Наскоро след това ни се даде нова задача. Всички изгревяни с по една малка стомничка да се изкачат по ред от една минута с надпреварване към Витоша; сборен пункт: Ел-Шедар - чешмичката. При тръгване от „Изгрев” специално лице ни записва кой кога е тръгнал - час и минута. Като пристигнем горе, друго лице пак същото: кога се връщаш от там -час и минута. Който пръв се отправи за там завари Учителя до огнището, подклажда чайниците. Можехме да си починем малко, дорде изпием чашка чай и се преоблечем. Тези два списъка имат назначение като се съпоставят резултатите за всекиго да се види кой е първенеца от братята и сестрите.
Какъв ентусиазъм, какъв прилив от радост и сила! Не вървиш по пътя, а летиш. Никой с никого не говори, гледа пред очите си Витоша да стигне - горе! Там го записват, налива водица от чешмичката и - тича назад. Пътят е стръмен: сипеи, скали, хендеци, храсталак. Но понеже „летиш”, нищо не ти се вижда трудно. Назад и напред хората приличат на мравуняк - едни се качват, други слизат - цяла върволица. Светлите рубашки на братята и пъстрите премени на сестрите се откройват през лъкатушния път като живи цветя. Пот! Каква ти пот?! Река по тебе тече: от косата, от веждите, а от ушите, цеди се като бисерни обици.
Не ходим, а хвърчим. Всяка клетка се радва, ликува, ръкопляска. Почивка? Не, горе, само горе. Там, колкото да се преоблечеш, пиеш чая, наливаш стомничката и с чашката и премяната във възелчето тичаш по пътя си. Едвам си видял небето - синьо, усмихнато. Тук-таме не липсват и счумерени облаци. Но теб не ти е сега до пейзажи - само целта! Ще ти се да надвариш някого, ще ти се пръв да бъдеш.
Пристигане. Учителят сякаш ни брои. Записват името ти - часа и минутата и - дим да те няма! Сякаш някакъв вятър те грабнал и те носи надоле. Едни пъпля по стръмното, други те застигат, отминават. Не си говорим нито думица. Една усмивка, едно вдигане на ръка и - толкоз. Летиш, летиш. Нова пот те облива - нов поток от челото и нови дълги бисери по ушите. А сърцето пее ли, пее; сега му е паднало да тупа колкото си иска; сега то е птичка - волна и чевръста.
Село Симеоново - къщичките ти се мярват като на сън. Ето ни па широките тръби на Рилския водопровод. Доле, доле! Линията -прекосяваме я с пълната стомничка. След 2 минути си при палатката си, след като си записан и отново отброен. Къпане, преобличане, чай. Чудесна почивка и сън върху походното легло.
Грънчарят на женския пазар се чуди и се мае, че никога до сега не е продал за един ден над 200 парчета стомнички.
Надпреварването продължи и на месечина. Заваля дъжд.
От резултатите се видя следното. Първенец от братята е Панталей -панагюреца - красивият и строен Панталей. От сестрите? Да кажа ли? Не е ли нескромно да спомена това име? Не ще ли се усъмнят? Но списъците са налице, изчисленията проверени от математика Георги Радев.
С тази задача пречистихме кръвта си от всякакви утайки за още дълги години.
