108. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

9 декември 1920 г., Варна

(получено на 11 декември 1920 г., събота, Бургас)

Любезний Минчо,

Вашите писма са получени. Вървете напред смело и решително. Любовта да топли душата ти, Мъдростта да озарява духа ти, а добродетелта да пази сърцето ти да бъде чисто за Истината. Не миналото, но сегашното; не преходното, но постоянното да те вдъхновяват; не цветовете, но плодовете. Когато говорим за Любовта да е в душата ни; за Мъдростта да е в духовете ни, за добродетелта - да е в сърцата ни. След като мине тая буря, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид. Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете.

Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто.

Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите. Водата ви е добра, но е малко поизстудяла. Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй. Там е трудността. Има места където е обратното. Смокините, ябълките, локума го опитахме. Говори, че в неговото отечество смут има. Гърците от В. са недоволни, искат К. Никой не иска да се занимава с дребни работи. В. Само воловете знаят как да го носят. А. К. Само рибарите умеят да направляват.

Само Божията Любов е Любов.

(Свещеният подпис)

П. К. Дънов

Варна 9.XII. 1920