27. СТАРАТА БРАТСКА ГРАДИНА

Преди да отидем в Мърчаево всеки ден отивахме с Учителя до Симеоново. Това беше ноември и декември на 1943 г. Отивахме над горичката при село Симеоново и там прекарвахме деня. Веднъж ни каза, че тук един ден ще имаме салон. Когато се зазими и стана студено, ние взехме една стая под наем в края на селото, близо до гората, където понякога Учителят преспиваше.

Една вечер сестра Тодора сънувала, че Учителят е заминал за дълго време за някъде. И на връщане тя първа го посрещнала на шосето до гората с думите: „Учителю, колко се измъчихме без Вас!“ А Той я успокоил като й казал, че всичко ще се оправи. А това е било през лятото и Изгревът е бил пълен с наши хора и братя от други държави и всички играели Паневритмия. Тодора разказала този сън на Учителя и Той й казал, че това ще го бъде.

Преди да се приберем от село Симеоново към 12.1.1944 г. идва брат Владо от Мърчаево и кани Учителя да се евакуира в тяхното село. Същият ден при друг случай Той каза: „Сега ще отидем в градина, в която сме работили! Това е нашата стара и прастара градина, в която сме работили по времето на Христа“. Аз не разбрах какво искаше да каже. И действително, на 14.1.1944 г. Славчо Печеников откарва с колата си Учителя в село Мърчаево в дома на брат Темелко Стефанов. Но като отидохме в селото и пристигнахме в дома му, то дъщерята на брат Темелко Косена на няколко пъти е сънувала Учителя и Той я предупреждавал, че ще им дойде на гости. Той няколко пъти я посещавал в старата им къща и тя отивала да иска от майка си столче, за да може Учителят да седне на него. А майката се чудела на тези приумици на малката си дъщеря. Така че ние пристигнахме там и това се оказа, че това е било градината, в която сме работили с Учителя преди 2000 години. Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото?“ „Как кой. Та не се ли досещате? И не виждате ли? На времето той даде домът си на Христа само за една вечер за пасхата Господня, а сега брат Темелко даде дома си не за една вечер, а за много вечери чак до девет месеца“. Всички се огледахме и чак тогава схванах къде се намираше нашата предишна стара и прастара братска градина, в която Бялото Братство е работило. В тази градина бяхме отново и тук Учителят даде последните Слова отпечатани в трите томчета „Заветът на Любовта“.