24. КРАТКА БИОГРАФИЯ

ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

(машинописен текст)

Брат Минчо Сотиров Господинов е роден на 9 октомври 1875 г. в гр. Сливен. Син на средна ръка работни, почтени хора.

Първоначалното си образование и средно образование получава в гр. Сливен.

В 1896 г. завършва Военното училище - София и бива произведен в чин подпоручик.

В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от божествените идеи, закони, като истински последовател на Христовото учение. Взимал е живо участие в боевете през 1912-13-15 години...

Като командир на 3-ти пехотен Бдински полк - Видин, се е ползувал с най-добро име между другарите си, началството и войниците, като е прилагал словото, законите на великото всемирно Бяло Братство - закони на висша Божествена любов-жертва, справедливост, честност, закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. На него е посветен Маршът на бдинци по случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осем дневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248.

Като командир на Бдинския полк е бил заложник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастаря на куртката си цели 2 години. И най-после успява да го прехвърли в България - в полка си.

Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г. и оттогава до последния момент на неговото пребивание тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово.

Преселен в духовните светли селения на 10 ноември 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 г. и 2 месеца - петък сутринта по предположение между 6-7 часа сутринта - съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан в неделя - 12 декември в с. Тополица, Айтоско.

Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си.

Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град, искаше да бъде постоянно между братя и сестри. Поучаваше ни, наставляваше ни в изпълнение и приложение Словото, учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори помежду им.

С каква силна жар ни вдъхновяваше! Искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше около Словото, около незнайното, около висшето.

Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му дух.

Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си.

АУМ

Според оставени записки - 13-ти Псалом му е подарък от Учителя, София, 14 май 1917 г., 12 ч. по обяд ... и да си чете 91 и 61 Псалом.

Песента "Тъги скърби са богатство" посветена му лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне 8 часа вечерта. Имало закъснение. Пристига вечерта в 10 часа на "Опълченска" 66, където е живеел тогава Учителят. На вратата горе го чака Учителят. Поема му багажа. Остава го настрани. След обичайното посрещане Учителят взема цигулката Си, засвирва същата песен и запява. Накарва и бр. Сотиров да я пее и Учителят я свири. Това траяло до 12 часа полунощ. След като брата заучава мелодията, Учителят спира да свири. Посочва му легло. На сутринта стават пак и го изпраща след някой ден бодър, успокоен в Бургас. Това по разказа на брата Минчо Сотиров е било през 1927 г.