102. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

7 март 1920 г.

Учителю!

Идва в София по служебна работа брат Д. Смикедонски за сега на служба в щаба ми.

От 7-того се установих в Бургас - да бъде за Слава Божия.

Има назначение по нашето военно ведомство на по-високи длъжности.

Преди мен са назначили за началници на дивизии 5-6 полковници и 1 за бригаден командир и след него 1 за н-к на дивизия, но с права на бригаден командир. Защо са ме заобиколили, обходили, не ми е известно. Предполага се, че сега заеманата ми длъжност началник 4 пограничен сектор на 1 април ще бъде с права и задължения на бригаден командир дали за това ме изоставят сега - неясно ми е. Смятам да се обръщам към светската власт за съдействие - изясняване. Не е право, затова оставям Господ да уреди и изясни дали ще бъде и по какви причини ще трябва да бъда обходен, та по-млади от мен да заемат по-големи длъжности - или така ще ми се даде и мен реда за повишение. Иска се търпение - имам го - ако и честолюбието и прилежанието да се считат накърнени.

Сърдечен поздрав! В. В. предан ученик Минчо Сотиров.

Целувам Десницата Ви!