11. НАЧО ПЕТРОВ

Познат, известен, добър и деен наш стар брат, който дълги години е бил при Учителя и е работил за Неговото дело, безкористно. Той имаше много опитности и беше готов за Учителя и за Неговото дело да отиде в огъня и на смърт и на най-трудните изпитания.

Към края на 1944 г,, когато Отечествената война беше в своята най- голяма сила, съвсем случайно узнахме, че синът на Начо Петров, капитан от бронираните войски е убит на фронта, докаран е в София и погребан. Това научихме на следния ден след погребението му. Начо Петров имаше само един син и други деца нямаше. Естествено, това беше голям удар за него и за неговата другарка. Това известие ме наскърби много и аз бях под силна душевна депресия, защото знаех каква голяма загуба е това за семейството на Начо Петров. И в мен се яви въпроса, защо пък именно на този брат, толкова предан, изпълнителен и верен на Учителя да се случи това голямо изпитание, и не можейки да си обясня, аз изпаднах в противоречие и вътрешен смут, и загубих вътрешния си мир и хармония. И след като прекара така няколко дена, и не можах да се успокоя, реших да отида на Изгрева при Учителя, за да споделя мъката си с Него. Отидох при Учителя и му разказах за голямото ми разочарование и мъка.

Учителят ме изслуша спокойно и ми отговори съвсем кратко следното: "По-добре стана, защото той е замесен в Новоселския процес." В този момент още нямаше никакъв Новоселски процес, но аз разбрах от думите на Учителя, че такъв процес ще има в бъдеще и че той ще бъде съдбоносен за него. Следователно, смъртта на бойното поле за него е едно спасение и една предохранителност. Брат Начо Петров и другарката му посрещнаха тази загуба с болка, но спокойно, твърдо, примирително и го приеха като едно голямо изпитание, дошло за тяхно и общо добро. Минаха месеци. Първата фаза на Отечествената война премина, бурята на войната се пренесе далече на запад, България беше още в своя най- силен революционен кипеж и след 4-5 месеца се заговори за Новоселския процес, в който наистина беше замесен и синът на Начо Петров.

Аз нищо не бях споделил със семейството на Начо Петров, нито за думите, казани от Учителя.

Един ден в домът на Начо Петров стана дума за Новоселския процес. Те бяха съкрушени от опасността, която ги застрашаваше, поради обвиненията срещу сина им. Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал от този свят, заминал като герой, паднал храбро и с чест на бойното поле. Там се показва героизма, патриотизма и любовта към Отечеството. Бойното поле е изпит за граждански и военни добродетели на всеки народ, и където се решава и определя неговото право за съществуване, национална чест и достойнство. Страхливците и подлеците не са достойни за тази чест и за тази слава, която малцина разбират и ценят. И тогава в дома на Начо Петров аз чух от устата на майката на героя думите: "Боже, благодаря ти, че го прибра навреме!" Тези думи бяха в унисон и в потвърждение на думите на Учителя, казани няколко месеца преди това. Учителят също отдавна си беше заминал.

Трябва да подчертая, че на времето думите на Учителя успокоиха и мене и внесоха в мен мир, хармония и вътрешно спокойствие. Брат Начо Петров остана твърд, не се разколеба в своята вяра и години наред след това той работи, за да утвърди и запази семейството на сина и своето такова и с голяма енергия и справедливост до края на своя живот работи честно и безкористно за доброто на братството.