11.3. ВОЛЯТА НА БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ -

ДА НЕ СТРАДАТ ХОРАТА, ДА НЕ ВОЮВАТ

ЕДНО СТАДО: [14 неделна] беседа от Учителя,

държана на 23 януарий, 1928 г. в гр. София. -

В: Влизане : [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 80-81.

"... Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората. Ако отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: такава е волята Божия! - Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - българският народ да воюва. - Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива.

Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, например, от англичанина?

Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин.

Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми преставите; ако не трябва да го направя, също искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: инфлуенцията иде с цел да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар.

"Едно стадо, един пастир." Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние - пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам дере кожите на овците си? За такъв род хора Христос казва: "Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби."

Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувствуват се, вадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче... "