155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

8 декември 1927 г.

(машинопис)

С.Б.Л.Н.П.Ж.

Учителю,

Вчера получих препоръчаното Ви писмо от 6-того и душата ми е възрадвана, че съм схващал правилно ръководството на Духът - Ръководството Ви Учителю, защото моето желание бе всички спорни- висящи въпроси да се разрешат тъкмо като от ученици по Бога, по Закона на Вечната Любов. Дали сме успели това да изпълниме, Вий ще кажете. Търпение и велико търпение се иска.

Идва в София "съблазънта на обществото ни" - както я третират някои - сестра Пенка Георгиева Кънева. Тя ще моли да се яви пред Вас и Ви изложи станалото и готова е, вярвам това, да изпълни всичко що е Богу угодно - що е по Волята Божия, за растежа на нейната душа, за духовния й растеж, за прославлението Името Божие, за Славата Божия. Вий, Ви моля Учителю, ще й дадете съответните наставления, които трябва да изпълни и трябва да се изпълнят от нас тук.

Както Ви бях писал, назначеното-исканото по желание на някои братя събрание на обществото за 3-того - събота в 6.30 часа вечерта се състоя. Предложих и започнахме с една тайна молитва. Обърнах се към всички и помолих да заявят: как искат да разрешаваме въпросите, които ще разглеждаме тая вечер - като старозаветници ли, като новозаветници ли, като праведници ли или като ученици? Смятам, че трябва да се разглежда и разрешава всичко като ученици. Казах след това: "Имат думата инициаторите за свикванието на събранието." След обмяна на тихи мисли между Д-р Сотиров и С. Щерев, последния взе думата и започна своята обвинителна реч, или изнасянието на онова, което е тормозяло обществото, спъвало е неговото развитие, довело до разцепление. Общественото мнение било възбудено - говорило много лошо за нас и че то държало строга сметка за нашия живот, че той работил 20 години за Божието дело и за това наше общество и с прискърбие гледал как не вървяло делото. Добави предварително, че неговите мисли не били насочени против личности, а само да каже своето мнение, та и други да се изкажат, като какво трябва да се направи за подобрението и да се върнеме към ония хубави весели времена, когато сме си пяли в събранието и всичко вървяло меко, гладко. Говори повече от час. Търпеливо всичко се слушаше, без прекъсвание от когото и да било. И в заключение каза, че за всичко това причината е с. Пенка - от 2 години, откакто е дошла да живее в дома. Лошите язици говорили за нейното пребивавание у дома ми. Тя станала "камък на съблазън" между сестрите и братята ни и даже сам той се съблазнявал. Вярвали в чистотата на душата, но все пак съблазън и "камък на препъване" била тя и затова единственото правилно решение на въпроса е, тя да си отиде при своите родители - да не бъде в Бургас. Добави още, че образувания братски стол е бил дело лично мое, за да прикрия моите намерения, че никакъв идеализъм нямало в това и че "Комуна от 2  и 1/2 души не става". Че не съм питал никакъв Управителен съвет за образувание на тоя братски стол, всичко на "своя глава" съм решавал и правил. В заключение добави, че и Вие като бил при Вас Сте му казали, че не Сте биле проучили тоя въпрос, не Сте знаяли тия подробности, които Ви е казал, но като е така, то "най-малката жертва, която трябва да направи това момиче е да си отива в село. През време на Събора сте го видели, но Ви се видяло добро момиче."

Гореказаното Учителю дано не съм преувеличил нещо е резюмето на казаното от С. Щерев. След него помолих и други да се изкажат. Говори в същата смисъл с. Ана Енчева - почти преповтори думите на преждеговорившия. След нея други не взема думата. Започнах аз. Казах, че във всичко казано, насочени са мислите против две личности, иска се изкупителна жертва и силните трябва да носят слабите. Считайки себе си за по-силен, аз нека бъда тая жертва. Все пак ще трябва да кажа онова, което по моему е истината по разцеплението на някои само от обществото ни. Започнах и казах: "Неприязънта е от 1923 г. /доколкото си спомням/, ноемврий 15, когато имаше в заднята стая на дрогерия Зурков събрание от най-старите приятели - 8 души и се изказа съмнение против Учителя, защото много работи, които бил казал не се изпълнили. Това пръв изтъкна С. Щерев. Потвърди Мат. Попов, също и Зурков, Мат; Пренеров, Н. Янев и др. Освен Д-р Сотиров, който мълчеше и аз, защото казах, че ако вие имате съмнение, аз доказателства, че всичко казано се е изпълнило, па има и още да се изпълнява." Тук ме прекъсна и на 3-4 пъти да заговоря, не ми се дозволяваше, че това било вън от въпроса. Аз исках последователно да изтъкна как е вървял живота в обществото и отдавнашния техен стремеж да образуват ново, самостоятелно общество. Но не можах да изкажа моите мисли: дали щях да бъда прав или не, това Небето знае безпогрешно. Замлъкнах. Щом заговарвах, наново ме прекъсваше и трябваше да замълча. Обади се бр. Червенаков, че трябва да ме оставят спокоен да се изкажа, без да ме прекъсват, както не се прекъсваше и С. Щерев и други. Стана прав С. Щерев и каза с висок глас и ръкомахание: "Ти нямаш ни най-малко право да се обаждаш. Ти изяде братските пари, ограби братската каса, ако беше в света, сега щеше да си в затвора като разбойник" и други подобни. Молих го да млъкне, но не иска. Викаше все по- силно. Bp. Червенаков му възрази, че нищо не е изял и всичко ще повърне с лихвите в касата до юний-юлий ид. година, както е вече повърнал една част - около 3 000-250 лв. и оставали в него още около 6-7 или 8 000 лв. с лихвите им, но няма да остави да загуби касата на Братството. Най-после примирих се - млъкнах, но все наежени един против друг. Виждайки това, помолих Червенаков да мълчи - той е поне по-послушен, предупредих, че тихо по-добре може да се дойде до резултат добър, а тук не е "кръчма", за да събираме хората на улицата /имало събрани външни слушатели, както предупредих някои/. Отговори ми се от Щерев: "Аз вино не пия, но нося в дома билници с вино." Млъкнах наново. Виждах, че при тая атмосфера нищо не може да се говори. Брат Гръблев запя и подеха други "Братство Единство", обаче наново викна против тях Щерев да спрат, да го оставят да говори. Изпя се два пъти и прекратиха за третия път.

Дадоха ми наново думата. Казах: "При това положение, когато не се оставям да говоря, аз млъквам и нека ДРУГ отсъди какво трябва да стане." 3-4 души - Щерев, Д-р Сотиров, Тем. Янков и някои други искаха категоричен отговор на тяхното решение и веднага съгласие, че с. Пенка ще си отиде от Бургас. Мълчание от всички други. Поисках да се запитат някои, които са говорили, да потвърдят пред обществото лично това, което са говорили: но не ми се даде да запитвам, защото това било тормоз, нямам право да разпитвам, не съм бил следовател, упражнявал съм насилие, тормозил съм сестрите, тук не било казарма да заповядвам, това не е полицейщина и т.н. Наново млъкнах и не говорих повече, защото бе излишно по схващането ми. Наложих си търпение и Бог да отсъди, защото казах си: "ГОСПОДИ, ТИ ОТСЪДИ. ТВОЕ Е ОТМЪЩЕНИЕТО." А на мен, ако греша, нека ми се даде Светлина да проумея где е грешката ми и се поправя. Ако ли в други има грешки, нека те просветнат и се поправят. Но тежки терзания трябваше да се понасят, Учителю! Бях, обаче, спокоен и тихо понесох докрай.

Поискаха след това да им съм повърнал парите за Салона, които някои бяха подпомогнали за ремонта мин. година и за които суми - около 37 000 лв. съм им декларирал, че ще ги повърна като се улесня. Наново им повторих тая декларация. Запита Тем. Янков и Д-р Сотиров и Щерев: "Кога ще ги върнеш? Ние имаме или нямаме Салон? Ако е на Братството, кой ти е разрешил да устройваш стол и кухня в него и да живее, макар на долния етаж човек? Ние може друг да искаме да поставиме да живее." Казах им, че Салона е на Братството, но още е на мое име, понеже е ипотекиран на Чиновнич. д-во, обаче от мин. година на бр. Мат. Попов бе възложено по негово желание да помоли баджанака си адвокат Кремаков Ив. Да проучи и нареди прехвърлянието. Ако не е направено нищо, аз не съм виновен. Готов съм винаги да го прехвърля, но на Централата на името ще бъде, а не само на Бургаския клон. И това не им хареса. С шум, без една молитва даже, потеглиха си да си отиват. До вратата най- отзад бе с. Пенка седнала на пейка - бе инфлуенцава. Обърна се към нея С. Щерев: "Защо не си отиваш? Ти си без чувство, без съвест, без достойнство. Ние не те искаме, ти ни съблазняваш, ти ни спъваш в пътя на нашето развитие" и др. подобни. Тя му отговаряше сегиз-тогиз, че не може да бъде спъвателката и съблазън на стари братя, които 20 години се подвизавали, но не я оставят и тя да говори, та почти едновременно си говориха - той викаше, тя полека му отговаряше. Но сега не каза, че ще я хване за шията и ще я изхвърли навън. Напоследък каза, че вече няма да идва на събранието. След него и Тем. Янков каза същото. Същото каза и с. Енчева. Излязоха си една част, други неутрални съжаляваха за станалото - не е трябвало подобно събрание да се свиква, както няколко пъти се изрази бр. Пренеров и Паскалев. А трета група останаха около с. Пенка да я утешават и окуражават, да не се безпокои и да остави Господ да уреди всичко. Но молбата ми, тоя въпрос да оставиме чрез жребе от Библията да се разреши, както ще се падне, не искаха да чуят. Между група теглено жребе, падна се извежданието на съд пред Пилата.

И така се завърши това събрание Учителю. Казах много малка част от онова, което стана, но повтарям дано при предаванието ми да не съм преувеличил или преиначил някои мисли.

След два дни бр. Пренеров ходил при бр. Аркади Николов да го увещават да търсели друг Салон за събрание - да не идва никой в сегашния Салон. Бр. Аркади и той не посещава - "можал бил и без събрание, щом имало разделение в обществото" - така казал на бр. Н. Цанев. Обаче отказал на Пренеров да се интересува по тоя въпрос.

Така си вървеше и върви хода на живота на обществото ни тук.

В неделя - 4-того имаше събрание. Четох им беседата от 6-та серия "Той ги изпита". Присъствуваха около 20-25 души. Започнахме събранието с песента "Светъл ден", "Изгрява Слънцето" и "Благославяй Душе моя Господа". Всички радостни си отидоха.

Снощи, сряда - 7-ого, имахме Общия Школбн час. Присъствуваха повече членове, включително бр. Паскалев, яви се и с. Енчева и всички други редовни ученици. Отсъствуваха както обикновено си отсъствуват Мат. Попов, Мат. Пренеров, Тем. Янков, Д-р Сотиров, някои от сестрите, които са биле нередовни и друг път. Всички радостни и изказа се желание да дадеме една "вечеринка" в нас и поканиме приятелите от Айтоско - града и селата.

Изяви се желание и ние да посетиме срещу Никулден братската среща "вечеринка" в Кавакъ Махле.

Излагайки Ви Учителю горното, моята ученическа молба е О, Господи на Светлината, да дойде просветлението във всички нас, да ни обгърне Божествената Любов и чрез приложението на Тая Всеоблемяюща Любов, да прославиме Името на Господа и Бога Отца чрез делата ни пред человеците! Ако е потребна изкупителна жертва, аз съм готов Учителю да я понеса. Вие ще ми дадете тая задача и Божествения Дух ще ме ръководи, за да я изпълня за СЛАВАТА БОЖИЯ.

Братски стол продължава да съществува, както и по-рано Ви писах в пълна хармония и радост. Положението малко смущава някои по-млади от столующите, да не станат причина за разногласието в обществото, а по душа желаят да има стол. Вашето напътвание в случая ще ни възрадва и окуражи да работиме в пътищата Господни. С. Пенка е като домакиня в него и това ги задоволява. Нека всичко, което ни наредите да бъде за Славата Божия и ще го изпълниме всички като послушни, верни, предани Вам ученици.

Ако е необходимо Учителю, моля изпратете едно послание до обществото, към всички, или както е Волята Божия.

С.Б.Л.Е.Л.

Целувам Десницата Ви Учителю!

Ваш В. В. предан, послушен ученик Минчо

Бургас

8 декември 927

Моля изпратете за прочит някои беседи.