2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА

ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Всички народи по лицето на Земята, през разните исторически епохи са биле ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се, усъвършенствували са се и са осветлявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствувало човечеството, докато се е достигнало в днешната епоха на 20-тия век - век на интелекта - търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони за творчество, за общо благо на човечеството. Така ще продължава човечеството да се усъвършенствува и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие - даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа.

Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки за възкачвания и слизания, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействуват за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенствуване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близко или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са биле създавани от разни народи и са бивали стимулирани единствено от груби и егоистични стремежи... Водени от тия отрицателни сили, те са биле в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по тоя начин са спъвали тяхното, а и своето собствено правилно развитие.

Обаче, светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата над робството и знанието над невежеството. Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците.

И сега вече сме дошли до епохата, в която тая борба между двата принципа - на светлината и на тъмнината да се развие до такава степен, че надмощието е вече взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството.

Разбитите армии на тъмнината, на робството, на подтисничеството, са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, по всички отрасли на живота - отиват в бездната на изчезвание за във вечността.

Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или по-големи групи - колективи - общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение - побратимявание на цялото човечество: "Едно стадо, един пастир." - "Един народ, една държава по цялото земно кълбо." - "Всички към океана, всички от океана." Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството, спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към новото време и съдействуват и те за създаване новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък, за общото велико добруване на човечеството.

Напредналите човеци, писатели, философи и др. изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура тоже е в упадък. Англо-саксонската и Тевтонска раси са в залязване. Идва културата на Славянството, и то ще изпълни своята мисия, за да донесе културата на светлината и всички ония елементи за живота, за да се спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси.

Мъдрецът казва: "В учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена, чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи общественици с отрицателни възгледи, почнаха с "Библията под мишца" и със силата на техниката и с опожарявания през пепелища на цели села и населения се опитаха да завладеят народите и ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. С тия деяния на разорение, изиграха последния си коз. Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става.

Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно подпомагане. Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат. "

В 1898 г. наши приятели от гр. Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава.

Един от най-първите ученици на Учителя г-н Петър Дънов е бил брат Пеню Киров, роден в гр. Карнобат в 1868 г., високосна, събота - 13 юлий, сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януарий 1918 г., неделя 2 У2 часа сутринта в гр. Бургас, на 50 годишна възраст. За тоя наш мил брат, през месец февруарий 1918 г., 20 дни след преселването му, бях (пише М. Сотиров) в гр. Варна при Учителя, дошъл от фронта Битоля, кота 1248, и Го запитах защо така рано си замина от земния живот брата Пеню, който сега би бил много полезен в делото Божие. Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл ЛА час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме....

Но и вие може да се срещате с него... Като запеете песента "Благославяй душе моя Господа". Той веднага се явява и можете да си беседвате с него... Тая песен е в негова памет."

По-важните фази от неговия живот са следните:

1. Брата Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора - с начало от с. Ракитово - Котелско, после от Сливен и Карнобат.

2. На 7 годишна възраст - 1875 г. е бил посетен от светло същество - человек, който е хвърчал във въздуха от юг към север.

3. На 12 годишна възраст - 1880 г. е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отца.

4. На 15 годишна възраст -1 883 г. за първи път е излязъл по чужбина - не определя къде е ходил.

5. На 17 годишна възраст -1 885 г. е постъпил доброволец в Сръбско- българската война, бил към Кула. Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, помолил се - заболява от тежка дизентерия, изпращат го на лечение в болница в гр. Русе, и там го заварва примирието.

6. На 19 годишна възраст - 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба 1890 г.

7. На 27 годишна възраст - 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа - дух-скиталец, който е молил за помощ.

8. На 32 годишна възраст - 1900 г. на 23 юлий, неделя, 5 часа сутринта, освободен от греха, е бил спогребан в Христа Господа - е бил облечен от Духът Христов (Учителя) в река Девня, при моста на ж.п. линия при гр. Варна от Духът Христов - от Учителя, наречен Петър Дънов.

9. На 35 годишна възраст, през 1903 г. и 1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас, през Анхиало (Поморие), Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава - Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница, Стара планина... Спрял се в манастира Св. Параскева, Св. Пантелеймон при с. Коджа бук, Карабунар и се завръща в Бургас.

Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която продажба се е издържал. Така му е било наредено от Небето - от Отца (както лично ми е казвал, на брат Минчо Сотиров).

Тоя наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов, доколкото ни е известно досега е имал ред години срещи с приятеля на Всемирното Бяло Братство, наречен тогава Г-н Петър Дънов. Някой от тия срещи са били инкогнито изпълнявани. Ще тръгне от Бургас до Варна, гдето е бил Учителят, като избягва да срещне какъвто и да било човек по пътя си... Свръзка между двамата в някои срещи е бил Архангел Михаил.

През някои години е прекосил и центъра на България - от изток към Ямбол, Нова Загора, Старо-загорско, Казанлък и другаде.

Тая кратка биография за брат Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил тоя наш мил и многообичан, любвеобилен брат в своята верност и послушание в делото Божие, и как е бил ръководен от Божествения Дух преди да турне основата на клона Бургас от обществото Бяло Братство в България.

Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благхарактер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо.

До преди 1907 г. брата Пеню Киров е посещавал Странджа планина в свръзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от Велико Търново - Арбанаси - Куш бунар - Сините камъни (Сливенско), Айтоско, Бургаско, "Белия връх", към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (в. в. Казбук, Елбрус) и към Хималайте - Монт Еверест.

През една от тия обиколки, към село Коджа бук, гдето има старинни святи, от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества, му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Която идва със ускорен темп на Земята, за да даде свобода, братство, светлина, правдини и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на Земята, и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му е било кръжока да се основе на 27 юлий - Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжока Общество Бяло Братство се основава в гр. Бургас на 27 юлий 1907 г. - денят Св. Пантелеймон, сега нов стил 9 август. Основатели са били братя и сестри. Брата Пеню Киров е бил избран за председателствуващ - ръководител на устроения духовен кръжок.

В началото на неговото основавание, членовете са се занимавали с изучаване на Библията, и вписаните в нея Божествени - природни закони. Група малка се е занимавала и със спиритически сеанси. Първоначално са участвували трима души: брат Пеню Киров, брат д-р Георги Миркович от гр. Сливен, бр. Козловски от гр. Ямбол. В последствие последния се е изселил извън България. При тия сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдявали у тях вярата и разширяват духовния им мироглед.

Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Верно и строго правило при духовните срещи.

Оформеното с протокол общество, наричано тогава Спиритическо общество, а впоследствие общество Бяло Братство, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя - Г-н Петър К. Дънов.

В първите години и в последствие, дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии, предпочтително планински, правила за хранене, подбор на хранителни продукти специфично за всеки организъм, правилно дишане, използуване енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение.

Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.

България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство.

В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското.

Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души.

Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист. лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през и след 1923 г. до 1929 г. през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци "цанковисти" и други, против всички прогресивни хора, общества и партии.

Водачите на така наречената православна църква у нас си послужиха снай-гнуснави и отвратителни измислени средства, за да опорочат Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в Своя Висок Идеал, като се опитваха да окарикатурят това Велико Учение, като преписваха своите грехове и морален разплух и мерзост на ония, на които и на ум не им е минавало за подобни деяния... Така е: "будалите се плашат от светлината."... Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. "Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."

През същия режим 1923-1929 г. не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи А. Русев, в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора 1926 г. отговорил: "Не ви разрешавам, вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй. Със земеделците се разправяме лесно - те имат и оръжие и цепеници, с комунистите се разправяме лесно - те имат оръжие и литература, а вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй. Вие ще го разрушите."

През разни години клона на Бялото Братство Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията при които би могло да виреят колективните организации в живота - във всичките му отрасли.

През 192..,. година клона Бяло Братство се сдоби с една нива от 20 декара, подарена от една сестра, сега покойница - за общо ползуване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на Братството с лозе, с овощни дървета и нива - зърнени храни. Така се работи няколко години. По-сетне, поради липса на работна ръка измежду членовете, даваше се под наем. По-сетне се пое обработката пак от братските членове. И сега в момента се счита за отчуждена - напусната по причина...

През 1926/1927 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя, от съборните дни 1926 г. до съборните дни 1927 г. от месец август до месец август, за образуване братски комунален стол - кухня. Основатели 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8-10-12 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столующ плащаше колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни продукти и периодически, обикновено помесечно, докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци. В края на годината, при приключване на братския комунален стол - кухня, остана излишък - няколко десятки лева (около 90 лв. кръгло) Ясно бе, че в случая, при тоя опит бе прилаган закона на жертвата - закона на доброволно заплащане -Любовта. Опита даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато Му докладвах за горния опит.

През 1927/1928 г. Общество Бяло Братство, клон Бургас откри свободна продажба на книги на ул. "Богориди" - братска литература и други просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да си отвори "драмлъка" на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга бе искал, и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се оказа загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Единствен случай има - бяха липсвал и от касичката 18 лв. Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ."

Подпис:"Един от крайните леви течения"

В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници.

Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.

Жилище - салон - школен - молитвен дом

Първоначално Братството е правило своите събрания:

1. Всеки неделен ден в 10 часа сутринта - общо за всички членове и съмишленици;

2. Всеки петък вечерта-7(19 часа) вечерта за изпитани верни ученици на окултната школа. Изучавали са Библията и духовни разговори.

В последствие Учителят установи 10 часа сутрин общи събрания.

Четвъртък (Юпитер) - школни часове.

Още по-подир Учителят установи:

Неделя сутрин 10 часа - общи свободни четения - беседи.

Неделя сутринта 5 часа - утринно Слово за всички.

Сряда (Меркурий) - знания - Общ окултен клас - ограничен.

Четвъртък (Юпитер) - облагородяване - женски събрания.

Петък (Венера) - жертвата - чистотата - Младежки окултен клас - ограничен.

Всеки ден, всеки ученик в дома си прави - изучаване Библията и беседите по свобода - под ръководството на Духа Господен.

Братството - клона Бургас - се събирало на своите четения - школни часове в частни жилища, определени специално за неговите занятия, които жилища са биле собствени на членове на Братството.

През 1915 г., доколкото си спомням един от пролетните месеци, в общо заседание на братята членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за тоя строеж - собствено на брат и сестра - членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя, членове от обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира.

Един ден Учителят каза: "За салон да си построите нямаше единодушие." И твърдо добави: "У вас в Бургас един ще построи салона!" Дълго се обмислюваха тия думи на Учителя. Настъпи войната 1915/1918 г. - мирът 1919 г. И все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството.

Частните къщи се продадоха. Собствениците се изселиха.

В 1926 г. се отстъпи частното училище, собственост на един брат на ул. "Цар Симеон" № 25, впоследствие № 35, и на ул. "Охрид" № 3. Ремонтира се и заздрави с подпорни греди и приспособи за братски салон и Молитвен дом. Това ремонтирано здание се използува от Братството до 1954 г., около 28 години. Налагаше се един по-солиден ремонт - старо здание - рушеше се. Единодушно решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през месец октомврий 1954 г. стана нова постройка, в какъвто вид е вече на завършване и използуване за салон и Молитвен дом на Верската общност Бяло Братство - клон Бургас, на ул. "Републиканска"(сега) № 44.

Верската общност Бяло Братство в България е призната по силата на член 78 от Конституцията и е закон за изповеданията от 26.02.1949 година, обнародван с Указ №2 38 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник, брой 48 и с удостоверение № 27526-40-V от 11 юни 1948 г. от Министерството на външните работи, отдел за Вероизповеданията - обществото Бяло Братство е признато за Верска общност и се ползува с правата на свободна дейност по смисъла на тоя член от Конституцията.

През 1949 г,, когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството - клон Бургас - вписано в регистъра на Бургаски градски Народен съвет на с............. на името на Минчо Сотиров Господинов, по нотариален акт №... от ... е декларирано както следва:

Братския Молитвен дом на ул. "Републиканска" № 44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство - клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя на Братството Минчо Сотиров Господинов на 28.03.1949 г. в архивна стая № 10 и после в стая № 7.

Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на изгряващото слънце на свободата, на мирът, на Братството и единството на равенството пред законите.

Бъдещето носи скрити блага. Живота има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за Славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя.

Българите са запалката за свещения огън на Любовта - на жертвата, която озарява цялата земя, и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, коте ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала.

Ние вярваме, че това ще бъде и окриляни от тая вяра. ние сме готови да се жертвуваме всецяло в името на общото човешко добруване - спасение.

АУМ

Тази кратка история, оставена от брата Минчо Сотиров Господинов, ръководител на В. В. Бяло Братство - клон Бургас, съставена през месец ноемврий 1954 г. - няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения - с желанието му да я прочете при откриване ново направения Молитвен дом, гр. Бургас, ул. "Републиканска" №44.

Не успя! Оставена недовършена е предадена тук. Молитвения дом се откри след неговото заминаване, което бе на 10 декемврий 1954 г., петък сутринта, внезапно.