7.3. НАПУСКАНЕТО НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ

ОТ БЪЛГАРИТЕ И ГОЛЯМОТО ПЛОДОРОДИЕ

ПРАВИЯТ ПЪТ: [Съборна] беседа от Учителя,

държана на 20 август 1919 г., сряда, в 41/2 часа след пладне. -

В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците

от Всемирното Бяло братство при срещата им

в гр. Търново през лятото 1919 г. София, [1919], с. 59-60.

"... Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория - там никой не може да им препятствува. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци.

Например, срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Някога обичате някого със сърцето си, а виждате, че е лош. Такова противоречие се заражда във вашите души. Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока.

Във Ветхия Завет се казва: "И глупавият, като мълчи, минава за умен." Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия, и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използуват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: "У този човек има добър подтик, може да се използува." Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го вземат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние.

Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро.

Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: "Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си - настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.

Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате[1]..."

----------------------
[1]Бележка на съставителя: Пробивът на Добро поле е на 15-16 септември 1918 г. Войниците напускат фронта. На 27 септември 1918 г. са в гр. Радомир. Обявява се Радомирската република. На 29-30 септември 1918 г. са разбити от правителствените войски пред Владая. Убити се повече от 2 500 войници с помощта на артилерията на 217 германска дивизия пристигнала от Крим.