122. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

25 юни 1923 г., София

(получено на 28 юни 1923 г. по Г. Бански)

Любезни М. Сотиров,

Пътя на живота е велик в своите проявления. Всеки човек има своето предназначение. Този брат се е явил да даде на страждующите една малка помощ и да подготви косвено техните сърца към един по-възвишен живот към Бога.

Начините и средствата винаги в такива случаи са според окражающите условия. За пътят на Любовта, Мъдростта и Истината са потребни хиляди пъти по-големи усилия да се разбудят и излекуват хората от техните недъзи.

Това е по нарежданието на Всемирното Бяло Братство на Което Христос е глава. Църквата е за Земята, Всемирното Бяло Братство е за Ангелския свят. А Царството Божие е за Бога. Това са стъпала на човешкото съзнание.

Моята Любов. Това е Духа, Който работи с нас. За всички. Само Божията Любов.

(Свещеният подпис)

25.VI.1923 г., София