НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас)

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ ТОМ 25
Алтернативен линк

28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА  


(26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас)


(по сведения на сина й Димитър Сотиров)


(печатен текст)


Родена на 26 март 1880 г. в Сливен. Родители - Елена и Матей Хаджипетрови - в родствена връзка с Георги Сава Раковски и Д-р Петър Берон.


Племенница на Д-р Георги Миркович по линия на майка си.


През 1894 г. заминава за Цариград, където постъпва във френския колеж "Нотр Дам де Сион" и го завършва.


През 1899 г. се връща в Сливен. В същата година е назначена за учителка по френски език.


През 1900 г. се омъжва за поручик Минчо Сотиров.


През 1901 г. се ражда първият им син Стефан. Той почива едва две годишен.


През 1903 г. се ражда Мария.


През 1905 г. се ражда Димитър.


През 1908 г. се ражда Елена.


През 1913 г. по време на събитията с турския кораб "Хамидие" по своя инициатива тя лично се застъпва пред поручик Младенов с молба да не предприема бойни действия срещу кораба. Единственият й мотив: за да не пострадат гражданите, понеже корабът е в непосредствена близост до града.


На 22 януари 1915 г. в дома на Сотирови Учителят държи беседата "Равновесие между мъдростта и любовта".


През 1915 г. присъства на събора във Велико Търново по лична покана от Учителя.


През 1917 г. се ражда Матей.


През лятото на 1919 г. отива в Лъджене, за да се срещне с Учителя, чиято духовна помощ и закрила е едно от най-съществените неща в живота й.


Години наред със семейството си посрещат Учителя в своя дом и с голямо внимание и любов се грижат за всичко, свързано с престоя Му. Интелигентна и чувствителна, тя разбира най-добре от всички изключителната привилегия да общуваш духовно със Същество от духовния Ранг на Учителя.


През 1924 г. прави дарение на Братството в Бургас. Предоставя част от имота на ул. "Безименна" (сега "Охрид") заедно с малка постройка за нуждите на братята и сестрите. Този жест стига до знанието на православната църква, която не й прощава тази щедрост към Бялото Братство и реагира по изискващи се от нейния канон начини.


През ноември 1924 г. заболява от скоротечна туберкулоза и на 8 декември с.г. в Бургас тя завършва земния си път.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ