16. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

10 юни 1913 г., София

(получено на 20 юни 1913 г. в 7 часа след пладне

чрез старши подофицер Марко Парушев в

бивака "Янкулова воденица" - Белоградчишко)

Любезни Сотиров,

Събитията, които сега се развиват завършват един план на Небето. Което Господ е наредил никой не може да отмени и което сега гради никой не може да развали. Всичко засега върви към своята определена цел. Имайте вяра, бъдещето носи добро. Господ ще уреди всичко добре. Още малко търпение. Великите и добри работи в светът изискват време да се осъществят. И временните страдания са носители на велики блага за бъдещето.

Моя поздрав вам и на М.

Ваш П. К. Дънов София

10 юний 1913 г.

На втория лист от писмото на Учителя до Минчо Сотиров от 10 юни 1913 г. Минчо е написал следното:

"На 10 май 1914 г. от гр. Бургас писмо на Учителя за новороденото отроче у дома. Моля се за съдействието за Божие благословение на Него и дома ми. Известени Му са и трите ми съновидения, 11 юли 1913 г., 20 февруари 1914 г. и 08 май 1914 г., касаещи новороденото и наименоването му - Матей."