24. СЛЕПИ И ГЛУХИ

При една среща с Учителя, преди започването на Втората световна война, в началото на 1939 година, когато обстановката в Европа още беше много неясна, дори за политиците и държавниците, а тя беше още по- неясна за обикновените хора, Учителят с няколко думи каза, нещо, което ми подсказа тогава, как стоят въпросите в международно отношение. Трябва да отбележа, че аз също бях от съвсем несведущите по тези въпроси, защото, като военен, бях съвсем неориентиран политически и политиката изобщо не ме интересуваше, даже ме отвращаваше. Сега обаче виждам, че не съм бил прав, защото политиката борави с много сериозни и съдбоносни въпроси, които са даже понякога и съдбоносни за света.

Атмосферата беше нажежена от Хитлер до най-голяма степен. Цяла Европа беше изправена пред голямо безпокойство и неизвестност. При тази напрегнатост, сложност и неизвестност, Учителят каза следните думи: "Хитлер иска, Чърчил стиска, Мусолини - писка, а Сталин се киска."

Мисля, че тези думи за тези, които разбират изразяваха всичко за момента, когато бяха казани. Днес, когато събитията са вече станали и са минали в историята, тези думи още повече показват смисъла и значението им. Това бяха пророчески думи, съдбоносни и с характер на едно предопределение. Отговорните ръководни лица, макар и високо образовани, с голямо мнение за себе си, както тогава, така и при много други случаи в историята, бяха слепи и глухи и не се вслушваха в тях. Какви са последствията - всички знаем. Над 500 милиарда долара разходи и над 50 милиона човешки жертви на тази страшна война.

И тогава, и сега, всеки ще каже, че това са прости думи, обикновени неща. Да, прости, но верни и с какви последствия, а учените, дипломатите, поради своята грандомания въвлякоха светът в катастрофа. Дали има някой народ, който би се похвалил с някакви придобивки от всичко това? - Едва ли.

Казано е в писанието: "Благодарим Ти, Господи, че Си открил на нас, простите и глупавите това, което Си го скрил от умовете на учените и мъдрите." Истината е проста и достъпна само за тия, които живеят в светлина и чистота, а не за слепи и глухи хора.

Там, край София, на най-високото място, зад гората, в малки къщички и бараки живееше една неголяма група хора. Те бяха тихи, скромни, мирни, добри, честни и справедлив, живееха в мир и хармония, по братски, без претенции, винаги доволни, радостни и щастливи, без омраза, злоба, завист, насилие, клевети, обаче неоценени и неразбрани. Някои ги съжаляваха, други ги смятаха за ненормални, а някои лоши хора от света ги смятаха за опасни и ги мразеха, и искаха да ги премахнат, като опасни и вредни за обществото. Духовенството беше техния най-голям враг, въпреки че говореха за Бога, за любовта към ближния, за доброта, кротост и смирение в името на Христа. И това чудно за света общество се наричаше Бяло Братство, а хората ги наричаха "дъновисти", а мястото, където живееха наричаха "дъновисткия квартал."

От 1926 година те бяха почнали да се устройват на това място и то на съвсем примитивни начала - сред природата, далеч от света и далеч от тия, които се смятаха за много нещо, а всъщност бяха "Вълци, облечени в овча кожа."

Тук, при тях беше и техният Велик Миров Учител, Учителят на Всемирното Бяло Братство на Земята, който беше известен и познат за всички будни души от всички народи на земното кълбо. Той държеше беседи четири пъти седмично, приемаше всеки ден десетки посетители, нуждаещи се, верующи, добри и лоши, страдащи, отчаяни и обезверени хора, които имаха нужда от Неговите съвети и помощ. Делото на този велик Учител е голямо и неизмеримо. То беше изявление за епохата, в която живеехме, и която беше опасна и съдбоносна за света. Светлината вече светеше и тя огряваше цялата планета. И тя зовеше човечеството към Любов, Братство, Мир, добър живот и към спасение в тези съдбоносни времена. Тази светлина беше Божия светлина, обаче бурите, мъглите, омразата, лъжата и пр. бяха помрачили съзнанието на повечето хора от света и затова малцина видяха тази светлина и малцина се възползуваха от нея.