54. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

24 февруари 1917 г., кота 1248

24 февр. 917 к 1248

Учителю,

И днес ми се удаде щастливия случай с ... , моя старши писар в щаба на полка фелдфебел Григор Стоянов, идвайки до София като свидетел по дело да Ви изпратя писмо. Няколко реда само, но всякога виждам, че с тия редове излагам моите мисли,"моите търсения на нещо неизвестно. Какво е то? Що търся? Като че; когато да си отгадая и намеря отговора, дойде едно предложение и току що уж получения отговор се загуби, се закрие. Силно съзирам, че идва нещо славно, велико, трептенията на душата са тъй силни, цялото тяло се тъй вълнува като че ще хвръкна, аз в къщата си или че нещо от мен, от тялото ми ще изхвръкне и отлети някъде надалеко, нагоре. И все такава радост ме обзема. От друга страна нещо в мен си задава въпроса: "Защо тая помраченост между държавници, управници, человеци? Какво търсят те в тая тъмнота и къде водят своите народи?" И пред мен се очертава една далечна грозна тъмна пропаст и като че идва отговора: "Там ги водят." А не може ли на тая помраченост с нещо да се помогне? Отговора веднага иде: "Късно е вече." При все това Учителю има и много жадни и гладни души има. С каква наслада, с какъв трепет слушат, когато се заговори за Божествените пътища, за Божествените закони, за Божието възмездие, за Божието благословение и Неговите плодове с тяхната неизчерпаемост и ред други беседи от духовно гледище. И все ми се вярва, че и след тая война, видимата сега жажда и глад не ще се намалят. Съзнали са вече много и много души, че Господ не се лъже. Неговите милости и отлагане, за да се поправят хората не е измама, а Любов към тия, които се обръщат към Него.

Да вярвам ли, да очаквам ли че март може да донесе нещо радостно по отношение действията поне на нашия фронт? Дали ще се даде свободно време за занятия от по-друго естество - от духовно, умствено, нравствено, морално гледище? Дали ще се почувствува религиозно или пък дали ще се прекратят официално военните действия? Ще ли ми е позволено да науча нещо по тия въпроси?

Аз съм се заел вече от 1 март да почна занятия с полкова учебна команда - подготовка на подофицери най-вече занятия от вътрешно духовно и умствено възпитание в широк размер. Ще се състои тая команда от 176 души офицери и войници и вярвам да получа един добър резултат и разсадници на Словото Божие. Дали задушливите газове ще ни оставят спокойствие? Дали и задушливи газове не ще се опитат да пратят? Нека и благословете това обучение ако то е по волята Божия.

Ваш верен, преден, послушен ученик

М. Сотиров