михей, НаумАвакум, Софоний, Агей, Захария, Малахия ,

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей, Марко, Лука, Йоан, Деяния, Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 Солунци , 2 Солунци, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филимон, Евреи, Яков, 1 Петрово, 2 Петрово, 1 Йоаново, 2 Йоаново, 3 Йоаново, Юда, Откровение,

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25,

4 Царе 4
1. А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
2. И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
3. И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.
4. Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.
5. И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6. И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.
7. Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
8. И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
9. Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
10. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11. И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12. рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13. И рече на Гиезия: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14. Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
15. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16. И Елисей й рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17. Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
20. И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.
21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
25. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
26. Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
28. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29. Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30. А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
31. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.
32. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.
34. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
37. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.
38. Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.
39. Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.
40. После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.
41. А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
42. В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
43. И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.
44. Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА: