4.2. ВРЕМЕТО Е ДОШЛО, УМНИ БЪДЕТЕ!

Живот, Г. I, бр. 5,19 апр. 1929, с. 3.

"... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Липсва ли ни знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затова казваме: който е загубил красотата си - да я придобие; на учениците - да придобият знания - те са основата на бъдещия техен живот, дом, за когото материали събират, за да го изградят; на жадния - да пие и утоли жаждата на своята душа; на болният казваме да оздравее - бъди здрав\...

На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди.

Казват: "Добър е Господ!" Ние знаем, че Господ е добър, че Този Господ заради нас е дал храна и всичко друго и затова искаме да удовлетворим своите нужди.

Казват: "Не му е времето още сега... Нека си поживеем... да си поблагуваме още малко!"

Според вас "не му е времето още дошло", а според нас: времената за благувание минаха. Във време на изпитание сме навлезли - сега пред училищната черна дъска сте поставени от учителя ви и добавяме:

- Человеци! Събудете се, станете, робските вериги снемете!

Вие сте родени да бъдете свободни, а не роби на греха. Пробудете съзнанието си, пътя ви към Светлината е отворен.

Светящият факел ви е водач! Смело напред!... времето е дошло!

... Слънцето е в изгрев...

Идете и го срещнете, то ви носи живот! Получете от него вашето писмо - то ви носи щастието, чек е вложен в него...

Времето е дошло - умни бъдете!