14. ОТГОРЕ НАДОЛУ

На 7 януари 1943 г. бяхме удостоени от голямата чест да имаме за гост в домът ни нашия Учител. Решението да поканим Учителя бяхме взели много време преди това, но обмисляхме как да стане това и изобщо дали заслужаваме това внимание. Ние бяхме много задължени към Него, защото много пъти е бил обезпокояван от нас, много пъти сме го обременявали с наши грижи, болести и др. в живота. Да мислим, че бихме могли да се отблагодарим с нещо е абсурд. Кой човек може да каже, че е уредил задълженията си към Бога и че се е отплатил за това, което той Му дължи за живота, здравето, благата и светлината, които е получил от него. Всеки момент Бог ни облива със Своите блага и в замяна на това не иска нищо от нас, освен Любов и послушание.

С чувство на стеснение аз отидох при Учителя и Му изказах нашата молба, ако е по Неговата Воля да заповяда у дома на една скромна братска вечеря. Учителят прие поканата и сам определи денят и часът на посещението. Аз отидох да Го взема от Изгрева и Го заведох у дома, заедно с още един наш брат. Имаше поканени и други наши братя и сестри. Това не беше обикновена вечеря, нито обикновено гостуване, а беше едно свещенодействие, посвещение, и изявление Божие. Всички съзнавахме това и се радвахме на Учительовото благоволение, внимание и чест, като всичко това изпълваше душата ни с радост и вътрешно задоволство.

Много неща могат да се кажат във връзка с това посещение, но аз ще се спра само на един факт.

През време на вечерята Учителят ми зададе един малко странен въпрос и особен: "Кой етаж сте, рекох, отгоре надолу?" - Аз машинално отговорих, че отгоре надолу сме втори етаж, а след като помислих малко допълних отговора си, че отгоре надолу сме трети етаж. Всъщност над нас има три етажа, следователно, отгоре надолу ние сме четвърти етаж. Нито аз, нито някои от присъствуващите тогава на вечерята не разбраха смисъла и значението на този въпрос на Учителя.

През месец април 1944 г., т.е. след една година и четири месеца при великденските въздушни бомбардировки на англичаните трите етажа на нашата жилищна сграда, които са над нашия апартамент и особено над ъгловата стая. където бяхме посрещнали Учителя бяха разрушени напълно. Разрушението беше пълно и беше достигнало до тавана на нашата стая. където посрещнахме Учителя. Стаята остана невредима, с изключение на това, че плочата на тавана на стаята беше се огънала от тежестта на съборените бетонни колони и други материали. Едва тогава разбрахме значението на въпроса на Учителя, "Кой етаж сте отгоре надолу?"

Учителят видя и предсказа едно събитие, за което на никой и през ум не можеше да мине преди една година и четири месеца, още повече, че по това време на никой в България изобщо не му минаваше през ума, че някога България ще бъде бомбардирана. Учителят живее и работи вън от времето и пространството и неговото съзнание владее над Вселената и Вечността.

Между другото ми направи силно впечатление Неговата точност, изправност и изисканост във всичко: в облекло, в движение, маниер, говор, хранене, обноски и т.н. Неговият духовен аристократизъм, широта, благост, яснота не се поддават на описание и във всичко Той беше пример и образец на съвършенство.

В началото на 1943 г. вече се чувствуваше оскъдицата и липсата на доста неща поради войната. Ние бяхме се подготвили и си бяхме набавили необходимото, обаче гостите бяха доста много, а имаше и непредвидени посетители. Всичко обаче беше преизобилно, всички бяха добре задоволени и като че ли по някакво чудо тези неща като че ли бяха невидимо увеличени, така че те не само че задоволиха присъствуващите, но остана и едно голямо количество в излишък. Така Бог умножава благата и разрешава кризата и недоимъка.