89. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

22 септември 1918 г., Вардище

КОМАНДИР   

На

3-и ПЕХ. БДИНСКИ ПОЛК

(печат)

22 септемврий 1918 г.

Вардище

Учителю,

Получих последното писмо по капитан Игнатиев. То вля както всякога силна струя на жизненост. Изглежда, че сегашното психично състояние е много натежняло, та се отразява и на мен, който се смятам готов, бодър, мъжествен да устоя на всички изпитания. Последните събития на фронта, неуспехите, резултатите на наши грешки ще дадат и дадоха своя резултат и върху вътрешността и върху добрите труженици, които се стремят да вървят само в пътя на Божествените закони.

Иска се усилия от по-силните, за да се въздействува на слабите и парира тяхното малодушие, докато не е дало своя отрицателен резултат.

Аз напълно вярвам Учителю, че както всякога и сега не ще оставите на нови изпитания избрания народ. Ще му съдействувате, за да изпълни своята мисия за Славата Божия и въдворяване Царството Божие на Земята. Частно за нас, винаги и сега разчитаме Учителю на Вашето съдействие, за да се запази духа в нас, в полка и се възвеличи Името Господне в делата ни - в делата на сподвижниците в пътищата Господни. С Вашето съдействие ще работим на Божията нива.

Целувам Десницата Ви и заради всички.

Ваш верен, послушен, предан ученик.

P.S. Днес ме събудиха в 4 ч. пр. пл. Станах и направих що Духът ме ръководи, макар че бях легнал към 1 часа. Със ставането, Вий като че бяхте и ми казахте: "Положението се поправя." Разбрах че е за фронтовата паника.

Минчо