1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
1 СЕПТЕМВРИ 1928 г., София
ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:
София, 1 септември 1928 г.
Хелмира, душе моя !
“Благостта Ти ме възвеличи, о, Боже мой!”
Псалмите.
„Божията Любов носи пълния живот.”
Не е ли скръбно и моето сърце, че тъй отдалечена е от мен душата ми? Не тъжа ли и аз, че нашите братя и сестри бяха отвеяни от вихрушката на реакционните елементи, когато идваха на събор? Нека тъжим ще кажа пак, за да растем и постигнем в близки дни истинната радост! Вярно отбелязвате Вий, че е красив живота, че е мило около Учителя. Живеем дни, за които много ангели от небесата ожидат да дойдат и вкусят от тази благост. Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един живот. Хубаво е поне, че виждате красотата наоколо и може би тази красота ще Ви докосне с вдъхновението си.
Кое напред да засегна от последното Ви писмо? Хайде ще говоря за стаичката Ви, която не само, че не наричам с имената, които предполагате, а напротив, тя е и за мен Вашата „светая светих”. Ако тя бъде опразнена вече от Вас, ще се разтури редът, който внасяхте в нея, но въпреки това нейният вид ще е запечатан не само във Вашата памет, а и в моята. (Бивала съм у Вас Ваша драга гостенка!)
Ако има тема, която да ми е приятна, това е да Ви говоря за нашият бъдащ съвместен живот. Да, красиво е, някога да сложите главица на Асавитина гръд и тя да Ви милва! Красиво е Бог да ни съедини, а това ще стане само кога Вий от всичката си душа го пожелаете и го изкажете на Учителя ни. За сега, ще Ви припомня един пример от Учителя ни - за поболялата се царска дъщеря и изпратения от Бога ангел. Излекувал я той, но ето и тя се влюбва в него. Ангелът трябва да си замине при Бога, а и княгинята не бива да остави баща си. „Разрешете сега Вий въпроса, добави Учителя, тя ли да замине и престъпи Божия закон, или ангелът да остане и да престъпи Божия закон. Ако той престъпи закона, ще бъде изключен от Небето и тя също.”
Асавита е до толкова ангел, до колкото и Вий сте царска дъщеря, но това са отношенията на нашите души, в светлината на Учителя.
Да премина на същественото разрешение - въпроса за квартирата Ви. Щом силните са взели своето решение, ще се подчиним! Може би сам Бог иска да Ви изведе от там! Вий, обаче при излизане от там благодарете им сърдечно и искрено, че толкова дълго време Ви бяха в услуга; може би и Вий, и те Вам ще сте нужни едни на други. (Въздръжте се само да им пошепнете на ухото: „Ще се срути Вашата голяма къща, кога земята подеме своя моден танец!” Въздръжте се и оставете ефекта за времето си! А колко „сурово” ще погине тогава покрай „сухото”. Но това хората сами извикват и Бог ще им го допусне!)
Така - загрижих се наедно с Вас с тази незавидна Ваша съдба. Поговорих своевременно с Учителя и мога да Ви кажа: „Ще се нареди!” Предложих на Учителя най-красивият проект по този случай, а Той откри някъде „най-удобния”! В близките дни ще Ви се съобщи какво да сторите. Представете си как свенливо казах на Учителя: „Да дойде Хелмира при мен, ще й отделя особна стая!” Ако и Вий чувствувате това чисто влечение, пожелайте го пред Него. О, каква съм! Но не ще ли бъде тогава изключен от Небето белокрилият ангел на царската дъщеря! О, Боже! Красиво е при Теб в Твоето Царство, да дойдем с Хелмира в Твоите селения!
Ако имам да Ви кажа нещо неочаквано, ще си позволя да сторя това с Емил, устно, защото почти ми е невъзможно да имам машината на разположение. А вярвам, че и преди това Учителят сам ще Ви повика и каже какво да правите. Той знае, че срокът Ви е тази седмица.
Всичко друго ще се нарежда и то по своя ред. Обичайте Бога и Учителя ни. Ако не съм в неделя към Изгрева, настоящето ще Ви пратя в понеделник - на ранина.
Съдържа ли това ония решающи неща, които очаквахте? Пишете на Вашата вярна Асавита!
4 СЕПТЕМВРИ 1928 г.
ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:
4 септември 1928 г.
Асавита,
Получих писмото Ви, заедно с книгата от О. Уайлд „Рибарят и душата му”. Вярно е, че Любовта седи по-високо от всички земни и небесни блага.
Значи, моето „бъдещо” жилище се явява в много перспективи. Казвате, че сте ми била нявга гостенка! Не, паметта не ми сочи нито едно лице, от тия които са ме посещавали. Ако сънищата ми за Вас се наричат „посещение”?
Учителят днес ми посочи две места на Изгрев; но и двете стаи са полуизградени и там не може да се живее. О, зная, какво значи вкоченясали ръце и нозе с учебник в ръката. Да, красив е живота, но не и за мене! Красиво е около Учителя, но вдъхновението от школата, съвсем не ни освобождава от усещането за глад и студ. Третото място Той ми посочи при Вас. Но, Боже мой, как да го разбера това нещо? Не смея, а трябва да приема нейната покана. Боя се да я видя, а налага се. Единственият изход засега е при нея.
Значи ще има страшни землетресения, че даже и тази железобетонна къща ще се срути? Страшно ще бъде!
И така, в четвъртък сутринта, ние с Вас ще бъдем при Учителя. О, щом е Той при нас, по-малко ще треперя за тая среща. Тогава ще станат решителни неща...
Наближава великата и решающа минута да видя Асавита! От този миг почва съвършено нов живот. Да, решителни стъпки - по нова пътека, пак близко под Божието крило. Ида, Господи, със сърце пълно с доверие.
Благословен да бъде тоз, който иде от Името Господне! Осанна Вишних!
С привет: X.
5 СЕПТЕМВРИ 1928 г., сряда
Това са последните ми дни тука. Всички вещи са прибрани, свързани, като че ли ще пътувам през граница. Оглеждам голите стени, гдето висяха картини, в които се спираше мисълта ми. Сега е глухо, пусто, като че ли са изнесли мъртвец.
Утре - среща с Асавита. Дългият срок от 20 год. се съкращава. Ние ще се видим лично. Тя ме вика да живея при нея. Но коя е тя? Няма ли ужас да ме изпълни при видът й. Срещата е назначена при Учителя, там, в Неговата гостна. Треперя. Кого ще срещна там? Искам да запазя свободата си, та макар и да умра от студ още тази есен или зима.
Искам да я видя! Това ще реши моите смущения и страхове. Напущам тази стая, гдето цели 5 год. преживях в труд, безпокойствие, вдъхновение, мъка и - радост.
При нея. Но коя е тя? Треперя. Какво ще правя при нея? Почвам да се страхувам. Искам да се отдалечи този миг. Срамувам се, не желая... Защо? Тъй усещам - дълбоко в душата си усещам; това е последната ми дума.
