148. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

4 септември 1927 г., неделя, Сливен

Сливен

4 септември 927

   Н. Л. К. Б. Л.

неделя

Учителю,

Дойдох снощи тук - по настаняването на малкия Матейчо в училище в село при сестра Р. Грозданова.

Обменихме много и обширни мисли. По принцип съгласна е да го има пред себе си, защото ще има полза, обаче, като се има пред вид нейното положение, обремененост във всяко отношение - като учителка и семейния товар - намира, че оставането при нея е от естество да не може да изпълни поетия ангажимент във възпитателно и образователно отношение за детето - поне засега за през тая година. Щом не може да бъде при нея - остава да бъде при мен в Бургас. Както и Ви изложих Учителю - при сегашното състояние в къщи да го учат насилом и чрез заплашване към лъжа, към месоядство и други пороци брат му и сестра му, стоенето му в къщи е тоже вредно.

Всичко гореизложено е от мое гледище. Вие, обаче, знаете онова, което требва да се направи и е необходимо за благото и преуспяването на детето.

Ако е необходимо и тая година временно да бъде пак във Варна в пансиона, Вие ще ми укажете.

Моля Вашите напътвания.

С.Б.Л.Н.И.Ж.

Целувам Десницата Ви.

Ваш верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров

Тая вечер си отивам за Бургас. Ако някой софийски приятел и брат учител би се ангажирал с неговото възпитание и образование - готов съм да заплатя съответната пансионна такса. Същия