43. ДЕН НА РАЗДЯЛА И НА СКРЪБ!

Това е великият ден, ден на най-голямата скръб и печал за нас, хората от Братството, денят, в който Учителят напусна физическия свят. И всички братя и сестри знаят добре, че този ден е 27.XII.1944 г., когато Учителят ни напусна, разделяйки се с физическия живот на земята.

Защо стана това? - За всички това беше голяма изненада, защото на никого и през ум не е минавало някога, че Учителят ще ни напусне и то така просто, обикновено, както си заминават от този свят всички най- обикновени хора. Близо един месец преди това Учителят се подготвяше за този ден на раздяла и все пак този факт остана като нещо не напълно разбрано, необяснено, различно възприето, с различни причини и доводи. Макар и обикновен този факт остана скрит, строго поверителен, велик и Божествен. Нека всеки си го обяснява, според както ги вижда, преценява и разбира. В него има скрити много Божествени истини, които други, при други обстоятелства, след време ще се обяснят.

Само преди 3-4 дни от деня на заминаването Си, макар и болен, Той държеше своите беседи и приемаше братя и сестри. Аз лично, при особени обстоятелства, се срещнах с Него при един случай, при който Той в това време извърши истинско чудо и спаси от смърт брат Стефан Белев. А ето, че след това, в съвсем кратко време Той си замина безшумно, спокойно, незабележимо.

На 27.XII.1944 г. сутринта, към 8 часа в дома ни дойде сестра Пенка Белева и първа тя ни предаде скръбната вест, че Учителят си е заминал от този свят. Свърши се физическото изявление и връзката ни с Него. Веднага отидохме на Изгрева. Той беше още в долната малка стаичка. Имаше събрани доста хора от Братството. Пренесохме го в големия салон. Беше облечен в бяло облекло. Братя и сестри се погрижиха за подреждане на някои външни неща на физическото тяло и постепенно всичко бе подредено, както трябва.

Първоначално всички бяха спокойни, като че ли не искаха да повярват за станалото. След няколко часа започна истинският трагизъм, защото всички плачеха. Всеки чувствуваше, че загубата е голяма и неочаквана. Духовната бащинска закрила и помощ всякога и към всички вече беше загубена, без да може да се замести с нещо друго.

Пет дена тялото на Учителя остана изложено на поклонение в големия салон. Плачът и скръбта с всеки изминат ден се увеличаваше. Беше помислено и за погребението. Установи се, че от някои далечни, едва разбираеми изказвания на Учителя, същият е казал да бъде погребан в градината на Изгрева, до лозата. За това обаче трябваше да се вземе специално разрешение от Министерския съвет, който се възглавяваше тогава от Кимион Георгиев. Въпреки застъпничеството на братя, въпросът не беше разрешен. Учителят стоя така непогребан цели пет дена, но въпреки това съществуваше вътрешно чувство във всички и увереност, че въпросът ще се уреди. Така и стана.

Твърди се, че брат д-р Жеков телеграфирал с дълга телеграма до Георги Димитров в Москва, с която е молил последният да нареди за погребението на Учителя на Изгрева. Действително, такова нареждане бе дадено от Георги Димитров телеграфически до Министъра на вътрешните работи - Антон Югов. Същият е внесъл въпроса за разрешение в Министерския съвет и с Министерско решение е било наредено Учителят да бъде погребан на Изгрева. Този въпрос имаше голямо значение за гробното място на Учителя, защото с това Министерско решение беше вече създаден статут, който не можеше да бъде отменен, освен пак с Министерско решение. Правеха се впоследствие опити да махнат гробното място, обаче този статут не можеше да бъде преодолян. Наистина, за съжаление, впоследствие имаше такива домогвания, но за щастие не беше допуснато това голямо зло на българския народ.

Погребението на Учителя се извърши на 31.XII.1944 г. след обед. Имаше много хора - от София и провинцията. Денят беше слънчев, но студен.

При погребението, след като беше хвърлена пръст земя около 20 сантиметра, се чу някакво сгромолясване и шум, което беше ясно чуто от тия, които бяха до самия гроб. Аз чух това, но помислихме, че това е от хвърлената пръст. Впоследствие някои братя се изказваха, че Учителят при този необикновен и необясним шум е дематериализирал тялото Си.

Наистина, чудното в случая е това, че ако този шум е станал от някакво срутване, следствие тежестта на пръстта, това трябваше да се отрази на горния слой, но такова нещо не се забеляза, това стана вътрешно, което прави факта още по-загадъчен. Всичко това аз го наблюдавах и много добре го помня. И затова у нас остана убеждението, че наистина е станало нещо необикновено. Този въпрос, може би в бъдеще ще се изясни и разбере по-добре.

Завърши се външният обред с погребението на Учителя, което аз предавам като очевидец съвсем накратко. Погребението беше съпроводено с песни и молитви, по специален наряд, изработен от Братството.

Разделихме се със скъпия ни и любим Учител, с благия ни и мил Баща, с неуморимия закрилник на народа ни, с най-светлия дух на епохата, с голямо историческо значение за цялото човечество.

Разделихме се с Него физически, обаче Той остана да живее на всеки в душите и сърцата на своите ученици и да бъде вечно жив, винаги мощен и силен, да помага и да ни избавя и да ни води в пътя на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, Божията Правда и Божията Добродетел.

Неговото дело и Неговото творчество от сега и за в бъдеще ще живеят, ще се проявяват, ще се търси и разбира, и ще намери своето приложение за напредъка и щастието на цялото човечество, което иде след нас, огряно с нова светлина, с нова радост, мир и щастие в своя живот.

Поклон и вечна слава Нему и на тия, които ще тръгнат по Неговия път!